О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
София, 11.01.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 1013/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на [фирма] –гр.София и Н. М. Т. срещу въззивно решение №18227 от 11.11.2014г., постановено по в.гр.д. №4853/2014 г. по описа на СГС, ІV-г състав, с което е потвърдено решението от 1.10.2013г., постановено по гр.д.№61644/2012г. по описа на Софийски районен съд, 25 с-в.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че изводът на въззивния състав, че ответникът е заплатил на ищците сумата 2 100 евро като допълнителен депозит, гарантиращ изпълнението на наемния договор от наемателя, е необоснован и не кореспондира на събраните по делото доказателства. Според касаторите безспорно е установено по делото, че посочената сума представлява авансово платен наем, с който не може да се извърши прихващане с останалото незаплатено задължение на ответника за наем, предмет на исковата претенция. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение по същество, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията, визирани в чл.280, ал.1, т.1 и чл.280 ал.1 т.3 ГПК, без да се сочат конкретни въпроси. В изложението се излагат съображения в подкрепа на тезата, застъпена в касационната жалба, че сумата от 2 100 евро не представлява платен депозит от страна на наемателя, както и че е в тежест на ответника да докаже различното основание за плащане от основанието, посочено в разписката от 27.10.2009г. В тази връзка се твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на В., обективирана в решение №89 от 29.03.2013г. по гр.д.№558/2012г. ВКС, ІV г.о. и на решение №746 от 5.01.2011г. по гр.д.№727/2009г. ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. Отделно се сочи, че допускането до касационно разглеждане на въззивното решение би допринесло за развитието на съдебната практика относно разпределението на доказателствената тежест в случаите, когато платецът твърди различно от посоченото в документ основание за плащане.
В писмен отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация М. В. Попов изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради липсата на основанията за това, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. В отговора се поддържа, че касаторът не е поставил материалноправен или процесуалноправен въпрос с ясна и точна формулировка от значение за изхода на конкретното дело Сочи се, че не са налице и допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касация. Същевременно се излагат съображения за неоснователността на касационната жалба с твърдението, че изводът на въззивния състав относно гаранционния характер на плащането на сумата 2 100 евро, е обоснован и е съобразен с правилата за доказателствената тежест. Иска се присъждане на разноските, направени пред касационната инстанция.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни участници в производството срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение от 1.10.2013г., постановено по гр.д.№61644/2012г. по описа на Софийски районен съд, 25 с-в. е отхвърлен предявения по реда на чл.422 ГПК иск от „Ен Д. Пропърти”” О. –гр.София и Н. М. Т. против М. В. Попов за признаване за установено, че ответникът дължи на ищците сумата 5 055 лв. – незаплатена наемна цена за периода от 1.08.2011г. до 17.-09.2011г. по договор за наем от 17.09.2009г. С решението е отхвърлена също претенцията на ищците за сумата 10 998 лв. – договорна неустойка за забавеното плащане за периода от 5.08.2011г. до 26.10.2012г.
С обжалваното решение №18227 от 11.11.2014г., постановено по в.гр.д. №4853/2014 г. по описа на СГС, ІV-г състав, въззивният състав е потвърдил изцяло решението на първоинстанционния съд. Въззивният съд е приел, че договорът за наем недвижимия имот в [населено място], сключен на 17.09.2009г. /и анекс от 30.12.2010г./ е прекратен на 17.09.2011г. В решението е прието за установено, че ответникът М. Попов не е заплатил дължимия наем за периода от 5.08.2011г. до 17.09.2011г. общо в размер на 2 585 евро или 5 055.82 лв. Според въззивния състав посоченото задължение за наем е погасено изцяло чрез прихващане със задължението на наемодателите да възстановят на наемателя заплатените от ответника гаранции общо в размер на 2 600 евро или 5 085 лв. В мотивите към решението е отразено, че сумата 500 евро е получена като гаранция от наемодателите на 19.09.2009г. Изложени са съображения защо съдът приема при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, че сумата 2 100 евро, /предадена от ответника срещу разписка от 27.10.2009г. и посочена като „аванс”/, е заплатена от наемателя също като гаранция /депозит/ по договора.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е задължение на касатора. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд може само да уточни и квалифицира правния въпрос, когато той е поставен неясно, но няма правомощия да го извежда служебно от твърденията на касатора и от съдържащите се в жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК факти и обстоятелства.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите твърдят, че въззивният състав незаконосъобразно и в противоречие с практиката на ВКС относно правилата за тежестта на доказване, е разрешил спора между страните. За да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване не е достатъчно да се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС и да се посочи такава практика. Касаторите следва да поставят конкретен въпрос от значение за формиране решаващата воля на съда, за който да са налице допълнителните предпоставки по чл.28- ал.1 т.1-т.3 ГПК. Без значение в случая за допускането на касационно обжалване на решението са изложените съображения от касаторите за наличието на основанията по чл.281 т.3 ГПК, тъй като правилността на решението, не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Както бе посочено по-горе, според разясненията в т.1 от мотивите към Т..решение №1/2010г. на ВКС, ОСГТК, касационният състав не е оправомощен сам да формулира въпрос, изхождайки от твърденията и оплакванията на жалбоподателите.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените от касаторите допълнителни основания за това. По изложените съображения настоящият състав намира, че не може да бъде допуснато до касационно обжалване решение №18227 от 11.11.2014г., постановено по в.гр.д. №4853/2014 г. по описа на СГС, ІV-г състав.
На основание чл.81 във вр. с чл.78 ал.3 ГПК касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ответника по касация сумата 1 115 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение на 10.02.2015г. по договор за правна защита, изразяваща се в изготвяне на отговор на касационната жалба и процесуално представителство по настоящото дело.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №18227 от 11.11.2014г., постановено по в.гр.д. №4853/2014 г. по описа на СГС, ІV-г състав.
ОСЪЖДА „Ен Д. Пропърти”” О. ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] ет.1 и Н. М. Т. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплатят солидарно на М. В. Попов ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] сумата 1 115 лв. / хиляда сто и петнадесет лева/ – разноски пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :