О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 744
гр. София, 19.12. 2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1897/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Ж. Г. от [населено място] срещу решение № 144 от 27.03.2018 г., постановено по в. т. д. № 1014/2018 г. на Окръжен съд – Стара Загора. С посоченото решение е потвърдено решение № 1046 от 11.10.2017 г. по гр. д. № 2031/2017 г. на Районен съд – Стара Загора, с което по предявен иск с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ е осъден Г. Ж. Г. да заплати на Д. И. С. сумата 21 367.79 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва от 18.04.2017 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 2 100 лв.
В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът навежда оплакване, че от мотивите към решението не е ясно откъде въззивният съд прави извод, че ищецът е доказал наличието на предпоставките по чл.534 ТЗ. Поддържа, че съдът е уважил иска по съображения за външна редовност на записа на заповед, без да е установил съществуването на каузални отношения между страните по делото и без да има доказателства за „валидно формирано волеизявление от ищеца, което да е доведено до знанието на ответника, за обявена изискуемост на вземането в целия размер, включително и за вноските с настъпил падеж, към момент, предхождащ производството”.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Бланкетно е посочено и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация Д. И. С. от [населено място], който изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Районен съд – Стара Загора, с което Г. Ж. Г. е осъден да заплати на Д. И. С. сумата 21 367.79 лв., представляваща стойност на неоснователно обогатяване по смисъла на чл.534, ал.1 ТЗ, Окръжен съд – Стара Загора е приел, че ищецът Д. С. се легитимира като кредитор на ответника Г. Г. с редовен от външна страна запис на заповед, издаден на 03.05.2012 г. за сумата 21 367.79 лв., който е предявен за плащане на 04.05.2012 г., но кредиторът е изгубил правата си по него поради изтичане на предвидената в закона специална погасителна давност.
Въззивният съд е преценил, че записът на заповед съдържа всички необходими реквизити по чл.535 ТЗ и е редовен от външна страна. Направил е извод, че за уважаване на иска не е необходимо ищецът – кредитор да доказва наличието на каузално отношение с ответника – издател, послужила като причина за поемане на менителничното задължаване. Изложил е съображения, че каузалното правоотношение би било от значение само в случай, че ответникът е въвел в процеса възражения за несъществуване на вземането по записа на заповед, основани на каузално правоотношение. Като е съобразил, че ответникът не се е позовал на конкретно каузално отношение във връзка със записа на заповед, а е оспорил дължимостта на вземането с общо твърдение, че не е получавал пари от ответника, въззивният съд е споделил крайния извод на първоинстанционния съд за основателност на иска по чл.534, ал.1 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК въпросите : „1. Следва ли съдът да изследва каузалните правоотношения между страните, когато записът на заповед като абстрактна, едностранна сделка, не е предявен в законоустановения срок и е предявен иск по чл.534 ТЗ; 2. Каузалното правоотношение задължителна предпоставка за уважаване на иска по чл.534 ТЗ ли е”. Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че въззивният съд е разрешил посочените въпроси в противоречие с практиката в решение № 31/05.04.2012 г. по т. д. № 55/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 110/08.11.2010 г. по т. д. № 949/2009 г. на ВКС, І т. о., и решение № 108/22.07.2011 г. по т. д. № 813/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. Касаторът се е позовал и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но тъй като същото е заявено бланкетно, касационната инстанция не дължи произнасяне по него.
Предвид решаващите изводи, с които въззивният съд е аргументирал преценката си за основателност на иска по чл.534, ал.1 ТЗ, поставените от касатора въпроси отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване, но по отношение на тях не е доказана поддържаната допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
От решенията, с които е обоснована допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, относимо към спорния предмет на конкретното дело е само решение № 110/08.11.2010 г. по т. д. № 949/2009 г. на ВКС, І т. о., с което по реда на чл.290 ГПК (редакция преди изменението от ДВ бр.86/2017 г.) е формирана съдебна практика по въпросите за предмета на иска по чл.534, ал.1 ТЗ и за фактите, чието доказване предпоставя неговата основателност. Останалите две решения, на които се е позовал касаторът, не съдържат относими към иска по чл.534, ал.1 ТЗ разрешения и не биха могли да докажат релевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК противоречие с практиката на ВКС. В мотивите към решението по т. д. № 949/2009 г. на ВКС, І т. о., е прието, че каузалните отношения между издателя и приносителя на запис на заповед биха били от значение за основателността на иска по чл.534, ал.1 ТЗ, само ако издателят черпи от тях възражения за погасяване, новиране и т. н. на вземането по менителничния ефект. Аналогично разрешение – че каузалното правоотношение, по повод на което е издаден записът на заповед, е от значение за спора по чл.534, ал.1 ТЗ единствено тогава, когато каузалното правоотношение е въведено своевременно в предмета на спора с твърдения и/или възражения на страните с цел установяване съществуването или несъществуването на правата по записа на заповед, е възприето и в други решения на ВКС, постановени при действието на чл.290 ГПК – напр. решение № 133/05.072013 г. по т. д. № 104/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 90/ 10.09.2012 г. по т. д. № 431/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е констатирал, че като ответник по иска с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ касаторът не е въвел възражения за недължимост на вземането по записа на заповед, основани на конкретно каузално правоотношение с ищеца, а е направил общо оспорване на менителничното задължение, а оттук – и на задължението по чл.534, ал.1 ТЗ, с твърдение за безпаричност на записа на заповед. В зависимост от въведената в процеса защитна теза на ответника съдът е формирал извод, съобразен изцяло с практиката на ВКС по приложение на чл.534, ал.1 ТЗ, че при липса на надлежно въведено в спора каузално правоотношение, по повод на което е издаден преюдицираният менителничен ефект, основателността на иска не предполага ищецът – кредитор да доказва съществуването на каузално правоотношение. Съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС изключва основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с което касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 1014/2018 г. на Окръжен съд – Стара Загора.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски в размер на сумата 900 лв. – адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, заплатено в брой по договор за правна защита и съдействие от 03.07.2018 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 144 от 27.03.2018 г., постановено по в. т. д. № 1014/2018 г. на Окръжен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА Г. Ж. Г. с ЕГН 6709087604 от [населено място], ул. „Ген. Гурко” № 104, вх.В, ап.73, да заплати на Д. И. С. с ЕГН 5606253460 от [населено място], ул. „Батак” № 20, сумата 900 лв. (деветстотин лв.) – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :