О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
гр. София, 14.02.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1300/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 71 от 04.04.2016 г., постановено по в. т. д. /н./ № 47/2016 г. на Великотърновски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 83 от 18.12.2015 г. по т. д. № 12/2015 г. на Ловешки окръжен съд, с което [фирма] е обявено в несъстоятелност и е прекратена на дейността на предприятието му, постановени са обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, прекратени са правомощията на неговите органи, лишено е дружеството – длъжник от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, постановено е започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Основното оплакване на касатора е, че въззивният съд е потвърдил решението на съда по несъстоятелност за обявяването му в несъстоятелност на основание чл.710 ТЗ с последиците по чл.711 ТЗ, преди да е влязло в сила решението за откриване на производство по несъстоятелност и да е приключила първата фаза на производството по несъстоятелност.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика в решение № 156 от 07.03.2007 г. по т. д. № 643/2006 г. на ВКС, І т. о., по следния значим за изхода на делото правен въпрос : „Допустимо ли е постановяване на решение, с което на основание чл.710, ал.1 вр. чл.711, ал.1 ТЗ е поставено началото на следващата фаза в производството по несъстоятелност при висящо производство по първата фаза – произнасяне по молбата по чл.625 ТЗ”.
Ответникът по касация [фирма] /в несъстоятелност/ – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 25.04.2016 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.713 ТЗ срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди постановеното от Ловешки окръжен съд решение по т. д. № 12/2015 г. за обявяване на [фирма] в несъстоятелност с последиците по чл.711 ТЗ, Великотърновски апелативен съд е приел, че са осъществени предпоставките на чл.710 ТЗ – до изтичане на едномесечния срок по чл.698, ал.1 ТЗ, считано от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по несъстоятелност за одобряване на списъка на приетите вземания по чл.692 ТЗ – 06.11.2015 г., не е предложен план за оздравяване на предприятието на длъжника от оправомощените лица по чл.697, ал.1 ТЗ.
Въззивният съд е преценил като неоснователно оплакването във въззивната жалба на длъжника за наличие на процесуални пречки за прилагането на чл.710 ТЗ, предвид висящото пред Върховния касационен съд производство по обжалване на решението по т. д. № 230/2015 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решението по т. д. № 12/2015 г. на Ловешки окръжен съд за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма]. Като се е позовал на разпоредбата на чл.634 ТЗ, предвиждаща незабавно изпълнение на решението по чл.630 ТЗ, и на отсъствието на уредена в закона възможност при висящност на спора по чл.625 ТЗ следващите етапи на производството по несъстоятелност да не се развиват, съдът е мотивирал извод, че висящото касационно производство по обжалване на решението за откриване на производство по несъстоятелност не препятства постановяването на решението по чл.710 ТЗ. Изложил е съображения, че след като решението по чл.630, ал.1 ТЗ подлежи на незабавно изпълнение и не е отменено към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, осъществяването на предпоставките по чл.710 ТЗ е достатъчно за постановяване на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност.
Настоящият състав на ВКС намира, че няма основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос, с който е обосновано общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, е от значение за изхода на делото, тъй като разрешаването му от въззивния съд е обусловило потвърждаването на решението на съда по несъстоятелност по чл.710 ТЗ.
Неоснователно е искането на касатора за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения въпрос в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Представеното с изложението решение № 156 от 07.03.2007 г. по т. д. № 643/2006 г. на ВКС, І т. о., е постановено по реда на отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г. и според разясненията в т.т.2 и т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не формира задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а казуална съдебна практика, относима към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Съпоставено с данните по делото, решение № 156 от 07.03.2007 г. по т. д. № 643/2006 г. на ВКС, І т. о., не доказва противоречива съдебна практика, релевантна за основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В цитираното решение е прието, че решението, с което на основание чл.710, ал.1 вр. чл.711, ал.1 ТЗ е постановено началото на следваща фаза в производството по несъстоятелност е недопустимо, когато е постановено при висящо производство по първата фаза – произнасяне по молбата по чл.625 ТЗ. Посоченото разрешение е възприето с оглед констатираната от касационната инстанция отмяна с влязло в сила решение на решението, с което е обявена неплатежоспособността на длъжника и е открито производство по несъстоятелност, като делото е върнато за ново разглеждане на молбата по чл.625 ТЗ от съда по несъстоятелност. Обжалваното въззивно решение не противоречи на практиката в решението по т. д. № 643/2006 г. на ВКС, І т. о., тъй като при формиране на извода за липса на процесуални пречки за постановяване на решението по чл.710 ТЗ въззивният съд изрично се е позовал на факта, че решението по чл.630, ал.1 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника не е отменено. За изчерпателност следва да се отбележи, че решението на Ловешки окръжен съд по т. д. № 12/2015 г., с което е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на [фирма], е влязло в сила непосредствено след постановяване на обжалваното въззивно решение, след като решението по т. д. № 230/2015 г. на Великотърновски апелативен съд за неговото потвърждаване не е допуснато до касационно обжалване с определение № 362 от 26.04.2016 г. по т. д. № 487/2016 г. на ВКС, І т. о.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по в. т. д. /н./ № 47/2016 г. на Великотърновски апелативен съд.
Разноски не следва да се присъждат на ответника по касация поради непредставяне на доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 71 от 04.04.2016 г., постановено по в. т. д. /н./ № 47/2016 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :