О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София, 15.01.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 726/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение №344 от 10.12.2014г., постановено по в.гр.д. №752/2014г. по описа на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение №528 от 2.06.2014г., постановено по гр.д.№1979/2013г. по описа на Великотърновски районен съд.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Твърди се, че по делото са останали неизяснени съществени за спора обстоятелства, а именно – към кой момент е допусната грешката в информационната база данни и дали другото дружество [фирма] не е консумирало количеството електроенергията, префактурирано на касатора с процесните фактури. Същевременно се излагат съображения, че неправилно въззивният съд не е приложил клаузата на чл.39 от ОУ на [фирма], според която справката при допусната грешка при въвеждане на информация за техническите характеристики на средствата за измерване, следва да бъде изготвена за периода от датата на допускане на грешката до момента на установяването й, но не повече от 90 дни. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение по същество, с което да бъде уважен изцяло предявения установителен иск.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не сочи конкретни въпроси по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В изложението се излагат допълнителни съображения в подкрепа на тезата, застъпена в касационната жалба, за неправилното неприлагане на клаузата на чл.39 от ОУ на [фирма]. Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с приложената към жалбата съдебна практика, обективирана в решение по гр.д.№24033/2011г. на СРС 38 с-в, решение по гр.д.№5966/2012г. на АО, 3-ти състав на СГС, решение по гр.д.№49265/2010г. на СРС, решение по гр.д.№3812/2013г. на Варненски РС, 24 с-в, решение по гр.д.262/2014г. на ОС-Варна, решение по т.д.№858/2010г. на ОС-Варна и решение по гр.д.4067/2011г. на РС-Кюстендил, 7 състав.
В писмен отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради липсата на основанията за това, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. В отговора се поддържа, че касаторът не е поставил материалноправен или процесуалноправен въпрос с ясна и точна формулировка от значение за изхода на конкретното дело и че в изложението се повтарят твърденията в касационната жалба, които са по съществото на спора. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 600 лв.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение №528 от 2.06.2014г., постановено по гр.д.№1979/2013г. по описа на Великотърновски районен съд е отхвърлен предявения от [фирма] против [фирма] иск за приемане за установено, че [фирма] не дължи на Енерго-Про Продажби” АД сумата 23 696.81 лв. – стойност на потребена електрическа енергия, остойностена в посочените с исковата молба фактури, както и че не дължи сумата 71.19 лв. – обезщетение за забавено плащане.
С обжалваното решение №344 от 10.12.2014г., постановено по в.гр.д. №752/2014г. по описа на Великотърновски окръжен съд, въззивният състав е потвърдил изцяло решението на първоинстанционния съд. Въззивният съд е приел за установено, че ответното дружество [фирма] е допуснало грешка като неправилно е разменило в електронната си база данни информацията относно електромерите, които обслужват обектите за потребление на ищеца [фирма] и на трето неучастващо в спора дружество – [фирма]. Прието е, че след откриване на грешката, ответникът е сторнирал всички неправилно фактурирани суми за потребена ел.енергия от двете дружества като ги е префактурирал на реалния им потребител. Съобразявайки се със заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза, въззивният състав е посочил, че с процесните фактури правилно е остойностена консумираната от ищеца [фирма] електроенергия като са приспаднати платените суми за погасяване на задълженията, начислени на ищеца за ползването на другия електромер, обслужващ обекта на [фирма]. В обжалваното решение е прието за неоснователно оплакването на ищеца, наведено с въззивната жалба, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.38 ал.1 от ОУ на [фирма] /всъщност въззивният съд не е приложил разпоредбата на чл.39 от ОУ на [фирма], на който се е позовал въззивника и според която разпоредба – справката при допусната грешка при въвеждане на информация за техническите характеристики на средствата за измерване, следва да бъде изготвена за периода от датата на допускане на грешката до момента на установяването й, но не повече от 90 дни/. Според въззивния състав разпоредбата от Общите условия се отнася до случаите на „грешка в техническите характеристика на СТИ”, какъвто не е процесния случай, при който грешката се състои в разменените данни на електромерите, ползвани от дружествата [фирма] и [фирма]. В заключение въззивният състав приема, че доколкото от заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че фактурираната с процесните фактури електроенергия /след сторниране и ново начисляване/ е реално потребена от ищеца, то предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2010г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е задължение на касатора. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд може само да уточни и квалифицира правния въпрос, когато той е поставен неясно, но няма правомощия да го извежда служебно от твърденията на касатора и от съдържащите се в жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК факти и обстоятелства.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди, че въззивният състав незаконосъобразно и в противоречие със съдебната практика, е разрешил спора между страните. За да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване не е достатъчно да се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с приложената към жалбата съдебна практика, обективирана в отделни съдебни решения. Касаторът следва да постави конкретен въпрос от значение за формиране решаващата воля на съда, за който да е налице някоя от допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Без значение в случая за допускането на касационно обжалване на решението са изложените съображения от касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при попълването на делото с доказателствен материал, респ. за допуснато нарушение на материалния закон, свързано с неприлагането на чл.39 от ОУ на [фирма]. Касационните основания по чл.281 т.3 ГПК не са предмет на разглеждане в производството по чл.288 ГПК.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените от касаторите допълнителни основания за това. В тази връзка и с оглед разясненията в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2010г. на ВКС, ОСГТК не следва да бъдат обсъждана посочената от касатора съдебната практика като допълнителна предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не може да бъде допуснато касационно обжалване на въззивно решение №344 от 10.12.2014г., постановено по в.гр.д. №752/2014г. по описа на Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.81 във вр. с чл.78 ал.3 ГПК и чл.78 ал.8 ГПК ответното дружество има право на разноски за касационната инстанция в размер на 932.28 лв. /съгласно чл.9 ал.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 75% от (830 лв. + 3% от 13 768 лв.)/, за която сума следва да бъде осъден касатора. Неоснователно е искането на [фирма] за присъждане на разноски за разликата от 932.28 лв. до 1 600 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №344 от 10.12.2014г., постановено по в.гр.д. №752/2014г. по описа на Великотърновски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати на [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място], В.-Т.-Г, [улица] сумата 932.28 лв. / деветстотин тридесет и два лева 28 ст./ – разноски пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :