О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
гр. София, 06.10.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1784/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу разпореждане № 838 от 19.05.2017 г. по ч. т. д. № 795/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е върната частната жалба на дружеството срещу определение № 137 от 04.05.2017г. за изменение по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските на определение № 32/24.01.2017 г., постановено по повод частна жалба срещу определение по чл.729 ТЗ.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че изводът на въззивния съд за необжалваемост на определението по чл.248 ГПК поради отсъствието на процесуален ред за обжалване на определението по чл.729 е незаконосъобразен и противоречи на задължителните указания в т.24 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на посочена в жалбата практика на ВКС.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника Г. С. С. от [населено място], който изразява становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното разпореждане.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да върне частната жалба на [фирма], Пловдивски апелативен съд е приел, че с нея се обжалва определение за изменение по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските на определение, постановено по реда на чл.613а, ал.3 ТЗ във вр. с чл.729 ТЗ, което е окончателно и не подлежи на последващ инстанционен контрол от страна на Върховния касационен съд. Въззивният съд е посочил, че поради отсъствието на процесуален ред за обжалване на определението по чл.729 ТЗ не подлежи на обжалване и определението за неговото изменение в частта за разноските, което обуславя недопустимост на частната жалба.
Определението е правилно.
С разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК е въведено правилото, че определението, с което съдът се произнася по искане на страните за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК е приложима съответно и към определенията, с които съдът присъжда разноски. След като процесуалният ред за обжалване на решението е определящ за реда за обжалване на определението по чл.248 ГПК, обжалваемостта на това определение е обусловена от наличието на предвидена в закона възможност за последващо обжалване на самото решение пред компетентния по-горен по степен съд. Отговорността за разноски е във функционална зависимост от изхода на спора, разрешен с решението, и при липса на уредена в закона процесуална възможност по-горният по степен съд да проверява валидността, допустимостта и правилността на решението, той не разполага с правомощия да осъществява инстанционен контрол върху акта, с който е разпределена отговорността за разноски.
Изводът на Пловдивски апелативен съд, че частната жалба на [фирма] срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК определение е процесуално недопустима, е законосъобразен. Определението е постановено по повод искане за изменение в частта за разноските на определение, с което въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение по чл.729 ТЗ, а по аргумент от чл.613а, ал.3 ТЗ определението по чл.729 ТЗ е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. При отсъствие на уредена в закона възможност за обжалване на определението, с което въззивният съд се е произнесъл по основателността на сезиращата го частна жалба, не съществува процесуална възможност за обжалване и на определението за разноските по чл.248 ГПК. Предвид необжалваемостта на определението въззивният съд е процедирал правилно като е върнал подадената срещу него недопустима частна жалба.
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за постановяване на обжалваното разпореждане в противоречие със задължителните указания в т.24 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. С т.24 от цитираното тълкувателно решение е синхронизирана противоречивата практика на съдилищата по въпроса за реда, по който следва да се обжалват определенията на въззивните съдилища по чл.248 ГПК, като е прието, че обжалването следва да се реализира по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Даденото разрешение се отнася за хипотезите, в които определението по чл.248 ГПК подлежи на обжалване поради произтичащата от закона обжалваемост на измененото с него решение или определение и не дерогира правилото на чл.248, ал.3 ГПК, че обжалването на определението по чл.248 ГПК е подчинено на правния режим за обжалване на решението или определението, което се изменя или допълва с него. В този смисъл е практиката в определение № 290/27.04.2015 г. по ч. гр. д. № 1853/2015 г. на ВКС, І. г. о., определение № 394/13.07.2015 г. по ч. т. д. № 1389/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 558/05.10.2015 г. по ч. т. д. № 1997/2015 г. на ВКС, ІІ т. о. и др. Частният жалбоподател се е позовал на незадължителна практика на ВКС по чл.274, ал.2 ГПК, в която е застъпено становище, че обжалваемостта на постановеното от въззивния съд определение по чл.248 ГПК не зависи от това дали подлежи на обжалване допълненото или изменено с него решение или определение, но тази практика не се споделя от настоящия състав на ВКС.
По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 838 от 19.05.2017 г., постановено по ч. т. д. № 795/2016 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :