О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
гр. София, 14.07.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Й. т. д. № 970/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 110 от 26.09.2016 г., постановено по в. т. д. № 209/2016 г. на Апелативен съд – Б.. С посоченото решение, след отмяна на решение № 127 от 14.03.2016 г. по т. д. № 437/2013 г. на Окръжен съд – Бургас, е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] /в несъстоятелност/ иск за обявяване за окончателен предварителен договор за покупко – продажба на движими вещи от 15.04.2011 г. и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] /в несъстоятелност/ разноски по делото в размер на 2 200 лв.
В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна и за уважаване на иска с присъждане на разноските. Касаторът поддържа, че въззивният съд е нарушил материалния закон като е и изследвал вземането за цената по предварителния договор, което не е предмет на производството по чл.19, ал.3 ЗЗД, а е от значение единствено за режима на решението с оглед поставянето на условие да се изпълни задължението за цената в рамките на законовия срок по чл.362 ГПК. Навежда оплакване, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е съобразено с обстоятелствата, че до изтичане на преклузивния срок за възражения ответникът не е оспорвал твърдението в исковата молба, че цената по предварителния договор е платена, и не са давани указания за необходимостта от ангажиране на доказателства за плащането. Излага доводи за неправилна преценка на релевантните за спора факти, отнасящи се до прихващането на вземането за цена и предявяването му в производството по несъстоятелност на [фирма] /н./.
С касационната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Б. е посочено и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация [фирма] /в несъстоятелност/ – чрез синдика А. Ц., който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд – Б. е приел, че не са налице предпоставките на чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на сключения между [фирма] и [фирма] предварителен договор за покупко – продажба на движими вещи от 15.04.2011 г. за окончателен, тъй като поради настъпили след сключването на договора факти страните не биха могли да изпълнят поетите задължения по уговорения при сключването на договора начин и волята им да бъде възпроизведена в решение по чл.19, ал.3 ЗЗД.
При разрешаване на правния спор въззивният съд е изходил от специфичния предмет на производството за обявяване на предварителен договор за окончателен и от съдържанието на съдебното решение за уважаване на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, което следва да замести предварителния договор и да възпроизведе клаузите от неговото съдържание. Съдът е съобразил уговорките в т.4 от предварителния договор, че продажната цена на движимите вещи е в размер на 110 000 лв. и че заплащането й ще стане чрез прихващане на насрещните задължения на продавача [фирма] към купувача [фирма] по договор за встъпване в дълг от 05.01.2011 г., като окончателното прехвърляне на собствеността върху движимите вещи ще се извърши в срок до 15.04.2012 г. Във връзка с уговорката относно начина на плащане на цената съдът е взел предвид установения по делото факт, че след сключване на предварителния договор е открито производство по несъстоятелност на ответника – продавач и ищецът – купувач е предявил в производството по несъстоятелност вземане за сумата 500 000 лв., произтичащо от договор за встъпване в дълг от 05.01.2011 г. Предявеното вземане включва и вземането за цената по предварителния договор, като същото е прието от синдика и е включено в списъка на кредиторите на [фирма] /н./. След преценка на тези правнорелевантни факти въззивният съд е направил извод, че като е избрал да уреди облигационните си отношения по договора за встъпване в дълг чрез предявяване на вземането за сумата 500 000 лв. в производството по несъстоятелност, а не чрез упражняване на правата по предварителния договор, ищецът е променил изразената при сключване на договора първоначална своя воля цената да бъде заплатена чрез прихващане с насрещно вземане на продавача. Последващите действия, с които ищецът е променил изразената при сключване на предварителния договор воля относно начина на плащане на цената, са преценени от въззивния съд като пречка тази първоначална воля да бъде възпроизведена в решението за обявяване на предварителния договор за окончателен. Въззивният съд е посочил, че вземането за цената по предварителния договор не е предмет на производството по чл.19, ал.3 ЗЗД и че проверката досежно съществуването на задължение за купувача да плати цената има значение единствено за режима на решението, за да се постави условие за изпълнение на задължението в срока по чл.362 ГПК. Изразил е становище, че в конкретния случай е невъзможно да се извърши преценка дали задължението за цената е изпълнено и да се определи евентуално срок по чл.362 ГПК, тъй като начинът на плащане на цената е уговорен изрично от страните, но ищецът – купувач не се е съобразил с тази уговорка и съдът не би могъл да я възпроизведе в решението си за обявяване на предварителния договор за окончателен.
По допускане на касационното обжалване :
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос от значение за изхода на делото – чл.280, ал.1 ГПК, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните изисквания по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, разрешен с обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос е задължение на касатора, който следва да обоснове и специфичните за достъпа до касационен контрол основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като значими за изхода на делото следните въпроси : „1. Допустимо ли и е в производството за сключване на окончателен договор второинстанционният съд да приеме, че е налице хипотезата на чл.362, ал.1 от ГПК и да изследва дали страните биха могли да изпълнят поетите задължения в предварителния договор при положение, че това обстоятелство не е оспорено от страните до второто по делото заседание, вкл. след двойна размяна на книжа и при действието на преклузията по чл.370 от ГПК, респ. чл.131 от ГПК, а и договорът изрично посочва, че цената е платена на датата на сключването му чрез прихващане; 2. Допустимо ли е съдът да разгледа и отхвърли иск за сключване на окончателен договор като приеме, че следва да се установи факта на плащане на цената по предварителен договор, при условие, че това обстоятелство не е предпоставка за обявяване на предварителен договор за окончателен, такива указания не са дадени с доклада на първоинстанционния съд и липсва оспорване на факта на плащане на цената; 3. Допустимо ли е съдът да изменя уговорени от страните условия за плащане по предварителен договор чрез тълкуване, в разрез с установените критерии по чл.20 ЗЗД”. Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК в решение № 429/21.06.2010 г. по гр. д. № 1151/2009 г. на І г. о., вторият въпрос – в противоречие с практиката в решение № 360/28.04.2009 г. по гр. д. № 5574/2007 г. на ВКС, ІІІ г. о., и със задължителната практика в решение № 72/14.07.2011 г. по т. д. № 659/2010 г. на ВКС, а третият въпрос – в противоречие със задължителната практика в решение № 81/07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на ВКС, І т. о., и решение № 502/26.07.2010 г. по гр. д. № 222/2009 г. на ВКС, ІV г. о. Заявено е бланкетно и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Първите два въпроса не са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като отхвърлянето на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД не е обусловено от тяхното разрешаване. Въззивният съд изрично е акцентирал в мотивите си, че вземането за цената не е предмет на производството за обявяване на предварителен договор за окончателен и че изследването на факта дали цената е платена е от значение единствено за режима на решението, с оглед прилагането на чл.362 ГПК. Отхвърлянето на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД не е мотивирано с неплащането на цената по предварителния договор, тъй като – както е посочил и въззивният съд, задължението за цена може да бъде изпълнено и при условията на чл.362 ГПК. За да отхвърли иска, въззивният съд се е позовал на настъпилата след сключване на предварителния договор промяна във волята на купувача относно начина на плащане на цената – чрез предявяване в производството по несъстоятелност на продавача, вместо чрез прихващане, която промяна е преценена като факт, препятстващ възможността в решението по чл.19, ал.3 ЗЗД да бъде възпроизведено постигнатото при сключване на предварителния договор съгласие на страните относно съдържанието на задълженията им по продажбеното правоотношение. След като съдът не е мотивирал решаващия си извод за неоснователност на иска с неплащането на цената по предварителния договор, поставените от касатора въпроси по п.1 и п.2 не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Поради несъответствие на въпросите с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК не следва да се обсъждат поддържаните от касатора допълнителни предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, както и бланкетно заявеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Въпросът по п.3 от изложението също не е от значение за изхода на делото предвид обстоятелството, че при разрешаване на спора по иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД въззивният съд не е тълкувал предварителния договор между страните или отделни уговорки в него. За да отхвърли иска, съдът се е позовал на клаузите в предварителния договор, които са ясни и по които страните не са имали спор, налагащ тълкуване съобразно критериите на чл.20 ЗЗД, и въз основа на тях е формирал извода си за наличие на пречки предварителният договор да бъде обявен за окончателен на основание чл.19, ал.3 ЗЗД. При отсъствие на констатирана от въззивния съд необходимост за тълкуване на предварителния договор и на извършено тълкуване на договора въпросът дали е допустимо съдът да изменя уговорените от страните условия за плащане по предварителен договор чрез тълкуване в разрез с установените критерии по чл.20 ЗЗД не е значим за изхода на делото и касационно обжалване по него не може да се допусне. Освен това, доколкото съдът не е тълкувал договора, за да се произнесе по основателността на предявения иск, не е налице и твърдяното противоречие на въззивното решение със сочената в изложението задължителна практика на ВКС по приложението на чл.20 ЗЗД.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 209/2016 г. на Апелативен съд – Б..
Разноски не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 110 от 26.09.2016 г., постановено по в. т. д. № 209/2016 г. на Апелативен съд – Б..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :