О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
гр. София, 22.11.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 964/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД „Б. И.” АД – [населено място], срещу решение № 2383 от 12.10.2018 г., постановено по в. гр. д. № 5779/2017 г. на Софийски апелативен съд. Решението е обжалвано в частта, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на решение от 23.02.2017 г. по гр. д. № 1510/2013 г. на Софийски градски съд ЗД „Б. И.” АД е осъдено на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) да заплати на Д. Й. В. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП от 10.10.2014 г., в размер на 40 000 лв. (разлика над сумата 20 000 лв. до присъдените от въззивния съд 60 000 лв.).
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение в обжалваната част и се прави искане за отмяната му, за отхвърляне на исковата претенция за разликата над сумата 20 000 лв. и за присъждане на разноски. Касаторът навежда оплаквания, че решението е постановено без изясняване на действително причинените на ищеца травми, за които се дължи обезщетение по чл.52 ЗЗД. Поддържа, че присъденото обезщетение е „многократно завишено” от въззивния съд и че съдът неправилно не е отчел наличието на съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, предпоставящо намаляване на обезщетението.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение – чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Ответникът по касация Д. Й. В. от [населено място], обл. Д., оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 06.02.2019 г. В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът е подал насрещна касационна жалба с оплакване, че с обжалваното решение въззивният съд неправилно не му е присъдил законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането – 20.10.2014 г., до окончателното плащане.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба на ЗД „Б. И.” АД е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да уважи предявения от Д. Й. В. против ЗД „Б. И.” АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за сумата 60 000 лв., Софийски апелативен съд е приел, че с оглед установените в хода на делото травми, получени при ПТП на 20.10.2014 г., и претърпените по повод на тях болки и страдания ищецът има право на справедливо обезщетение в размер на 60 000 лв. Възражението на ответника за намаляване на дължимото обезщетение при предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД е счетено от въззивния съд за неоснователно с мотив, че ответникът – застраховател не е доказал наличието на причинна връзка между поведението на ищеца и настъпилите вреди.
При произнасяне по размера на обезщетението въззивният съд е съобразил влязлата в сила присъда по НОХД № 181/2015 г. на Окръжен съд – Добрич, с която реализиралият произшествието водач е признат за виновен в извършване на престъпление, при което на ищеца са причинени телесни повреди, изразяващи се в политравма, контузия на главата с охлузни рани на лявата скула и лявата буза, разкъсно – контузна рана по вътрешната стена на дясната вежда, мозъчно сътресение, контузия на гърдите със счупване на І-ва ребрена дъга вляво, преврален излив вляво, контузия на корема, разкъсване на десния бъбрек в горния полюс с паранефрален хематом, деколман в дясната поясна област и счупване на таза (седалищна и срамна кост вдясно). Освен присъдата, съдът е взел предвид и заключението на съдебномедицинската експертиза, от което е приел за установено, че непосредствено след произшествието ищецът е приет в лечебно заведение в много тежко и неконтактно състояние и на същия е проведено оперативно лечение; по време на амбулаторното лечение са възникнали усложнения; здравословното състояние на ищеца е наложило повторно приемане за лечение чрез инцизия, евакуация и дренаж на флуктуираща зона; възстановяването на ищеца е продължило около 120 дни; в резултат на произшествието ищецът е понесъл интензивни болки и страдания и е търпял психо – емоционален дискомфорт. След съвкупна преценка на установените в хода на делото правнорелевантни факти и като е отчел момента на настъпване на вредите, а също и възрастта на ищеца, въззивният съд е направил извод, че изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД ще бъде удовлетворено с присъждане на обезщетение в размер на 60 000 лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че решението на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационен контрол в обжалваната от ЗД „Б. И.” АД част.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК (инкорпорирано в касационната жалба) касаторът ЗД „Б. И.” АД е формулирал следните въпроси, за които твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС : „Спазен ли е и приложен ли е принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди по конкретното дело, в съответствие с ППВС № 4/1968 г.; Даденото от въззивния разрешение на значимия за крайния резултат по делото въпрос на материалното право, свързан с критериите за определяне на „справедливо” по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди, е ли в противоречие със задължителната практика на ВКС в тази насока, израз на която е ППВС № 4/68 г.; Правилно ли са разгледани и оценени от въззивната инстанция въпросите за критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по чл.52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинено в резултат на деликт увреждане”. Наведено е оплакване, че „неправилно не е отчетено възражението за съпричиняване, като не са допуснати доказателствените искания във въззивната жалба”, и във връзка с него е цитирана практика на ВКС по въпроса за задълженията на въззивния съд за постанови решението въз основа на установените от него факти и на доказателствата и да изложи мотиви.
Формулираните въпроси, свързани с приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, са от значение за изхода на делото, но по отношение на тях не е осъществена поддържаната от касатора допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е определил размера на присъденото обезщетение след съобразяване на указаните в ППВС № 4/1968 г. общи критерии и на всички специфични за конкретното дело факти, които изпълват със съдържание понятието „справедливост” по чл.52 ЗЗД. Отчетени са младата възраст на пострадалия ищец, броя, вида и тежестта на получените при произшествието травми, особеностите и продължителността на лечебния и възстановителен процес, интензитета и продължителността на понесените болки и страдания, цялостното отражение на събитието върху психоемоционалната сфера на ищеца, както и момента на проявление на вредите, релевантен за нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Изводите на въззивния съд за справедливия размер на обезщетението въззивният съд са формирани в съответствие със задължителната съдебна практика в ППВС № 4/1968 г. и не противоречат на сочената от касатора практика в решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 43/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 33/21.03.2015 г. по т. д. № 543/2014 г. на ВКС и решение № 36/08.03.2016 г. по т. д. № 507/2015 г. на ВКС, І т. о. Поради това не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Евентуалната необоснованост на решението, както и нарушението на чл.52 ЗЗД, на които се позовава касаторът, са от значение за правилността на решението и според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС не съставляват основание за достъп до касационно обжалване.
Касаторът не е формулирал правен въпрос във връзка с оплакването, че въззивният съд не е отчел възражението за съпричиняване „като не е допуснал доказателствените искания във въззивната жалба”. Отсъствието на посочен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, поради което не следва да се обсъжда посочената в подкрепа на оплакването практика на ВКС.
По изложените съображения решението по в. гр. д. № 5779/2017 г. на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е осъществено и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, което касаторът е аргументирал с твърдения, че „присъденото обезщетение няма нищо общо с реално репариране на вредата; определената сума от по 120 000 лв. е явно несправедлива за причинената вреда”.
Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения е въведена като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г. В процесуалния закон не са уредени критерии за разграничаване на очевидната неправилност от неправилността, произтичаща от касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Независимо от това фактът, че очевидната неправилност е изведена от законодателя като основание за допускане на касационно обжалване, означава, че тя е налице тогава, когато решението на въззивния съд страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” – въз основа на мотивите към решението, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия.
Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение да е постановено при видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или да е явно необосновано. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” – във видимо противоречи с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” – въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението на въззивния съд ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на спора, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и не покрива съдържанието на понятието „очевидна неправилност” по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, поради което подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290, ал.2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
В случая касаторът не е изложил доводи, които да насочват към очевидна неправилност на въззивното решение в посочения по-горе смисъл, а твърдението за присъдено „явно несправедливо обезщетение” в размер на 120 000 лв. не кореспондира с диспозитива на решението, с който искът по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) е уважен за сумата 60 000 лв. В рамките на правомощията по чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС не преценява въззивното решение като очевидно неправилно и не намира за необходимо да го допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Разноски не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат.
Насрещната касационна жалба на Д. Й. В. е подадена в срока по чл.287, ал.1 ГПК, но с оглед недопускане на касационното обжалване по жалбата на ЗД „Б. И.” следва да бъде оставена без разглеждане – чл.287, ал.4 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2383 от 12.10.2018 г., постановено по в. гр. д. № 5779/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на решение от 23.02.2017 г. по гр. д. № 1510/2013 г. на Софийски градски съд ЗД „Б. И.” АД е осъдено на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) да заплати на Д. Й. В. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 10.10.2014 г., в размер на 40 000 лв. (разлика над сумата 20 000 лв. до присъдените от въззивния съд 60 000 лв.).
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на Д. Й. В. от [населено място], обл. Д., срещу решение № 2383 от 12.10.2018 г., постановено по в. гр. д. № 5779/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването само в частта за оставяне на насрещната касационна жалба без разглеждане, а в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :