О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 04.02.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание двадесет и пети ноември две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 987/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на Н. М. В. срещу въззивно решение №206 от 21.10.2014 г., постановено по в.гр..д. №219/2014 г. по описа на Кърджалийски окръжен съд, в частта му, с което е потвърдено решение №35 от 3.06.2014г., постановено по гр.д.№20/2014г. по описа на Районен съд- [населено място].
В касационната жалба на Н. В., подадена чрез неговия пълномощник адвокат Д. Д., се поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила, както и че е необосновано. Твърди се, че от доказателствата по делото не се установява заплащането от страна на ответното дружество на стойността на доставеното от касатора сурово краве мляко. Сочи се, че съдът не е обсъдил всички релевантни за спора доказателства, както и че е кредитирал свидетелски показания, които са недопустими с оглед разпоредбите на чл.164 ал.1 т.4, т.5 и т.6 ГПК. Оспорва се обосноваността на извода на въззивния състав, че заплащане на доставеното мляко се установява от счетоводна документация при ответника. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което да бъде уважен изцяло предявения установителен иск с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя три групи материалноправни и процесуалноправни въпроси, а именно:
А. 1.„Следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои дава вяра, на кои не, кои възприема и кои не? ; 2. „Следва ли да бъдат разглеждани и кредитирани като доказателства писмени документи и неприобщени по делото?” и 3.„Съда следва ли да кредитира писмени документи, които са посочени в заключението на вещото лице без да са представени като доказателства по делото от страните?”; – във връзка с тази група процесуални въпроси касаторът поддържа наличието на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и чл.280 ал.1 т.2 ГПК, позовавайки се на задължителна практика на ВКС и твърдейки наличие на противоречива съдебна практика.
Б. 1.„Може ли въпреки категоричното противопоставяне на страната, да бъдат доказвани със свидетелски показания погасяването на установени с писмен акт парични задължения?”; 2.„Може ли въпреки категоричното противопоставяне на страната, да бъдат установявани със свидетелски показания писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите е участвала?” и 3.„Може ли въпреки категоричното противопоставяне на страната, със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на изходящ от страната частен документ?”- във връзка с тази група процесуални въпроси касаторът също поддържа наличието на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и чл.280 ал.1 т.2 ГПК, посочвайки съдебна практика на ВКС и на апелативни и окръжни съдилища.
В. 1.„Попълването на данъчната декларация означава ли, че сумите посочени в нея са получени?” ?”; 2.„Подаването на данъчната декларация, при липса на задължение за това, представлява ли признание на неблагоприятни факти за страната?”; 3.„Когато РКО са подписани от трето лице може ли да се приеме, че са издадени от страната и обективират нейната воля въпреки изричното отричане от нейна страна?” и 4.„обстоятелството, че договорът не е прекратен веднага след неизпълнението му следва ли да се тълкува, че липсва изпълнение на договорните задължения?” – по отношение на тези въпроси касаторът поддържа предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В писмен отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма] – [населено място], [община], чрез пълномощника си адвокат Н. П., изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради липсата на основанията за това, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. В отговора се оспорват фактическите твърдения в касационната жалба и се излагат съображения за неотносимост на цитираната от касатора съдебна практика спрямо въпросите, решени от въззивния състав. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение №35 от 3.06.2014г., постановено по гр.д.№20/2014г. по описа на Районен съд- [населено място], е отхвърлен предявения по реда на чл.422 ал.1 ГПК установителен иск от Н. М. В. против [фирма] за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата 33 302.05 лв., включваща главница в размер на 24 966.80 лв., представляваща цената на неизплатеното изкупено мляко по Договор за продажба №984/5.01.2009г. и мораторна лихва върху главницата в размер на 10 335.25 лв., натрупана за периода от 1.01.2010г. до 9.01.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 9.01.2014г. до окончателното изплащане на сумата. С атакуваното пред настоящата инстанция въззивно решение №206 от 21.10.2014г., постановено по в.гр..д. №219/2014 г. по описа на Кърджалийски окръжен съд, е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения иск /отчетена е допуснатата очевидна фактическа грешка в диспозитива, без същата да е поправена с оглед липсата на правомощие на въззивния състав за това/.
В обжалваното решение въззивният състав е приел за установено, че между страните по делото е бил сключен Договор №984/5.01.2009г. за покупко-продажба на сурово мляко, както и че през календарната 2009г. ищецът Н. В. в качеството си на продавач е доставил на ответния търговец [фирма] сурово краве мляко на стойност 24 966.80 лв.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е прието, че ответникът е заплатил изцяло стойността на доставеното сурово краве мляко, въззивният състав е обсъдил събраните по делото доказателства, имайки предвид обстоятелството, че в Договора от 5.01.2009г. няма изрично уговорени срокове, начини и размер на заплащане на произведеното и доставено краве мляко. В тази връзка съдът е посочил, че са допустими свидетелските показания, кредитирани от първоинстанционния съд, досежно ежемесечния начин на предаване и на заплащане на суровото краве мляко. В обжалваното решение въззивният състав е обсъдил заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, в което е отразено съдържанието на декларацията на ищеца В. по чл.50 от ЗДДФЛ, както и резултата от проверката по партидата на ищеца в счетоводството на ответния търговец. В решението съдът е обсъдил също съдържанието и доказателствената стойност на приложената от ищеца към исковата молба Сметка за изплатени суми №1/2.03.2010г.
На базата на посочените по-горе доказателства, отчитайки разпоредбата на чл.35 ал.2 от Наредба №23/13.12.2007г. за управление на националната млечна квота, както разпоредбите на чл.45 ал.4 и чл.50 ал.4 от ЗДДФЛ, въззивният състав е приел за доказано заплащането на стойността на доставеното мляко по следните съображения: – ищецът не твърдял и не установил реализирането на друг доход за 2009г. от продажба на сурово краве мляко извън сумата, която е декларирал пред ТД на НАП в данъчната си декларация по чл.50 ЗДДФЛ за продажба на мляко в размер на 70 това на стойност 28 000 лв.; между страните не е било спорно, че търговските отношения между тях, свързани с доставката на сурово краве мляко са продължили и през следващите 2010г. и 2011г., което сочи за коректни търговски отношения през 2009г.; в счетоводството на ответника от хронологичния регистър на сметка 401 „Доставчици” по партидата на ищеца В. към 31.12.2009г., няма неизплатени задължения към доставчика; представената Сметка №1/2.03.2010г., в която ответникът е отразил, че за периода от 2.01.2009г. до 31.12.2009г. е заплатил сумата 24 966.80 лв. е издадена в съответствие с изискванията на чл.45 ал.4 ЗДДФЛ и впоследствие е предоставена на лицето, което е придобило дохода; същата е била използвана по предназначението й – тя е била приложена от ищеца към данъчната му декларация за доходите му за 2009г. и е била приета от данъчните органи.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Не може да бъде прието твърдението на касатора, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение във връзка със следните процесуалноправни въпроси: 1.„Следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои дава вяра, на кои не, кои възприема и кои не? ; 2. „Следва ли да бъдат разглеждани и кредитирани като доказателства писмени документи и неприобщени по делото?” и 3.„Съда следва ли да кредитира писмени документи, които са посочени в заключението на вещото лице без да са представени като доказателства по делото от страните?”. Анализът на въззивното решение сочи, че съдът е обсъдил всички представени от страните писмени доказателства, както и неоспореното от страните заключение на вещото лице по извършената счетоводна експертиза. Правните изводи на съда са съобразени с правилата за доказателствената тежест по чл.154 ал.1 ГПК. На доказване подлежат положителните факти / в случая – възражението на ответника, че е платил/, поради което становището на касатора, застъпено в мотивите към първия въпрос, че не е обсъден довода на ищеца, че няма плащане, не би могло да обоснове извода, че въззивният състав е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата в България. Аналогично не са налице предпоставките за допускане на касация по отношение на втория и трети въпрос /които са идентични/, тъй като проверката на счетоводната документация при ответния търговец, както и проверката в ТД на НАП-П., е била възложена от първоинстанционния съд на вещото лице при допускане извършването на счетоводна експертиза, задачата на експертизата е съобщена на страните и заключението не е било оспорено от тях.
Не е налице общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение с оглед поставените процесуални въпроси, свързани с допустимостта на свидетелските показания, а именно: 1.„Може ли въпреки категоричното противопоставяне на страната, да бъдат доказвани със свидетелски показания погасяването на установени с писмен акт парични задължения?”; 2.„Може ли въпреки категоричното противопоставяне на страната, да бъдат установявани със свидетелски показания писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите е участвала?” и 3.„Може ли въпреки категоричното противопоставяне на страната, със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на изходящ от страната частен документ?”. Допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора. Изводът на съда, че ответникът е заплатил стойността на доставеното количество сурово краве мляко, не се дължи на свидетелските показания на разпитаните пред първата инстанция свидетели. Въззивният състав изрично е посочил, че кредитира свидетелските показания само относно ежемесечния начин на предаване на стоката и на ежемесечния начин на заплащане на доставеното сурово краве мляко. Следва да се има предвид, че Договорът от 5.01.2009г. е рамков, в който липсват съществени елементи на договора за продажба – цена на стоката и начина на нейното заплащане, количеството на доставката и начина на приемане на стоката. В тази връзка със свидетелските показания на разпитаните пред първата инстанция свидетели нито се установява погасяване на установен с писмен акт парично задължение по чл.164 ал.1 т.4 ГПК, нито се установява изменение или отмяна писмени съглашения по чл.164 ал.1 т.5 ГПК, нито се опровергава съдържанието на изходящ от страната частен документ по чл.164 ал.1 т.6 ГПК. Тъй като въпросите относно допустимостта на свидетелските показания в случая не са от значение за изхода на настоящото дело, това е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат твърденията на касатора, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС и че се решават противоречиво от съдилищата. В тази връзка представената с касационната жалба съдебна практика, обективирана в решения на ВКС, на апелативни и окръжни съдилища, се явява неотносима за преценката за допускането на касация.
Не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение и по отношение на третата група въпроси: 1.„Попълването на данъчната декларация означава ли, че сумите посочени в нея са получени ?”; 2.„Подаването на данъчната декларация, при липса на задължение за това, представлява ли признание на неблагоприятни факти за страната?”; 3.„Когато РКО са подписани от трето лице може ли да се приеме, че са издадени от страната и обективират нейната воля въпреки изричното отричане от нейна страна?” и 4.„Обстоятелството, че договорът не е прекратен веднага след неизпълнението му следва ли да се тълкува, че липсва изпълнение на договорните задължения?”. Нито един от поставените въпроси не е обусловил сам по себе си решаващият извод на съда, че ответникът е заплатил доставеното количество сурово краве мляко през 2009г. Както бе посочено по-горе, за да приеме, че е налице плащане от страна на ответника, съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Т..решение №1/189.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая в контекста на приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка след обсъждане на всички доказателства по делото, всеки един от поставените въпроси се явява относим единствено за евентуалната необоснованост на обжалваното решение, която не може да бъде предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивно решение №206 от 21.10.2014 г., постановено по в.гр..д. №219/2014 г. по описа на Кърджалийски окръжен съд, в частта му, с което е потвърдено решение №35 от 3.06.2014г., постановено по гр.д.№20/2014г. по описа на Районен съд- [населено място]. На основание чл.81 във вр. с чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на [фирма] сумата 1 550 лв. – заплатено на 21.01.2015г. по договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение на адвокат Н. П. за изготвяне на отговор на касационната жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №206 от 21.10.2014 г., постановено по в.гр..д. №219/2014 г. по описа на Кърджалийски окръжен съд, в частта му, с което е потвърдено решение №35 от 3.06.2014г., постановено по гр.д.№20/2014г. по описа на Районен съд- [населено място].
ОСЪЖДА Н. М. В. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк] вх.А, ап.18 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] от [населено място], общ.А.,, представляван от М. Р. Б. сумата 1 550лв. /хиляда петстотин и петдесет лева/ – разноски пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :