О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 628
гр. София, 20.11. 2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2486/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. П. А. – П. – лично и в качеството на законен представител на малолетната М. А. П., и А. В. П. – всички чрез пълномощника им адв. Л. Н., срещу определение № 1909 от 19.06.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 2263/2018 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение, след отмяна на определение от 01.03.2017 г. по гр. д. № 15777/2015 г. на Софийски градски съд, са осъдени Д. П. А. – П. – лично и в качеството й на законен представител на малолетната М. А. П., и А. В. П. да заплатят на „Многопрофилна болница за активно лечение – Русе” АД разноски за производството пред Софийски градски съд в размер съответно на 847.50 лв., 2 647.50 лв. и 847.50 лв.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частните жалбоподатели навеждат оплаквания, че незаконосъобразно са осъдени да заплатят на ответника разноски, без да е доказано реалното им извършване. Поддържат, че до приключване на производството пред първата инстанция ответникът не е представил „адвокатско пълномощно с цена” или друг документ, удостоверяващ плащане на възнаграждение за адвокатска защита, поради което не е съществувало основание да му бъдат присъдени разноски.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че определението на въззивния съд е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. „в конкретика по въпрос едно и две”, както и с практиката на ВКС.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника „Многопрофилна болница за активно лечение – Русе” АД, който изразява становище за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол и за неоснователност на частната касационна жалба. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени определението на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на „Многопрофилна болница за активно лечение – Русе” АД за допълване на постановеното по гр. д. № 4186/2017 г. определение от 25.08.2017 г. в частта за разноските, и да осъди ищците Д. А. – П. – лично и като законен представител на малолетната М. П., и А. П. да заплатят на болницата – молител разноски за първоинстанционното производство в размер на сумите 847.50 лв., 2 647.50 лв. и 847.50 лв., Софийски апелативен съд е приел, че като последица от прекратяването на делото поради оттегляне на исковете ответната болница има право на разноски съгласно изричната разпоредба на чл.78, ал.4 ГПК.
Въззивният съд е констатирал следните обстоятелства : В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, който съдържа искане за присъждане на разноски. Отговорът е изготвен и подписан от юрк. С. А. и от адв. А. Н., упълномощени от изпълнителния директор на „Многопрофилна болница за активно лечение – Русе” АД с приложени пълномощни. Към момента на постановяване на определението по чл.248 ГПК отговорът и пълномощните не са се намирали в кориците на делото, но категорично е установено, че те са депозирани пред първоинстанционния съд в срока по чл.131 ГПК.
При така установените обстоятелства по делото въззивният съд е направил извод, че на молителя – ответник следва да се присъдят разноски в размер, изчислен по правилата на чл.7, ал.2, т.4 вр. чл. 9, ал.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочил е, че „в случая е приложима разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, действаща преди изменението й, публикувано в ДВ бр.8/2017 г., тъй като молбата по чл.248 ГПК е подадена през 2016 г.”.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК (инкорпорирано в частната касационна жалба) частните жалбоподатели не са посочили кой е значимият за изхода на делото правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, чието разрешаване е обусловило извода на въззивния съд за основателност на молбата по чл.248 ГПК. Твърдението, че определението противоречи на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС „в конкретика по въпрос едно и две” и на практиката на ВКС, предполага служебно извеждане на правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК от касационната инстанция, което е недопустимо според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото е достатъчно основание въззивното определение да не бъде допуснато до касационно обжалване, в каквато насока са указанията в цитираното тълкувателно решение.
Дори да се приеме, че чрез препращането към Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС жалбоподателите обосновават приложното поле на касационния контрол с включените в предмета на тълкувателното дело въпроси № 1 и № 2 – присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила, но не е представила доказателства за изплащането му, и как следва да бъде доказано изплащането на адвокатското възнаграждение, респ. необходимо ли е страната да представя списък на разноските, когато е направила в производството само един разход, за който представя доказателства, тези въпроси не са обуславящи за изхода на развилото се пред въззивния съд производство по чл.248 ГПК и не покриват общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК.
В т.2 от съобразителната част на Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че представянето на списък по чл.80 ГПК е предпоставка за надлежното упражняване на правото на страната да иска изменение на решението/определението на съда в частта за разноските. В случаите, когато съдът е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноски при направено за това искане, липсата на представен списък по чл.80 ГПК не е процесуална пречка страната да инициира производство по чл.248 ГПК, за да бъде разгледано искането й за разноски. Обжалваното определение е постановено в хипотеза, при която съдът е бил сезиран с молба по чл.248 ГПК за допълване на определение за прекратяване на делото в частта за разноските, поради което въпросът дали е било необходимо представяне на списък по чл.80 ГПК е неотносим към произнасянето по допустимостта и по основателността на молбата.
В мотивите към обжалваното определение въззивният съд е посочил, че основателността на претенцията за разноски следва да се преценява от гледна точка на разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК в редакцията преди изменението от ДВ бр.8/2017 г. Разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК урежда правото на юридическите лица и едноличните търговци да получат разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато са представлявани по делото от юрисконсулт. При постановяване на определението съдът е констатирал, че подаденият от името на ответника – молител в производството по чл.248 ГПК, отговор на искова молба е изготвен от юрисконсулт и от адвокат с приложени пълномощни, но позовавайки се на чл.78, ал.8 ГПК, очевидно е присъдил юрисконсултско, а не адвокатско възнаграждение. В константната практика на ВКС е възприето разрешението, че за разлика от адвокатското възнаграждение, което трябва да е платено от страната, за да й бъде присъдено под формата на разноски, присъждането на юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК не е обвързано с изискване за предварително заплащане. Задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС са относими към възмездяването на разноски за адвокатско възнаграждение и не касаят юрисконсултското възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК. Поради това и предвид мотивите към обжалваното определение въпросът за доказването на разноските за адвокатско възнаграждение не може да послужи като общо основание за допускане на определението до касационен контрол
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд определение № 1909 от 19.06.2018 г. по ч. гр. д. № 2263/2018 г.
Разноски не следва да се присъждат на ответника по частната жалба, тъй като производството по чл.248 ГПК няма самостоятелен характер и постановеното в него определение не е от категорията съдебни актове по чл.81 ГПК, с които съдът се произнася за разноски.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1909 от 19.06.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 2263/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :