О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 667
София, 19.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3011/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК /редакция ДВ бр.59/20.07.2007 г./.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], против определение № 268 от 05.08.2015 г., постановено по ч. т. д. № 302/2014 г. на Бургаски апелативен съд. С посоченото определение е оставена без уважение молбата на [фирма] за изменение по реда на чл.248 ГПК на въззивно определение № 349 от 16.11.2014 г. по ч. т. д. № 302/2014 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати възнаграждение на особените представители на ответниците по делото.
Частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на закона – чл.81 ГПК и чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. Навежда оплакване, че незаконосъобразно е осъден да заплати възнаграждение на особените представители на ответниците за въззивно производство, в което не е осъществяван инстанционен контрол върху акта на първоинстанционния съд за прекратяване на делото. Твърди, че като е присъдил възнаграждение на особените представители, Бургаски апелативен съд се е произнесъл в противоречие със становището в определение № 457 от 31.07.2015 г. по ч. т. д. № 304/2015 г. на ВКС, І т. о., с което делото е върнато за разглеждане на молбата по чл.248 ГПК, според което разноски не се дължат за производство с предмет определяне и разпределяне на отговорността на страните за разноски по делото. В жалбата са изложени и доводи, че дори да се счете за дължимо, възнаграждението би могло да бъде присъдено само на страната, която има право на разноски по чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, и то при условие, че преди това е било реално заплатено, но не и да бъде присъдено на особения представител, който не участва като страна по делото.
С частната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което не следва да се взема предвид, тъй като според задължителните указания в т.24 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл.274, ал.2 ГПК, за който не се прилага чл.280, ал.1 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК са постъпили отговори от адв. В. Градинарска – особен представител на ответника по частната жалба М. Ж. К., и от адв. И. Б. – особен представител на ответника С. Т. Д., които изразяват становища за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Обжалваното определение е постановено в изпълнение на определение № 457 от 31.07.2015 г. по ч. т. д. № 304/2015 г. на ВКС, І т. о., с което съставът на ВКС се е произнесъл по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 349 от 16.11.2014 г. по ч. т. д. № 302/2014 г. на Бургаски апелативен съд. С посоченото определение Бургаски апелативен съд е потвърдил определение от 15.09.2014 г. по т. д. № 1658/2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено без уважение искане на банката – частен жалбоподател за връщане на държавна такса и на внесен депозит за възнаграждение на назначените на основание чл.47, ал.6 ГПК особени представители на ответниците по предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск, оставил е без уважение искането на [фирма] за възлагане на направените разноски за държавна такса и за възнаграждение на особените представители в тежест на ответниците М. Ж. и С. Д. и е осъдил [фирма] да заплати на особените представители адв. В. Г. и адв. И. Б. възнаграждения за производството по ч. т. д. № 302/2014 г. в размер на по 521 лв. При разглеждане на частната касационна жалба съставът на ВКС е констатирал, че в частта, с която е обжалвано въззивното определение в частта за присъдените възнаграждения на особените представители, частната касационна жалба има характер на молба по чл.248 ГПК. Поради това, след приключване на производството по касационно обжалване, делото е върнато на Бургаски апелативен съд за разглеждане и произнасяне по искането на [фирма] за изменение на въззивното определение, предвид твърдяна недължимост на възнагражденията.
За да остави без уважение молбата на [фирма] за изменение на определение № 349 от 16.11.2014 г. в частта за възнагражденията на особените представители, Бургаски апелативен съд е приел, че с оглед изхода на делото, приключило с потвърждаване на обжалваното от [фирма] първоинстанционно определение, молителят /ищец по делото/ дължи разноски за производството, в т. ч. и възнаграждение на особените представители на ответниците в размер, определен съобразно чл.7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът е изложил съображения, че производството по ч. т. д. № 302/2014 г. има самостоятелен характер и на общо основание за него се следват разноски, а съответно и възнаграждение за особените представители, които са извършили всички изискуеми от закона процесуални действия и са осъществили реална защита на представляваните от тях ответници. Дължимостта на възнаграждението е аргументирана и със задължителните указания в т.6 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според които на особения представител се дължи винаги възнаграждение, независимо от изхода на делото.
Обжалваното определение е правилно.
С т.6 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни указания за съдилищата в Република България по въпроса как се определя размерът на възнаграждението за особен представител на разноски на ищеца /чл.47, ал.6 и чл.48, ал.2 ГПК/. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че представителството, осъществявано от назначения с определение на съда особен представител по чл.47, ал.6 ГПК и чл.48, ал.2 ГПК, е възмездно, тъй като за положения труд на особения представител – адвокат се дължи възнаграждение в размер, определен съобразно чл.36 ЗА във вр. с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, независимо от изхода на делото; Възнаграждението следва да бъде разграничено от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора, при наличие на предпоставките по чл.78 ГПК; Възнаграждението за особения представител винаги е дължимо, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца съобразно указаното в чл.46, ал.6 ГПК и чл.48, ал.2 ГПК; Ако решението е в полза на ищеца, то и заплатеното възнаграждение може да бъде подчинено като дължимост на правния режим, определящ отговорността за разноски.
Предвид разясненията в цитираното тълкувателно решение, неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че с оглед предмета на производството по ч. т. д. № 302/2014 г. на Бургаски апелативен съд, за същото не се дължи възнаграждение на назначените на негови разноски особени представители на ответниците по чл.47, ал.6 ГПК. Особените представители са осъществили възложеното им от закона и от съда представителство на ответниците, като са изготвили и депозирали отговори на въззивната частна жалба, поради което и в съответствие с разясненията в тълкувателното решение те имат право да бъдат възнаградени за труда си, независимо от изхода на делото. За правото да се получи възнаграждение е без значение обстоятелството, че в производството по ч. т. д. № 302/2014 г. не е осъществяван инстанционен контрол върху определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото, а е разгледан спор за дължимост на разноските в производството пред първата инстанция. Съобразявайки т.6 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на ВКС не възприема становището, застъпено в определението по ч. т. д. № 304/2015 г. на ВКС, І т. о., че на особените представители не се дължи възнаграждение за производство по обжалване на определение с предмет определяне и разпределяне на отговорността на страните за разноски.
В хипотезата на чл.47, ал.6 ГПК заплащането на възнаграждение за особен представител на ответника е законово задължение на ищеца, по чиято инициатива е заведено делото. Възнаграждението подлежи на предварително заплащане, като в случай, че делото приключи в полза на ищеца, той има право да претендира възстановяването му от насрещната страна под формата на разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
Частният жалбоподател не оспорва, че не е внесъл предварително възнаграждения за особените представители на ответниците за въззивното производство, образувано по подадена от него частна жалба срещу определението от 15.09.2014 г. по т. д. № 1658/2013 г. на Бургаски окръжен съд. Поради това, че по силата на чл.47, ал.6 ГПК заплащането на възнагражденията е законово задължение на жалбоподателя, което последният не е изпълнил своевременно при подаване на частната жалба, въззивният съд е процедирал законосъобразно като е осъдил жалбоподателя да заплати възнагражденията на особените представители. Неоснователен е доводът в частната жалба, че присъждането на възнагражденията на особените представители е неправилно, тъй като те не са страни по делото и нямат право на разноски по чл.78 ГПК. Присъждането на възнаграждение за особен представител не е равнозначно на присъждане на разноски по чл.78 ГПК, а фактът, че жалбоподателят не е изпълнил законовото си задължение да внесе предварително възнагражденията по сметката на съда, за да бъдат изплатени на особените представители в хода на въззивното производство, е достатъчно основание той да бъде осъден да плати възнагражденията направо на особените представител, които имат право да ги получат. Допустимостта да се присъжда възнаграждение в полза на особения представител, назначен на разноски на ищеца, е призната в практиката на ВКС – определение № 139/26.02.2014 г. по ч. т. д. № 416/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., определение по ч. т. д. № 2803/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., и др. Производството по в. ч. т. д. № 302/2014 г. на Бургаски апелативен съд е приключило с неблагоприятен за жалбоподателя резултат – потвърждаване на обжалваното определение по т. д. № 1658/2013 г. на Бургаски окръжен съд, с оглед на което жалбоподателят не би могъл да претендира обратно възнаграждението под формата на разноски по чл.78 ГПК. По тази причина, а и като се има предвид обстоятелството, че заплащането на възнагражденията е задължение на частния жалбоподател, без значение за основателността на частната жалба е аргументът, че след като не са били предварително заплатени, възнагражденията не е следвало да се присъждат.
По изложените съображения обжалваното определение на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] по чл.248 ГПК, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 268 от 05.08.2015 г., постановено по ч. т. д. № 302/2014 г. на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :