8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
гр. София, 15.04. 2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори април през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 209/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „АТВ 10” ЕООД и „Александра Групхолдинг” ООД (н.) – двете дружества със съдебен адрес в [населено място], представлявани от адв. Д. И., срещу определение № 3670 от 07.11.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 5357/2019 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на „АТВ 2010” ЕООД и „Александра Групхолдинг” ООД (н.) срещу разпореждане № 10082 от 14.08.2019 г. по т. д. № 5320/2015 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба на дружествата – частни жалбоподатели за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 107 788.92 лв. за въззивно обжалване на постановеното по делото решение и е върната подадената въззивна жалба поради невнасяне на дължимата такса.
Частните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за освобождаването им от държавна такса по подадената от тях въззивна жалба. Излагат оплаквания, че определението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като по отношение на съдията – докладчик от Софийски апелативен съд са били налице обстоятелства, налагащи отстраняване от разглеждане на делото на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Навеждат доводи за противоречие на изводите на въззивния съд относно липсата на основание за освобождаването им от заплащане на държавна такса със задължителна за националните юрисдикции на държавите – членки на Европейския съюз практика на Съда на Европейския съюз, признаваща възможност за освобождаване на юридически лица от заплащане на държавна такса като гаранция за правото им на ефективен достъп до правосъдие.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частните жалбоподатели са обосновали приложното поле на касационното обжалване с основанията по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по частната касационна жалба „Обединена българска банка” АД със седалище в [населено място] – чрез адв. В. Г., и „Лето Инвестмънт” АД със седалище в [населено място] – чрез адв. Н. Д., са депозирали отговори в срока по чл.276, ал.1 ГПК, в които са изложени идентични съображения за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол и за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Производството по ч. гр. д. № 5357/2019 г. е образувано пред Софийски апелативен съд по повод подадена от „АТВ 10” ЕООД и Александра Групхолдинг” ООД (н.) частна жалба срещу разпореждане № 10082 от 14.08.2019 г. по т. д. № 5320/2015 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба на дружествата – частни жалбоподатели от 10.07.2019 г. за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по подадената от тях въззивна жалба срещу постановеното по т. д. № 5320/2015 г. решение, с което по реда на чл.422, ал.1 ГПК е признато за установено съществуването на вземане на „Обединена Българска банка” АД към „АТВ 2010” ООД и „Александра Групхолдинг” ООД (н.) в размер на 2 755 580 евро – част от вземане по договор за банков кредит № 63/08.04.2019 г. с общ размер 8 200 000 евро, за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч. гр. д. № 68693/2014 г. на Софийски районен съд. Към делото е приложен протокол от избор на съдия – докладчик, от който се установява, че чрез случайно разпределение на делата за докладчик по делото е определена съдия З. Г. – Г., като няма данни в хода на въззивното производство да са отправяни искания от страните за отстраняване на съдия Г. от разглеждане на делото на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК.
С определението, предмет на обжалване с частната касационна жалба, Софийски апелативен съд е оставил частните жалби без уважение, след като е приел, че съгласно българското законодателство – чл.83, ал.2 ГПК, само физически лица могат да бъдат освободени от заплащане на държавна такса при призната от съда липса на достатъчно средства и че в качеството им на юридически лица частните жалбоподатели не се ползват от привилегията за освобождаване от такса. Въззивният съд се е позовал на възприетото в практиката на Върховния касационен съд становище, че гарантираното с разпоредбите на чл.6 ЕКПЧОС и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС право на страните по граждански спор на достъп до съдилищата се реализира с предоставения на държавите – членки свободен избор на средства за постигане на тази цел. Изложил е и съображения, че правото на ЕС не гарантира по императивен начин правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в гражданския процес, освен при спор за нарушаване на правото на ЕС. С мотив, че спорът по конкретното дело не е за нарушаване на правото на ЕС и не попада нито в изключенията по чл.83, ал.1, т.4 ГПК и чл.84 ГПК, нито в приложното поле на разпоредби от специален закон като напр. чл.620, ал.1 и ал.5 ЗТЗ, чл.649, ал.6 ТЗ, чл.694, ал.2 ТЗ, чл.35 ЗК, § 1 ДР на ЗК, предвиждащи освобождаване на юридически лица от задължение за внасяне на държавна такса, въззивният съд е споделил крайния извод на първоинстанционния съд, че няма законово основание за освобождаване на частните жалбоподатели (ответници в исковото производство) от дължимата държавна такса за въззивно обжалване и че направеното в този смисъл искане подлежи на отхвърляне като неоснователно.
Частните жалбоподатели са посочили като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следните въпроси : „1. Допустимо ли е юридическо лице да има право на ефективен достъп до правосъдие и на ефективна съдебна защита, съответно нарушаването на това право не представлява ли спор за нарушаване на правото на ЕС; Правото на ЕС изключва ли принципната възможност юридическо лице, в частност търговско дружество, да поиска и да бъде освободено от плащане на разноски във връзка с производството пред съд; Ако е не, то в този случай съдът следва ли да приложи не чл.83, ал.2 ГПК, а критериите, посочени от Съда на Европейския съюз, при произнасянето по това искане; 2. Участието на физическо лице – едноличен собственик на капитала на дружество, което е акционер в трето лице – помагач на страната на ищеца, правоприемник по договор за цесия на вземането, предмет на предявения установителен иск по дело, и съдружието на това лице със съпруг на съдия – докладчик по делото, представлява ли други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в безпристрастността на съдията” по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 ГПК”. За въпросите от първата група допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК с твърдения, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с посочена практика в решения на Съда на Европейския съюз. За втория въпрос се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обосновано с липсата на съдебна практика и на легална дефиниция на понятието „други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в безпристрастността на съдията” по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.22, ал.1, т.6 ГПК във въззивното производство. Въпросът е поставен във връзка с оплакването в частната касационна жалба, че по отношение на съдията – докладчик от Софийски апелативен съд са съществували обстоятелства от кръга на предвидените в чл.22, ал.1, т.6 ГПК, които са предпоставяли отстраняване от разглеждане на делото. До постановяване на обжалваното определение въззивният съд не е бил сезиран с искане за отстраняване от делото на определения чрез случаен избор съдия – докладчик, нито по делото е имало данни за обстоятелствата, релевирани от частните жалбоподатели за пръв път пред касационната инстанция като основание за отстраняване на докладчика в хипотезата на чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Поради липса на отправено искане по чл.22, ал.1, т.6 ГПК при постановяване на обжалваното определение не е обсъждано дали са налице обстоятелствата, които според жалбоподателите са предпоставяли отстраняването на докладчика на основанието по чл.22, ал.1, т.6 ГПК. След като не е обсъждан в определението, въпросът не е обуславящ за изхода на делото и не е необходимо да се преценява дали по отношение на него е налице специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка – значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Евентуалното нарушение на чл.22, ал.1, т.6 ГПК, на което се позовават жалбоподателите, е от значение за правилността на обжалваното определение, която обаче не е предмет на проверка в стадия за селекция на касационните жалби.
Въпросите от първата група, макар и непрецизно формулирани, се свеждат до един общ въпрос – допустимо ли е освобождаване на юридическо лице (търговско дружество) от задължение за внасяне на държавна такса за производство пред съд при условие, че в националното законодателство не е предвидена възможност за освобождаване на юридическите лица (търговските дружества) от държавна такса, но правото на ЕС не изключва принципната възможност за освобождаване от такса, когато това се налага за осигуряване правото на ефективен достъп до съд и на ефективна съдебна защита. Преценен в аспекта на разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, прецизираният от касационната инстанция правен въпрос е значим за изхода по конкретното дело. Предвид съображенията, с които въззивният съд е мотивирал отказа си да освободи дружествата – частни жалбоподатели от задължението за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване – че националното законодателство на Република България не съдържа разпоредба, предвиждаща възможност за освобождаване от такса на юридически лица – страни в гражданския процес, и че правото на ЕС не гарантира по императивен начин правото на юридическите лица за освобождаване от задължение за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес, освен при спор за нарушаване на правото на ЕС, въпросът отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. С представеното решение от 22 декември 2010 г. по дело С-279/09 на Съда на ЕС е доказана и поддържаната допълнителна предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК – решаване на значимия за изхода на делото правен въпрос в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз (по-долу Съд на ЕС) относно правото на юридическите лица на ефективен достъп до съд. Поради изложеното и на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК определението на въззивния съд следва да се допусне до касационно обжалване.
В разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК е предвидена процесуална възможност за освобождаване от задължение за внасяне на държавни такси по граждански дела от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да заплатят изцяло или частично дължимата такса. Действащото в Република България законодателство не урежда аналогично на предвиденото в чл.83, ал.2 ГПК основание за освобождаване от държавна такса на юридическите лица и конкретно на търговските дружества – страни в общия граждански процес. В отделни закони се съдържат специални разпоредби, в които са посочени изрично случаите, при които юридическите лица не заплащат предварително или не дължат държавна такса за участие в делото. Според съществуващата практика на ВКС, част от която е цитирана в мотивите към обжалваното определение, гарантираното на страните по граждански спор с разпоредбата на чл.6 ЕКПЧОС и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС право на достъп до съдилищата се реализира с предоставения на държавите – членки свободен избор на средства за постигане на тази цел; Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, освен ако не се касае за спор относно нарушаване на правото на Европейския съюз. В конкретния случай производството пред първоинстанционния съд е инициирано с предявяване на иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК, поради което правилно въззивният съд е приел, че спорът няма за предмет нарушаване на правото на ЕС. Правилна е и преценката на съда, че не е налице предвидено в изрична разпоредба на националното законодателство основание за освобождаване на дружествата – частни жалбоподатели от предварително заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на решението, с което е уважен искът по чл.422, ал.1 ГПК.
В отправеното до първоинстанционния съд искане за освобождаване от държавна такса, респ. в подадената до въззивния съд частна жалба, частните жалбоподатели са аргументирали възможността за освобождаване от такса с разрешенията, възприети от Съда на ЕС по повод тълкуване на принципа на ефективна съдебна защита на правата, изведени от правото на ЕС. В практиката на Съда на ЕС многократно е обсъждано правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от заплащане на такси и разноски за участието им като страни в общия граждански процес. С решение от 22 декември 2010 по дело С – 279/09, на което са се позовали частните жалбоподатели, Съдът на ЕС се е произнесъл, че : „Принципът на ефективна съдебна защита, закрепен в член 47 на Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не се изключва възможността юридически лица да се позоват на него и че предоставената в приложение на този принцип помощ може да обхваща по-специално освобождаването от авансово плащане на разноски във връзка с производството и/или съдействие от адвокат; В това отношение националният съд трябва да провери дали условията за предоставяне на правна помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата му същност, дали са насочени към постигане на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел; В рамките на тази преценка националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото; За да прецени пропорционалността, националният съд може да вземе под внимание разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие; Националният съд може по-специално да вземе под внимание положението на юридическите лица, най – вече правноорганизационната им форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата”. В аналогичен смисъл е и произнасянето в Определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/12 и в решенията по дела С-69/14 и С-571/16, като от цитираните актове произтича и принципния положителен отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване.
Съобразявайки изведените в практиката на Съда на ЕС критерии относно принципа на ефективната съдебна защита, съставът на ВКС намира, че отказът на въззивния съд да освободи частния жалбоподател „Александра Групхолдинг” ООД от задължението за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване на решението по т. д. № 5320/2015 г. на Софийски градски съд води до нарушаване правото на дружеството на ефективен достъп до правосъдие, респ. на ефективна съдебна защита. Задължението за такса произтича от закона и неговото изпълнение е необходимо условие за надлежно упражняване на правото на жалбоподателя на въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд, с което е уважен предявеният срещу него иск по чл.422, ал.1 ГПК. Като се имат предвид размера на дължимата държавна такса – 107 788.92 лв., предмета и сложността на правния спор и обстоятелството, че с решение от 14.04.2016 г. по т. д. № 6921/2015 г. на Софийски градски съд дружеството е обявено в несъстоятелност с прекратяване на дейността му, се налага извод, че заплащането на таксата съставлява непреодолимо препятствие за постигане на преследваната с въззивната жалба легитимна цел – отмяна на неблагоприятното за дружеството първоинстанционно решение. При обявено в несъстоятелност търговско дружество преценката дали съдружниците в дружеството имат финансова възможност да поемат таксата е лишена от смисъл. Изложените съображения мотивират съдебния състав да приеме, че частната касационна жалба на „Александра Групхолдинг” ООД (н.) е основателна, поради което определението на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено в обжалваната от дружеството част и вместо това да бъде постановено друго за освобождаване на „Александра Групхолдинг” ООД (н.) от задължението за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване на решението по т. д. № 5320/2015 г. на Софийски градски съд.
Неоснователно е възражението на ответниците по частната касационна жалба, че от гледна точка на възприетите в практиката на Съда на ЕС критерии няма основание за освобождаване на „Александра Групхолдинг” ООД (н.) от дължимата държавна такса за въззивно обжалване, тъй като с влязло в сила решение по т. д. № 6192/2013 г. на Софийски градски съд е уважен предявен срещу дружеството иск по чл.422, ал.1 ГПК за съществуване на друга част от спорното вземане и не може да се очаква, че дружеството „ще спечели делото”. Дори посоченото решение да формира сила на пресъдено нещо между страните по отношение на правопораждащите вземането факти, отричането на евентуалната възможност чрез предприетото въззивно обжалване дружеството – жалбоподател да постигне ефективна защита срещу решението по т. д. № 5320/2015 г., с което е уважен иск по чл.422, ал.1 ГПК за друга част от същото вземане, би означавало недопустимо предрешаване на правния спор по повод на искане за освобождаване от такса за въззивното обжалване. Доводите на ответниците за „неморалност” на искането за освобождаване от такса с оглед размера на получения от жалбоподателя кредит и на адвокатските възнаграждения, които той дължи на упълномощените за процесуално представителство по делото адвокати, са неотносими към основателността на частната касационна жалба и касационната инстанция не дължи произнасяне по тях.
Подадената от „АТВ 2010” ЕООД частна касационна жалба е неоснователна и определението на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено в обжалваната с нея част.
Частният жалбоподател „АТВ 2010” ЕООД е търговско дружество, чиято дейност не е прекратена и по правило може да бъде източник на средства за заплащане на държавната такса, дължима за въззивно обжалване на решението по т. д. № 5320/2015 г. на Софийски апелативен съд. Твърдението на жалбоподателя, че не е в състояние да заплати таксата поради липса на имуществени активи и на парични средства, не е подкрепено с доказателства. Същевременно фактът, че действащо търговско дружество не притежава налични парични средства за заплащане на държавна такса сам по себе си не е достатъчен, за да предпостави освобождаване от задължението за внасяне на такса. Предвид правноорганизационната форма на жалбоподателя, която предполага извършване на търговска дейност и реализиране на приходи от такава дейност, не може да се направи извод, че заплащането на такса в размер на от 107 788.92 лв. ще съставлява непреодолимо препятствие за жалбоподателя да постигне признатата от закона легитимна цел на отмяна по реда на въззивното обжалване на решението, с което е уважен предявения срещу него иск по чл.422, ал.1 ГПК. При преценката за неоснователност на искането за освобождаване от държавна такса съставът на ВКС взема предвид и основателните доводи на ответниците по частната касационна жалба, че едноличният собственик на капитала на „АТВ 2010” ЕООД – „Александра Ритейл Клуб 2012” АД, също е търговец и може да заплати таксата, за да защити интереса на дружеството, чийто капитал притежава, а косвено – и своя интерес от постигане на благоприятен за дружеството резултат от въззивното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 3670 от 07.11.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 5357/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на „Александра Групхолдинг” ООД (н.) срещу разпореждане № 10082 от 14.08.2019 г. по т. д. № 5320/2015 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на „Александра Групхолдинг” ООД (н.) за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 107 788.92 лв. за въззивно обжалване на решението по т. д. № 5320/2015 г. на Софийски градски съд и е върната подадената от дружеството въззивна жалба поради невнасяне на държавна такса, и вместо него постановява :
ОСВОБОЖДАВА „Александра Групхолдинг” ООД (н.) с ЕИК[ЕИК] от задължение за внасяне на държавна такса в размер на 107 788.92 лв. за въззивно обжалване на решението по т. д. № 5320/2015 г. на Софийски градски съд и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за администриране на подадената от „Александра Групхолдинг” ООД (н.) въззивна жалба вх. № 57090/25.04.2019 г. срещу решението по т. д. № 5320/2015 г. на Софийски градски съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3670 от 07.11.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 5357/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на „АТВ 2010” ЕООД срещу разпореждане № 10082 от 14.08.2019 г. по т. д. № 5320/2015 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на „АТВ 2010” ЕООД за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 107 788.92 лв. за въззивно обжалване на решението по т. д. № 5320/2015 г. на Софийски градски съд и е върната подадената от дружеството въззивна жалба вх. № 86639/10.07.2019 г. поради невнасяне на държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :