О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
С., 23.06.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1688/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. М. М. от [населено място] срещу определение № 69 от 28.01.2015 г., постановено по в. ч. гр. д. № 34/2015 г. на Пазарджишки районен съд. С посоченото определение е отменено определение № 2999 от 31.01.2014 г. по гр. д. № 3283/2014 г. на Пазарджишки районен съд, с което е допуснато обезпечение на предявения от К. М. М. против [фирма] иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД за сумата 19 400 лв. чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот на ответника, и е допуснато обезпечение на иска чрез налагане на същата обезпечителна мярка, но при определена парична гаранция по чл.391, ал.2 ГПК в размер на 5 000 лв.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Излага доводи, че определянето на гаранция е незаконосъобразно и препятства възможността му за защита, тъй като поради липса на парични средства не е в състояние да внесе гаранцията и да се ползва от допуснатото обезпечение.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, които са от значение за прилагането на закона : При какви случаи и как следва да бъде определен размера на паричната гаранция; Зависи ли този размер от размера на исковата претенция, както и от относимостта и убедителността на представените с исковата молба писмени доказателства. В допълнителна молба от 11.05.2015 г. като основание за достъп до касационно обжалване се сочи и противоречието на въззивното определение с практиката на ВКС.
Ответникът [фирма] – [населено място], изразява становище, че частната касационна жалба е недопустима поради отсъствие на основания по чл.280, ал.1 ГПК и неоснователна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото приема, че частната касационна жалба е процесуално недопустима по следните съображения :
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд при предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, са посочени в разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК. Касационно обжалване е предвидено за две категории определения – определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/.
С обжалваното определение Пазарджишки окръжен съд се е произнесъл като въззивна инстанция по частна жалба срещу определение на Пазарджишки районен съд, с което е допуснато обезпечение на предявен осъдителен иск. Въззивният съд е отменил определението на първата инстанция за допускане на обезпечение на иска чрез възбрана върху недвижим имот и отново е допуснал обезпечение при идентична обезпечителна мярка, но при условията на парична гаранция по чл.391, ал.2 ГПК. Произнасяйки се в този смисъл, въззивният съд по същество е потвърдил определението на първоинстанционния съд за допускане на обезпечение. Така постановеното определение не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК и не подлежи на касационно обжалване, в каквато насока е и задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/2010 г. от 21.07.2010 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесуалната възможност за обжалване на определението не произтича и от разпоредбата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК. Разпоредбата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК е относима към хипотеза, при която въззивният съд допуска обезпечение след отмяна на определение, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искане на ищеца за обезпечаване на бъдещ или предявен иск. Посочената хипотеза не е налице в конкретния случай, тъй като обезпечението е допуснато от първата инстанция, а въззивният съд само е променил условията за обезпечаване на иска, определяйки парична гаранция по чл.391, ал.2 ГПК.
Поради необжалваемостта на въззивното определение подадената срещу него частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на К. М. М. от [населено място] срещу определение № 69 от 28.01.2015 г., постановено по в. ч. гр. д. № 34/2015 г. на Пазарджишки районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :