О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 790
гр. София, 20.12.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2982/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. И. Х. от [населено място] – чрез адв. Ал. Ж., срещу определение № 1294 от 13.04.2017 г. по ч. гр. д. № 731/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено разпореждане от 27.10.2016 г. по гр. д. № 9080/2013 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено без уважение искането на Г. Х. за освобождаване на основание чл.83, ал.2 ГПК от държавна такса за въззивно обжалване за разликата над 1 091.55 лв. до пълния дължим размер на таксата от 2 183.10 лв.
Частният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на обжалваното определение и моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде освободен изцяло от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК. С частната касационна жалба са представени писмени доказателства, които не могат да бъдат преценявани в производството по чл.274, ал.3 ГПК.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.284, ал.3, т.1 ГПК с твърдения, че с обжалваната част от въззивното определение съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика в определение № 218 от 07.10.2016 г. по ч. гр. д. № 1556/2016 г. на ВКС, І г. о., и с практиката в определение от 02.06.2016 г. по ч. гр. д. № 144/2016 г. на Габровски окръжен съд по следния въпрос, предмет на делото : „Следва ли различните съдилища да имат еднакъв законово обоснован на нормативните актове и регламентиран способ за извършване на пълен анализ на материалното състояние на различните лица молители при сходни обстоятелства, с оглед възможността за осъществяване на инстанционен контрол от горните инстанции”. Формулирани са и следните въпроси, определени като „съществени за развитието на правото” : „ Следва ли съда при условие, че доверителя ми е заплатил по-голямата част от държавните такси в процеса, да бъде лишен от възможност за достъп до съд по социални причини пред въззивна инстанция при условие, че разполага с недвижимо имущество, но в момента няма достатъчен доход да заплати таксата за въззивна инстанция и ако бъде освободен от държавна такса, но ако загуби делото, съдът може да го осъди да заплати тази такса и е видно, че той разполага с недвижимо имущество, да бъде принудително събрана, ако не бъде доброволно платена; Длъжен ли е съдът при постановяване на определението си да посочи и екзистенц минимума от средства, които остават от дохода на доверителя ми и на всеки член от домакинството или семейството, при преценката дали молителят разполага с достатъчно средства за заплащане на таксата”.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на Софийски градски съд в частта, с която е оставено без уважение искането на Г. Х. за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по гр. д. № 9080/2013 г. решение за разликата над 1 091.55 лв. до пълния размер на таксата – 2 183.10 лв., Софийски апелативен съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК частният жалбоподател да бъде освободен изцяло от задължението за държавна такса. При произнасяне по искането за освобождаване от такса въззивният съд е взел предвид представената декларация за семейно и имотно състояние, според която Г. Х. е в работоспособна възраст /на 40 г./, притежава два поземлени имота с построени сгради в [населено място] и два земеделски имота в землището на същото село, получава доходи от земеделска продукция в размер на около 400 лв. месечно и наем и рента в месечен размер на 18.60 лв., има два леки автомобила и издържа две непълнолетни деца. Съобразено е обстоятелството, че жалбоподателят не е представил доказателства за установяване на твърдението, че страда от дискова болест и остеохондроза с хроничен характер. След съвкупна преценка на доказаните и релевантни за основанието по чл.83, ал.2 ГПК факти съдът е направил извод, че с оглед на възрастта и на неговото здравословно, семейно и материално състояние частният жалбоподател може без затруднения да заплати Ѕ от дължимата за въззивно обжалване държавна такса в размер на 1 091.55 лв., поради което не следва да бъде освобождаван изцяло от държавна такса.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно определението.
Посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, изяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите са насочени към оспорване на правилността на изводите на въззивния съд за отсъствие на предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК за пълно освобождаване от заплащане на държавна такса за предприетото от частния жалбоподател въззивно обжалване. В стадия за селекция на касационните жалби Върховният касационен съд не проверява дали изводите на въззивния съд са законосъобразни, а преценява дали те са обусловени от разрешаване на въпросите, с които касаторът е обосновал общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Непосочването на правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване – т.1 от цитираното тълкувателно решение.
За изчерпателност следва да се отбележи, че не е доказана и поддържаната допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Определение № 218/07.10.2016 г. по гр. д. № 1556/2016 г. на Г., І г. о., е постановено в производство по чл.83, ал.2 ГПК, инициирано пред Върховния касационен съд, и не е източник на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По приложението на чл.83, ал.2 ГПК съществува непротиворечива задължителна практика на ВКС, наличието на която изключва основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и прави безпредметно обсъждането на представеното за доказването му определение по ч. гр. д. № 144/2016 г. на Габровски окръжен съд. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е заявено надлежно и не следва да се обсъжда, а и предвид съществуващата задължителна практика по чл.83, ал.2 ГПК е неприложимо.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд определение № 1294 от 13.04.2017 г. по ч. гр. д. № 731/2017 г. в частта, с която е потвърдено разпореждане от 27.10.2016 г. по гр. д. № 9080/2013 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено без уважение искането на Г. И. Х. за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване за разликата над 1 091.55 лв. до пълния дължим размер на таксата от 2 183.10 лв. на основание чл.83, ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :