О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
гр. София, 24.04.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2912/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по подадени от Н. Р. Д. – гражданин на И., чрез процесуалния му представител адв. В. Д., касационна жалба и частна касационна жалба срещу решение № 195 от 20.01.2017 г., постановено по в. т. д. № 82/2016 г. на Софийски апелативен съд.
С касационната жалба е обжалвана частта от решението, с която след отмяна на решение № 1349 от 14.08.2015 г. по т. д. № 5123/2013 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от Н. Р. Д. против [фирма] /н./ с предишно наименование [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1, пр.2 ГПК за установяване нищожност поради липса на компетентност на взетите от Н. О. О Р. като едноличен собственик на капитала на [фирма] решения от 26.08.2013 г. за освобождаване на Н. Р. Д. като управител на дружеството, за назначаване на Н. Т. Т. за управител и за промяна на седалището и адреса на управление на дружеството, за които е подадено заявление вх. № 20130916142828 за вписване по партидата на дружеството в търговския регистър /като регистърното производство е спряно на основание чл.536, ал.1, т.1 ГПК с определение от 19.09.2013 г. по т. д. № 5126/2013 г. на Софийски градски съд/.
Предмет на обжалване с частната касационна жалба е частта от решението, с която е прекратено производството по делото по отношение на предявените като евентуални от Н. Р. Д. против [фирма] /н./ обективно съединени искове с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията от 26.08.2013 г., поради процесуална недопустимост на исковете.
С жалбите са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК и е заявено искане за неговата отмяна, за уважаване на исковете и за присъждане на разноски. Допускането на касационно обжалване се поддържа на всички основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК /приложима редакция преди изменението от ДВ бр.86/2017 г./, обосновани в изложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] /н./, чрез упълномощен от синдика процесуален представител, изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради отсъствие на надлежно обосновани и доказани основания по чл.280, ал.1 ГПК и за неоснователност на двете жалби. Подробни съображения в подкрепа на изразеното становище са изложени в писмени отговори, в които са направени искания за разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК /ред. ДВ бр.47/2009 г./, приема следното :
Касационната жалба и частната касационна жалба са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивните срокове по чл.283 ГПК и чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отхвърли предявените от Н. Р. Д. против [фирма] /н./ искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване нищожност на взетите от Н. О. О Р. в качеството на едноличен собственик на капитала на [фирма] решения от 26.08.2013 г. за промяна на управителя и на седалището и адреса на управление на дружеството, Софийски апелативен съд е приел, че решенията не са нищожни на твърдяното от ищеца основание – като взети от Н. О. О Р. извън компетентността му на едноличен собственик на капитала по чл.147, ал.2 ТЗ.
От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорно, че : В периода 02.03.2010 г. – 01.04.2014 г. едноличен собственик на капитала на [фирма] е бил Н. О. О Р.. На 19.08.2013 г. като управител на дружеството е вписан Н. Д., който е освободен с оспорваните решения на едноличния собственик О Р.. С акт на компетентния съд в И. Н. О. О Р. е обявен в несъстоятелност като физическо лице и на събрание на кредиторите от 02.10.2012 г. на същия са назначени синдици, един от които Ф. Т. О К.. На 05.09.2013 г. синдикът Ф. Т. О К. е сключил договор с Н. Р. Д. за продажба по реда на чл.129 ТЗ на притежаваните от несъстоятелния Н. О. О Р. 500 дяла, представляващи 100 % от капитала на [фирма]. След сключване на договора за продажба, на 01.04.2014 г., в търговския регистър е вписано преобразуването на [фирма] в О. и увеличение на капитала на дружеството. С решение от 28.01.2015 г. по т. д. № 228/2011 г. на Софийски окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на [фирма], а с решение от 06.10.2015 г. дружеството е обявено в несъстоятелност с последиците по чл.711 ТЗ. На 14.04.2011 г. по партидата на дружеството в търговския регистър е вписан първи по ред запор върху дяловете от капитала на [фирма] в полза на Инспекция по труда – [населено място].
Съобразявайки установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е достигнал до извод, че към датата на вземане на оспорваните решения Н. О. О Р. е притежавал компетентност по чл.147, ал.2 ТЗ на едноличен собственик на капитала на [фирма] и в това качество е приел решенията. Съдът е преценил, че с оглед приложимите разпоредби на Регламент (ЕО) № 1346/2000 г. на Съвета от 29.05.2000 г. относно производството по несъстоятелност решението на ирландския съд по несъстоятелност, с което Н. О. О Р. е обявен в несъстоятелност като физическо лице, има действие в Република България и че от съществено значение за разрешаването на спора за валидността на взетите от него решения е изясняването на правомощията на синдика О К. по отношение правата на несъстоятелния в [фирма]. Въззивният съд е взел предвид разпоредбата на чл.238 от Закона за несъстоятелността от 1986 г. на О. кралство, според който имуществото на несъстоятелното лице (маса на несъстоятелността) се състои от всички собствени вещи и права, принадлежащи на несъстоятелния при обявяването на несъстоятелността, и от другото имущество, което по силата на разпоредбите на закона се съдържат в масата на несъстоятелността. От посочената разпоредба съдът е направил извод, че масата на несъстоятелността включва само имуществените права на длъжника, по отношение на които синдикът е овластен да извършва действия по осребряване съобразно законите на държавата членка по откриване на производството по несъстоятелност, но не и личните права на длъжника, чието упражняване е обусловено от неговата персонална дискреция. Аргумент за този извод е изведен и от правилото на чл.311, § 3 от Закона за несъстоятелността на О. кралство, че когато масата на несъстоятелността се състои от капитал или дялове, синдикът има същите разпоредителни права върху съответното имущество, каквито е имал несъстоятелният длъжник преди обявяването в несъстоятелност. Въз основа на посочените разпоредби съдът е възприел разрешението, че правомощията на синдика са ограничени до имуществените права на длъжника като обект на осребряване, но не и върху неговите неимуществени права и в частност – правата по чл.123 във вр. с чл.147 ТЗ за управление на дружеството от едноличния собственик на капитала. При мотивиране на даденото разрешение съдът е отбелязал, че според приложимите към спора правни разпоредби обявяването в несъстоятелност на физическото лице – едноличен собственик на капитала на търговско дружество, няма за последица десезиране на едноличния собственик с управлението на дружеството, за разлика от обявяването на търговеца в несъстоятелност с решение по чл.710 вр. с чл.711 ТЗ. В зависимост от изложеното и като е приел, че решенията по протокола от 26.08.2013 г. /чиято дата е оспорена от ищеца с твърдение, че вземането на решенията е последващо спрямо сключването на договора за продажба на дялове от 05.09.2013 г./ представляват действия на управление на дружеството, а не разпоредителни действия с имуществото му, съдът е формирал решаващия извод, че решенията са взети изцяло в рамките на управленската компетентност на едноличния собственик на капитала, свързана с упражняване на негови лични неимуществени права, не са нищожни поради липса на компетентност и исковете по чл.124, ал.1 ГПК подлежат на отхвърляне като неоснователни.
Въззивният съд е преценил като неоснователен довода на ищеца – жалбоподател, че по силата на сключения със синдика на [фирма] договор от 05.09.2013 г. той е станал едноличен собственик на капитала на дружеството и компетентността за вземане на оспорените решения е била негова. Предвид установения по делото факт, че към 05.09.2013 г. по партидата на дружеството в търговския регистър е имало вписан запор върху дружествените дялове за публично вземане в полза на Инспекция по труда – Б., съдът е приел, че по силата на чл.206 ДОПК едноличният собственик на капитала, а съответно и неговият синдик, не са имали правото да се разпореждат валидно с дяловете от капитала на дружеството и на това основание договорът за продажба не е породил действие спрямо дружеството.
С решението си въззивният съд е прекратил производството по поддържаните като евентуални искове на Н. Р. Д. за отмяна на решенията по протокола от 26.08.2013 г. на основание чл.74 ТЗ, след като е достигнал до извод, че те са процесуално недопустими. Недопустимостта е мотивирана със съображения, че доколкото поради нарушението на чл.206 ДОПК договорорът за продажба на дялове от 05.09.2013 г. не е породил правни последици, ищецът не е притежавал качеството на съдружник или на едноличен собственик на капитала на ответното дружество към датата на приемане на оспорените решения и не е активно легитимиран да води иск по чл.74 ТЗ за отмяната им.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторът – ищец е обосновал приложното поле на касационния контрол с доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на разпоредбите на Регламент № 1346/2000 от 29.05.2000 г. на Съвета на ЕО относно производството по несъстоятелност и на Кодекса на международното частно право, във връзка с които е формулирал следния въпрос, определен като „съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото : „Допустимо ли е прилагането по аналогия на български правни норми при тълкуването и прилагането на приложимо чуждо законодателство; Допустимо ли е съдът да прилага по аналогия български правни норми спрямо приложимото право вместо да установи как то се тълкува и прилага в създалата го държава”. Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа и „Неправилност и необоснованост на изводите на съда, че при обявяване в несъстоятелност на физическо лице едноличен собственик на капитала на търговско дружество, управленските му функции не се засягат; Неправилност и необоснованост на изводите на съда, че синдикът не разполага с правомощия да се разпорежда с имуществото на несъстоятелния”. За първия от посочените изводи се твърди, че е формиран „в разрез с практиката на съдилищата”, в противоречие с решението, с което Н. О. О Р. е обявен в несъстоятелност, и в противоречие с практиката в решение № 1747/29.10.2015 г. по т. д. № 4884/2013 г. на Софийски градски съд и решение № 1349/14.08.2015 г. по т. д. № 5123/2013 г. на Софийски градски съд по въпросите : „След обявяване на физическо лице в несъстоятелност с влязло в законна сила решение несъстоятелният запазва ли управленските си функции в дружество с ограничена отговорност; Валидно извършени ли са действия по управление на еднолично търговско дружество от обявено в несъстоятелност физическо лице; Обявеният в несъстоятелност едноличен собственик на капитала – физическо лице, запазва ли управленските си функции в дружество с ограничена отговорност, след като му е назначен синдик, който да управлява активите на несъстоятелния”. За втория извод се излагат аргументи, че произнасянето на въззивния съд противоречи на решение на Съда на ЕС от 02.07.2009 г. по дело С-111/08 и на практиката на съдилищата по въпроса „Синдикът на физическо лице, обявено в несъстоятелност, разполага ли с правомощия да се разпорежда с цялото имущество на несъстоятелния с цел попълване на масата на несъстоятелността”.
Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правен въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело. В съобразителната част на решението е разяснено, че основанията за допускане на касационно обжалване /чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК в ред. от ДВ бр.59/2007 г. и ДВ бр.47/2009 г./ са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, които не се преценяват в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК и по повод на които решението не може да се допусне до касационно обжалване.
Поставените от касатора „въпроси” нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а са насочени към проверка на правилността на изводите на въззивния съд, с които е мотивирана неоснователността на исковете по чл.124, ал.1 ГПК.
Изборът на приложимо право и прилагането на съдържащите се в него разпоредби към спорното правоотношение са част от същинската правораздавателна дейност на въззивния съд. Евентуалните нарушения при прилагането на чужди правни норми са от значение за законосъобразността на обжалваното решение и попадат в обхвата на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, а не в очертаното от чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационния контрол. Поради изложеното първият формулиран „въпрос” не отговаря на изискването на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на него не може да се допусне. За прецизност следва да се отбележи, че въпросът не може да се определи като значим за делото, тъй като мотивите към обжалваното решение не съдържат данни въззивният съд да е прилагал по аналогия български правни норми при тълкуване на чуждото законодателство или да е установил необходимост от изясняване как се тълкува и прилага чуждото право в създалата го държава. Самостоятелна пречка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по разглеждания „въпрос” е и бланкетното позоваване от касатора на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което не е подкрепено с аргументи в какво се изразява значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК и „въпросите” за неправилност и необоснованост на изводите на съда, че при обявяване в несъстоятелност на физическо лице – едноличен собственик на капитала на търговско дружество, управленските му функции не се засягат, респ. синдикът не разполага с правомощия да се разпорежда с имуществото на несъстоятелния. В стадия за селекция на касационните жалби Върховният касационен съд преценява единствено дали изводите на съда са обусловили изхода на конкретното дело, не и дали те са обосновани и законосъобразни. Предвид изложеното, въззивното решение не може да се допусне до касационен контрол по съображения за необоснованост и незаконосъобразност на решаващите изводи по съществото на спора.
По отношение на въпросите, които касаторът е формулирал във връзка с оплакването за „неправилност и необоснованост на изводите на съда”, съставът на ВКС изразява следното становище :
Дори да се приеме, че въпросите за управителните правомощия на едноличния собственик на капитала на търговско дружество след обявяването му в несъстоятелност като физическо лице са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, не е доказана поддържаната допълнителна предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите в противоречие с практиката в решение № 1747/29.10.2015 г. по т. д. № 4884/2013 г. на Софийски градски съд и в решение № 1349/14.08.2015 г. по т. д. № 5123/2013 г. Първото решение не съдържа отбелязване да е влязло в сила и независимо от дадените в него разрешения, не би могло да се преценява като източник на съдебна практика за целите на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Разясненията в т.3 от цитираното тълкувателно решение изключват възможността да се изведе противоречие в съдебната практика и от второто представено решение, което е решението на първоинстанционния Софийски градски съд по настоящото дело и е отменено с обжалваното решение на Софийски апелативен съд. Не е доказано и твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с решението на съда в И. за обявяване на Н. О. О Р., доколкото няма данни решението за несъстоятелност да разрешава въпроса за управителните правомощия на несъстоятелния длъжник в качеството му на едноличен собственик на капитала на търговско дружество.
Въпросът дали синдикът на обявено в несъстоятелност физическо лице разполага с правомощия да се разпорежда с цялото имущество на несъстоятелния с цел попълване на масата на несъстоятелността не е обуславящ за изхода на делото и не отговаря на изискването на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е отрекъл правомощията на синдика да се разпорежда с имуществото на несъстоятелния длъжник, точно обратното – въз основа на приложимия чужд закон и в пълно съответствие с посоченото от касатора решение на Съда (първи състав) от 02.07.2009 г. по дело № С -111/08 е приел, че след обявяването в несъстоятелност разпореждането с имуществените права на длъжника, включени в масата на несъстоятелността, в т. ч. и правата върху акции и дялове в търговски дружества, преминава в разпоредителната власт на синдика. Изводът на съда, че сключеният от синдика договор по чл.129 ТЗ за продажба на дяловете на несъстоятелния длъжник в [фирма] не е произвел действие, е обусловен от преценката за сключване на договора в нарушение на императивната забрана на чл.206 ДОПК, а не от становище, че синдикът не е имал правомощия да се разпореди с дяловете в полза на избрания от него купувач /ищецът – настоящ касатор/.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 82/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след отмяна на решението по т. д. № 5123/2013 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от Н. Р. Д. против [фирма] /н./ искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към частната касационна жалба касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване като е възпроизвел доводите от жалбата за неправилност на въззивното решение в частта, с която е прекратено производството по евентуалните искове с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС /подробно разгледани по-горе/ правилността на обжалвания въззивен акт не може да бъде проверявана в стадия на производството по чл.288 ГПК. Становището на касатора, че „според Тълкувателно решение № 1/2009 г. неправилното тълкуване и прилагане на закона е основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване”, отразява неразбиране и погрешно възприемане на съдържанието на решението и е в разрез с неговите постановки. С оглед правомощията на касационната инстанция в производството по чл.288 ГПК произнасянето по предпоставките за допускане на касационно обжалване следва да бъде ограничено само до въпросите, посочени от касатора като значими за изхода на делото.
Касаторът е формулирал два въпроса, на които е поискал да се даде отговор след допускане на обжалваното решение до касационен контрол : „Синдикът, назначен за представител на несъстоятелно физическо лице, разполага ли с правомощия да се разпорежда с дружествените дялове на несъстоятелния в държава – членка на Европейския съюз, в която не е уреден статута на несъстоятелността на физическо лице; П. дялове от капитала на дружество разполага ли с правомощия да предяви иск по чл.74 от ТЗ за отмяна на решение на общото събрание, когато то противоречи на повелителни разпоредби на закона или на учредителния акт, съответно на устава на дружеството, в случай, че договорът за продажба на дружествени дялове не е вписан в Търговския регистър към Агенция по вписванията”. Поставените въпроси не са обуславящи за прекратяването на производството по евентуалните искове с правно основание чл.74, ал.1 ГПК и не покриват общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. За да счете исковете по чл.74 ТЗ за недопустими и да прекрати производството по тях, въззивният съд е приел, че ищецът – касатор не е активно легитимиран да търси отмяна на оспорваните по реда на чл.74 ТЗ решения, тъй като не е имал качеството на съдружник/едноличен собственик на капитала в ответното дружество към момента на вземане на решенията. Отсъствието на активна легитимация е мотивирано с невъзможността договорът за продажба на дружествени дялове от 05.09.2013 г. да произведе правно действие поради сключването му в нарушение на чл.206 ДОПК, а не с липсата на правомощия на синдика на обявения в несъстоятелност едноличен собственик на капитала /притежател на дяловете/ да се разпореди с дяловете на територията на Република България. Съдът не е отрекъл и правото на приобретателя на дяловете да предяви иск по чл.74 ТЗ при условие, че договорът по чл.129 ТЗ е валиден и е породил присъщия му транслативен ефект, което в случая не е налице. След като изходът на делото в обжалваната с частната касационна жалба част не е обусловено от разрешаване на зададените въпроси, те не могат да предпоставят допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Аргумент за недопускане на касационно обжалване е и бланкетното позоваване от касатора на основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, без посочване и представяне на съдебна практика и без мотивиране на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения решението по в. т. д. № 82/2016 г. на Софийски апелативен съд не следва да се допуска касационно обжалване и в частта, с която е прекратено като недопустимо производството по предявените от Н. Р. Д. против [фирма] /н./ искове с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ.
Разноски не следва да се присъждат на ответника по касация, тъй като не са представени доказателства за извършването им в производството по чл.288 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 195 от 20.01.2017 г., постановено по в. т. д. № 82/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :