ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 623
София 10.11. 2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание тридесети септември две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 755/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. Р. С., Е. А. С.-С. и Ж. А. С. против решение № 724 от 26.11.2014 г., постановено по в.т.д. №962/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд, т.о., ІІІ- ти с-в. С посоченото решение е потвърдено решение №278 от 23.06.2014г., постановено по т.д.№492/2013г. по описа на Пловдивски окръжен съд в обжалваната му от ищците част, и са присъдени разноски по делото в полза на ответното дружество [фирма].
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че за периода от 1.03.2009г. до 25.07.2012г. съдружниците на наследодателя на ищците в ответното дружество не са имали право да получават допълнителни средства, поради което сумите, предмет на спора пред въззивната инстанция, е следвало да се осчетоводят като приход в баланса. Отделно се сочи, че в нарушение на чл.141 т.7 ТЗ за посочения период управителят на дружеството не е имал право на възнаграждение, поради липсата на писмен договор за управление. Оспорва се извода на въззивния състав, че решението на Общото събрание на ответното дружество от 26.07.2012г. има обратно действие, което валидира извършените плащания на допълнителни средства за предходния период. Накрая се сочи, че в протоколите от Общите събрания е отразено решение за допълнително плащане за д-р К., а не в полза на д-р Танка Т., както е посочено от въззивния състав. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове с присъждане на разноски за трите инстанции.
В представеното с касационната жалба изложение по чл.284 ал.З т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК във връзка с поставения от жалбоподателите въпрос: Допустимо ли е Управителят на дружеството с ограничена отговорност да получава възнаграждение без наличие на сключен договор за управление по чл.141 ал. 7 ТЗ?, като в подкрепа на твърдението за това, че въпросът е решаван противоречиво от страните, са приложени две съдебни решение. Жалбоподателите поддържат наличие и на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.З ГПК за поставения втори въпрос: Получените без договор за управление и под формата на възнаграждение за допълнителен труд парични средства могат ли да бъдат включени в баланса на дружеството, изготвен в хода на делото, заведено по реда на чл.125 ал.З ТЗ и да се разпределят като част от чистата стойност на активите на дружеството?
В писмен отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради липса на основанията, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. Поддържа се, че формулираните от касаторите въпроси не са съществени за предмета на правния спор и нямат определящо и решаващо значение за крайния изход на делото. Сочи се също, че релевираните във въпросите проблеми са свързани с правилността на съдебното решение, но не са такива, които са основания за селектиране на решението като подлежащо на обжалване. Същевременно се излагат изчерпателно съображения за неоснователността на касационната жалба. Претендират се разноски, включващи заплатено адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение №278 от 23.06.2014г., постановено по т.д.№492/2013г. по описа на Пловдивски окръжен съд, е осъдено ответното дружество [фирма] да заплати на ищците С. С., Е. С.-С. и Ж. С. общо сумата 77 343.99 лв. / по 25 781.33лв. за всеки един от ищците/-дължима сума над изплатената сума по чл.125 ал.З ТЗ, представляваща равностойността на дяловото участие на бившия съдружник на дружеството и наследодател на ищците А. С.. Ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 8.07.2013г. С решението е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 733 872 лв. / претендирани по 244 624 лв. за всеки един от ищците/.
С обжалваното решение № 724 от 26.11.2014 г., постановено по в.т.д. №962/2014г. по описа на Пловдивски АС, въззивният състав е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната му от ищците отхвърлителна част, както и в частта относно присъдените разноски. Основните аргументи за това свое решение съдът е посочил в три точки. На първо място въззивният състав приема, че правилно с оглед взетите от Общото събрание на дружеството решения от 23.02.2008г. и 22.07.2012г., в баланса на дружеството към 30.11.2012г. / края на месеца, през който е настъпило прекратяване на участието на наследодателя на ищците в дружеството/ като разходи се включват направените плащания от дружеството към съдружниците В. Д. и Танка Т. в размер на 1 989 479лв. за периода от 1.03.2009г. до 26.07.2012г. На базата на посочените решения, приети единодушно от тримата съдружници и неоспорени по реда на чл.74 ал.1, респ. непровъзгласени за нищожни по чл.75 ал.2 ТЗ, съдът обосновава извода, че сумите са платени на валидно правно основание. На второ място, въззивният състав, анализирайки решенията на Общото събрание, приема за установено, че процесиите суми не представляват възнаграждение за управителя В. Д., а са платени на В. Д. и Танка Т. като допълнителни възнаграждения за работата им като лекари в дружеството, както и че решенията от 1.03.2009г. до 26.07.2012г. са приети в рамките на компетентността на Общото събрание на дружеството. На последно място съдът обосновава извода за неоснователност на твърдението на жалбоподателите за липса на правно основание за плащане на посочената сума, поради неадекватно заплащане на трудовите престации. В тази връзка въззивният състав е посочил, че доколкото балансът е изготвен на базата на съществуващите първични документи, пазарната и търговска целесъобразност на приетите от Общото събрание на дружеството, не може да бъде предмет на съдебен контрол в производството по чл.125 ал.З ТЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Поставеният в изложението по чл.284 ал.З т.1 ГПК първи въпрос -Допустимо ли е Управителят на дружеството с ограничена отговорност да получава възнаграждение без наличие на сключен договор за управление по чл.141 ал.7 ТЗ? не представлява значим за конкретния спор правен въпрос, обуславящ наличието на общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/2010г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009 на ВКС,ОСГТК. Въззивният състав извежда решаващите си изводи въз основа на приетото от него за установено обстоятелство, че спорната сума / предметът на спора/ представлява допълнително възнаграждение за положен труд от съдружниците, а не възнаграждение за управител. Поставеният от жалбоподателите материалноправен въпрос няма отношение за формиране решаващата воля на съда. Що се отнася до обосноваността на решението, свързана с правилното възприемане на фактическата обстановка, това е въпрос, който не е предмет на производството по чл.280 ал.1 ГПК по допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В тази връзка неотносими за производството по чл.288 ГПК са представените съдебни решения относно съществуваща съдебна практика, свързана с изискването за писмен договор като основание за заплащане на възнаграждението на управителя на дружеството.
Аналогично не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване въз основа на поставения от жалбоподателите втори въпрос: Получените без договор за управление и под формата на възнаграждение за допълнителен труд парични средства могат ли да бъдат включени в баланса на дружеството, изготвен в хода на делото, заведено по реда на чл.125 ал.З ТЗ и да се разпределят като част от чистата стойност на активите на дружеството?. Въззивният състав е изложил изчерпателно съображения защо счита, че получените под формата на допълнителни възнаграждения за допълнителен труд парични средства могат да бъдат включени в баланса на дружеството, без да обвързва получаването на тези средства от наличието или не на договор за управление. В решаващите си мотиви въззивният състав обвързва правното основание за направените допълнителни плащания за положен труд от съдружниците д-р Д. и д-р Т. в болницата с взетите решения от Общото събрание на дружеството. В тази връзка значимият за правния спор въпрос за не е свързан с липсата на договор за управление и поставеният втори въпрос също излиза извън общото изискване по чл.280 ал.1 ГПК въпросът да е от значение за формиране решаващата воля на съда.
Непосочването в изложението по чл.284 ал.З т.1 ГПК на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат поддържаните допълнителни основания за това. Ето защо настоящият касационен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено по в.т.д. №962/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд, т.о.ІІІ-ти с-в.
На основание чл.81 във вр. с чл.78 ал.З и чл.80 ГПК касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата сумата 2 000лв. – платен адвокатски хонорар по договор за правна защита.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 724 от 26.11.2014 г., постановено по в.т.д. №962/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд, т.о.ІІІ-ти с-в.
ОСЪЖДА С. Р. С. ЕГН [ЕГН], Е. А. С.-С. ЕГН [ЕГН] и Ж. А. С. ЕГН [ЕГН] и тримата от [населено място] [улица] да заплатят на „Специализирана гастроентерологична болница за активно лечение -Еврохоспитал“ О. – [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата 2 000лв. /две хиляди лева/ – платен адвокатски хонорар по договор за правна защита.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: