4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
гр. София, 29.07.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1005/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) – чрез синдиците А. Н. Д. и К. Х. М., срещу определение № 5299 от 28.02.2019 г. по ч. гр. д. № 1947/2019 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б състав. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на „КТБ” АД (н.) срещу определение № 1467 от 21.12.2018 г., постановено от съдия по вписванията при Софийски районен съд по преписка вх. №88567/21.12.2019 г. на Служба по вписванията – [населено място], с което е отказано вторично вписване/отбелязване в имотния регистър на вписан в ТР особен залог върху търговско предприятие на „Елит Петрол” АД, учреден в полза на КТБ АД (н.), в чиито активи са включени описани в молбата недвижими имоти.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Оспорва се като незаконосъобразен извода на въззивния съд за необходимост от представяне на доказателства, че подновяването на особения залог е било поискано от синдиците в 6-месечния срок по § 5, ал.1 ПЗР на ЗИДЗБН /ДВ бр.22/13.03.2018 г./. Според частния жалбоподател, разпоредбата на чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ не предвижда задължение за съда да изисква доказателства за вписани в регистъра обстоятелства. Навеждат се оплаквания, че незаконосъобразно въззивният съд е приел, че заявителят следва да представи документи по чл.264 ДОПК, доколкото декларацията по чл.264 ДОПК е необходима единствено в случаите на първоначално вписване или подновяване, но не и когато учреденото обезпечение е валидно в резултат на прогласена нищожност на заличаването му по силата на разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН. Излагат се и аргументи за липса на задължение за представяне на 2 екземпляра от молбата за „възстановяване” на особения залог, след като заявителят е спазил изискванията на чл.22а, ал.4 вр. с чл.18 от ПВ и е представил два броя оригинали на удостоверения за актуално състояние на дружеството, учредило особения залог. По съображения в жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на преписката на Служба по вписванията – [населено място] със задължителни указания за вписване на особения залог.
В изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които са се твърди, че са обусловили изхода на делото и че са разрешени от въззивния съд противоречие с практиката на ВКС в решение № 10/09.02.2018 г. по т. д. № 1022/2017 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 195/26.11.2010 г. по т. д. № 199/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. и определение № 263/11.06.2018 г. по ч. гр. д.№ 2184/2018 г. на ВКС, ІV г.о., както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото :
„1. „Какъв е видът на вписването на обстоятелствата с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г., както и с оглед на вида на вписването – какъв следва да бъде предметния обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията по чл.32а, ал.1 ПВ, когато пред същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г., във вр. с чл.22а от ПВ ? В този случай приложим ли е чл.264 от ДОПК, който установява изискуемост на документи, относими към първоначално вписване на обстоятелства в имотен регистър по чл.22а ПВ;
2. Следва ли на основание чл.18 от ПВ във вр. с чл.22а, ал.4 от ПВ молителят, освен посоченото в чл.22а, ал.1от ПВ удостоверение за вписване на залога в Търговския регистър (ТРРЮЛНЦ), да представи и два броя от молбата за извършване на исканото вписване или установеното от законодателя изискване в чл.22а, ал.4 от ПВ, към който намира приложение чл.18 от ПВ, когато се иска вписване по реда и при условията на чл.22а от ПВ, се отнася само и единствено до броя на представените от заявителя удостоверения за вписване на залога в ТРРЮЛНЦ;
3. Приложима ли е разпоредбата на чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, която забранява изискване на доказателства за установяване на обстоятелства, вписани в ТРРЮЛНЦ, по образувани пред съдията по вписванията охранителни производства? Следва ли тези производства, когато молителят се позовава на обстоятелства, вписани в ТРРЮЛНЦ, да се представят доказателства за установяването на тези обстоятелства”.
Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване е посочена и очевидна неправилност на въззивното определение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
На настоящия състав на ВКС е служебно известно, че пред Съда на Европейския съюз в Люксембург е висящо дело С-647/18 г., образувано по преюдициално запитване, отправено от Видински окръжен съд на 17.10.2018 г., в което са включени и следните въпроси:
„1.) Следва ли ценността „правова държава”, закрепена в чл. 2 ДЕС и принципите, на които същата се основава: законност, правна сигурност, независим и ефективен съдебен контрол със зачитане на основните права и равенство пред закона, да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемане на националноправна разпоредба като § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, която извънредно преурежда обществените отношения, свързани с вписването на обезпечения в публичните регистри в полза на конкретен частноправен субект;
2.) Може ли българският съд директно да се позове и приложи чл. 2 от ДЕС, ако установи, че начинът, по който националната разпоредба на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН преурежда с обратна сила правните последици от вписванията на обезпечения в публичните регистри в полза на „КТБ” АД /н./, нарушавайки ценността „правова държава” и горепосочените принципи, на които същата се основава”.
Отговорът на преюдициалното запитване има пряко отношение към първия поставен от частния жалбоподател въпрос, свързан с приложението на разпоредбата на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН. Като се има предвид факта, че в молбата на „КТБ” АД (н.) от 21.12.2018 г. искането за вписване/отбелязване на особен залог е основано на разпоредбата на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН, настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.632 ГПК до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С-647/18 г. Независимо, че в случая преюдициалното запитване е направено от друг съд, спирането на делото се налага и по съображенията в мотивите към т.1 от ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д.№8/2013 г. на ВКС, ОСГТК, които са относими и за хипотезата на чл.631 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по ч. т. д. № 1005/2019 г. на ВКС до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-647/18 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :