О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 738
София, 22.12.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 785/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. Т. Ц. против решение №677 от 17.11.2014г., постановено по в.гр.д. №1026/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ІІ с-в, с което е потвърдено допълнително решение №708 от 14.04.2014г., постановено по гр.д.№643/2013г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Твърди се, че „Европейското право и неговите регламенти са задължителни за изпълнение и приложение от съдилищата в България”. Иска се въззивното решение да бъде отменено. В представеното с касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа че са налице предпоставките и основанията по чл.280 ал.1 т.1 до т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението като е формулиран следния въпрос: „Дали при решаване на делото съдът е длъжен да се съобрази и приложи разпоредбите и регламентите на Европейското право, относими към спора за решаване?”
В писмен отговор по чл.287 ал.1 ГПК, депозиран от ответната страна по касация [фирма] се поддържа, че изложените в касационната жалба основания не обуславят възможност за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Същевременно се излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата по същество.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С допълнително решение №708 от 14.04.2014г., постановено по гр.д.№643/2013г. по описа на Пловдивски окръжен съд по реда на чл.250 ГПК е оставена без уважение молбата на ответника Е. Т. Ц. вх.№7409/13.03.2014г. за допълване на поставеното по дело решение №343/20.02.2014г.
С обжалваното пред касационната инстанция решение №677 от 17.11.2014г., постановено по в.гр.д. №1026/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ІІ с-в, е потвърдено допълнителното решение №708/ 14.04.2014г., постановено по гр.д.№643/2013г. по описа на Пловдивски ОС. Въззивният състав е приел, че съгласно чл.250 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане. Посочено е, че допълване на решението се дължи само по тези въпроси, които са предмет на искания, по които се формира сила на пресъдено нещо, но не и по отношение на мотивите за искания или възражения, с които не се решават материални спорове. Прието е, че в производството пред първата инстанция ответникът Е. Ц. не е предявил насрещен иск или възражение по чл.298 ал.4 ГПК, поради което не е налице липса на произнасяне по искане, обуславящо допълване на решението. Посочено е също, че евентуалното неправилно приложение на правните норми, включително на Правото на ЕС, би било основание за неправилност на съдебния акт, но не и за неговото допълване.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Поставеният в касационната жалба въпрос: „Дали при решаване на делото съдът е длъжен да се съобрази и приложи разпоредбите и регламентите на Европейското право, относими към спора за решаване?” не представлява значим за конкретния спор правен въпрос, обуславящ наличието на общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/2010г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009 на ВКС,ОСГТК. Въззивният състав извежда решаващите си изводи за потвърждаване на обжалваното пред него решение въз основа на констатираната от съда липса на основания за допълване на първоинстанционното решение по реда на чл.250 ГПК без да обсъжда по същество дали разпоредбите на Правото на ЕС са приложени правилно или не. Ето защо поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос няма отношение за формиране решаващата воля на съда.
Непосочването в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат поддържаните допълнителни основания за това. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че жалбоподателят не е посочил съдебна практика, от която да е видно, че поставеният въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС /чл.280 ал.1 т.1 ГПК/, респ. че е решаван противоречиво от съдилищата / чл.280 ал.1 т.2 ГПК/. Не е налице и допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като по приложението на разпоредбата на чл.250 ГПК съществува непротиворечива съдебна практика, което не налага нейната промяна или осъвременяване.
Не следва да се присъждат разноски в полза на ответната страна по касация, тъй като такива не са претендирани с отговора на касационната жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №677 от 17.11.2014г., постановено по в.гр.д. №1026/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ІІ с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :