О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 711
София, 08.12.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3342/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Застрахователна компания [фирма] – [населено място], срещу въззивно определение № 426 от 23.06.2015 г., постановено по ч. т. д. № 373/2015 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено разпореждане от 31.03.2015 г. по т. д. № 1212/2014 г. на Варненски окръжен съд, с което е върната въззивната жалба на Застрахователна компания [фирма] против постановеното по делото въззивно решение № 132/16.02.2015 г.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че за да преценят въззивната му жалба като просрочена, първоинстанционният съд, а след това и въззивният съд, са се позовали единствено на погрешно отразената от длъжностното лице по призоваването дата на връчване на обжалваното решение – 04.03.2015 г., вместо да вземат предвид вписаната от получателя адв. Ц. действителна дата на връчване – 09.03.2015 г., от която е започнал да тече срокът за подаване на жалбата. За установяване на твърдението, че преписът е връчен на датата 09.03.2015 г., частният жалбоподател е поискал допускане на графическа експертиза.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поддържано по отношение на следния процесуалноправен въпрос : „Допустимо ли е длъжностното лице по чл.44 от ГПК да извършва корекция на собственоръчно написаната от получателя дата на получаване на съобщението чрез дописване на друга дата, различна от посочената от получателя, в случаите, когато корекцията се прави в отсъствие на получателя и без той да бъде уведомен за нея, която корекция води до независеща от страната преклузия и нарушаване на правото й на защита поради посочване от страна на връчителя на по-ранна дата на връчване на съобщението от тази, посочена от самия получател”.
Ответниците по частната жалба Б. Н. И. от [населено място] и С. Р. И. от [населено място] не заявяват становища в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на Варненски окръжен съд, с което е върната въззивната жалба на Застрахователна компания [фирма] против решението по т. д. № 1212/2014 г., Варненски апелативен съд е приел, че жалбата е подадена по пощата на 23.03.2015 г. след изтичане на предвидения в закона двуседмичен преклузивен срок за въззивно обжалване, броен от датата 04.03.2015 г., на която препис от обжалваното решение е връчен на дружеството – жалбоподател в кантората на процесуалния му представител по делото адв. С. Р.. При преценката на срока въззивният съд е съобразил обстоятелството, че датата 04.03.2015 г. е удостоверена като дата на връчване на препис от решението от съдебния служител – връчител, като същата дата е вписана и във водената във Варненски окръжен съд книга за изготвени и връчени призовки и съобщения по търговски дела. Като се е позовал на произтичащата от чл.44, ал.1 ГПК обвързваща доказателствена сила на удостоверителното изявление на връчителя, въззивният съд не е възприел твърдението на жалбоподателя, че преписът от решението е получен на датата 09.03.2015 г., вписана в разписката от получателя адв. Д. Ц. /колежка на адв. Р., приела адресираното до последната съобщение с изрично задължение за предаване/. Съдът е изложил съображения, че съгласно чл.44, ал.1 ГПК удостоверяването на датата и начина на връчване на призовки и съдебни книжа е правомощие само на връчителя. С оглед на това е преценил, че представяният с частната жалба първи отрязък от разписката с вписана от адв. Ц. дата на получаване 09.03.2015 г. не е годен да установи по-късна датата на връчване на обжалваното решение, тъй като не носи подпис на връчителя, а само на получателя.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за формиране на правните изводи на въззивния съд, с които е мотивирано потвърждаването на разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба. Въпросът инкорпорира твърденията на частния жалбоподател за корекция на вписаната от получателя действителна дата на връчване на препис от подлежащото на въззивно обжалване решение, извършена от връчителя след връчване на решението и без знание на получателя. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд не е констатирал данни за извършване на такава корекция, нещо повече – с оглед изричната разпоредба на чл.44, ал.1 ГПК, уреждаща удостоверяването на датата на връчване като изключително правомощие на връчителя, е преценил вписаната от получателя по-късна дата като правно ирелевантна за началото на срока за въззивно обжалване. Поради това, че не е обусловил изхода на производството по обжалване на разпореждането за връщане на въззивната жалба, поставеният въпрос не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Самостоятелен аргумент за недопускане на касационното обжалване е отсъствието на поддържаната в изложението допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Процесуалният ред за удостоверяване на датата и начина на връчване на призовки и съобщения по делата е уреден изчерпателно и ясно в разпоредбата на чл.44 ГПК. Съгласно чл.44, ал.1 ГПК, удостоверяването на датата на връчване е правомощие на връчителя. Получателят има право само да удостовери с подписа си факта на получаване на съобщението, но не и право да вписва в съобщението дата на получаването. Вписването от получателя на дата, различна от удостоверената от връчителя, е правно ирелевантно, тъй като по силата на чл.44, ал.1 ГПК съдът е обвързан от официалното удостоверително изявление на връчителя относно датата на връчването до момента, в който то не бъде оборено с допустими от закона доказателства и доказателствени средства. При наличие на ясна правна уредба, по която съществува трайна и непротиворечива съдебна практика, формулираният в изложението въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изяснен с т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Варненски апелативен съд въззивно определение по ч. т. д. № 373/2015 г.
Поради недопускане на касационното обжалване не следва да се обсъжда искането в частната касационна жалба за назначаване на графическа експертиза.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 426 от 23.06.2015 г., постановено по ч. т. д. № 373/2015 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :