О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
гр. София, 04.03.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1405/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Т. С. Г. от [населено място], С. К. М., И. Х. П. и Р. Д. Д. – тримата от [населено място], срещу въззивно решение № 2538 от 02.11.2018 г., постановено по гр. д. № 2626/2017 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 291 от 16.01.2017 г. по гр. д. № 4010/2009 г. на Софийски градски съд, са осъдени С. К. М., И. Х. П., Т. С. Г., Г. М. Г. и Р. Д. Д. да заплатят солидарно по иск с правно основание чл.45 ЗЗД на Сдружение „Българска федерация по модерен петобой“ сумата 44 713.33 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие липсата на 139 бр. огнестрелни оръжия, подробно описани в приложен към исковата молба списък, ведно със законната лихва от предявяване на иска на 28.04.2009 г. до окончателното плащане и разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 4 527 лв. Въззивното решение не е обжалвано от ответника Г. М. Г. и по отношение на него е влязло в сила съгласно чл.296, т.2 ГПК.
В касационните жалби се правят искания за отмяна на въззивното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за отхвърляне на предявения осъдителен иск. Касаторите навеждат оплаквания, че поради неправилна преценка на фактите и доказателствата по делото въззивният съд е достигнал до необосновани и незаконосъобразни изводи за наличие на предпоставките по чл.45 ЗЗД и чл.53 ЗЗД за ангажиране на солидарната им отговорност за обезщетяване на имуществени вреди от липсата на огнестрелни оръжия. Поддържат доводи, че съдът не е изследвал и не се е произнесъл с какви действия и бездействия всеки един от тях, осъществявайки функциите на член на управителния съвет на федерацията – ищец, е причинил вредите. Позовават се на недоказаност на факта на настъпване на твърдените в исковата молба вреди и на причинна връзка между вредите и поведението им по времето, когато са участвали в управителните органи на федерацията. В касационните жалби на касаторите И. П. и Р. Д. се съдържат и оплаквания, че определената от въззивния съд правна квалификацияна иска по чл.45 ЗЗД е неправилна и че производството пред първоинстанционния съд „не се е водило на основание чл.45 ЗЗД“.
С касационните жалби са представени изложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в които приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Като самостоятелно основание за достъп до касационен контрол касаторите Т. Г., С. М. и И. П. сочат и очевидна неправилност на въззивното решение – чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК са подадени отговори на касационните жалби от ответника по касация Сдружение „Българска федерация по модерен петобой“ със седалище в [населено място], който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на жалбите. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Производството по гр. д. № 4010/2009 г. е образувано пред Софийски градски съд по искова молба на Сдружение „Българска федерация по модерен петобой“, с която са предявени искове за осъждане на С. К. М., И. Х. П., Т. С. Г., Г. М. Г. и Р. Д. Д. да заплатят солидарно на федерацията – ищец парични суми, дължими от ответниците в качеството им на бивш председател (С. М.) и на бивши членове на управителния съвет на федерацията – ищец. Сред претендираните суми е и сумата 44 713.33 лв., представляваща стойност на 139 бр. пистолети (индивидуализирани в приложен към исковата молба опис), чиято липса – според твърденията в исковата молба, е установена с протокол от 26.11.2008 г. и ответниците са „пряко отговорни“ за нейното настъпване.
След многократни уточнения на исковата молба по реда на чл.129 ГПК с определение от 20.01.2015 г. първоинстанционният съд е изготвил проект за доклад, в който е квалифицирал иска за сумата 44 713.33 лв. с правно основание чл.45 ЗЗД, разпределил е доказателствената тежест между страните и е насрочил делото за разглеждане в открито заседание. В първото редовно съдебно заседание съдът е отменил определението от 25.01.2015 г. и е извършил нов доклад, в който е приел, че е сезиран с иск за реализиране на договорната отговорност на ответниците като членове на управителния съвет за това, че са допуснали настъпването на вреди за федерацията – ищец като са продали 139 бр. огнестрелни оръжия и не са отчели парите от продажбата, а бившият председател С. М. е продал оръжията без решение на управителния съвет и по този начин е причинена липса в размер на 44 713.33 лв. Съобразно така извършения доклад съдът е разпределил отново доказателствената тежест и е указал на страните кои факти следва да докажат.
Първоинстанционният съд е изготвил новия доклад предвид представената в производството по чл.129 ГПК последна уточнителна молба от 25.08.2014 г., с която пълномощникът на ищеца е конкретизирал основанието на исковата претенция със следните твърдения : Правопораждащ факт за отговорността на ответниците е възложеният им от общото събрание на федерацията мандат за изпълнение функциите на председател и на членове на управителния съвет, от който произтича и общото им задължение да осъществяват контрол за изпълнение на задълженията на всички останали членове и солидарната им отговорност при неизпълнение на това задължение; При осъществяване дейността на федерацията ответниците (бивши членове на управителния съвет) не са полагали дължимата грижа, не са участвали във вземането на решения и в изпълнението на решенията на общото събрание, не са проявили необходимата грижа, за да запазят имуществото на федерацията, и с бездействието си са нанесли процесните вреди, изразяващи се в липсата на материални активи – 139 бр. огнестрелни оръжия на стойност 44 713.33 лв., съгласно счетоводни ведомости; Като членове на колективен орган на управление на сдружението ответниците са били задължени съгласно чл.22, ал.2 и чл.23, ал.4 от устава да вземат решения за разпореждане с имуществото на федерацията и с бездействието си да вземат такова решение са причинили вреди на федерацията в размер на неотчетената сума от продажбата на огнестрелните оръжия. В т.2 и т.3 на молбата е посочено, че ответникът С. М. е отговорен за липсата на материални активи и по причина, че в качеството на представляващ федерацията е действал в противоречие с устава като е съзнавал, че няма права върху повереното му имущество, но въпреки това се е разпореждал с активи на федерацията – съгласно разрешение от 30.01.2007 г., изд. от 06-то РПУ на МВР, му е разрешено да продаде на Стрелкови клуб „Левски“ собствените на федерацията огнестрелни оръжия и на 01.02.2007 г. оръжията са предадени на представител на стрелковия клуб; Ответникът Р. Д. е отговорен за липсите, тъй като в рамките на възложения му от общото събрание мандат за управление и избора му за главен секретар е предал с протокол от 20.06.2013 г. за съхранение собственото на федерацията огнестрелно оръжие, което по-късно е продадено от председателя М..
С решение от 16.01.2017 г. Софийски градски съд е отхвърлил предявения от Сдружение „Българска федерация по модерен петобой“ иск за заплащане на сумата 44 713.33 лв. като недоказан. За да отхвърли иска по отношение на ответника С. М., съдът е приел, че ищецът не е доказал твърдението си, че в качеството на председател този ответник е продал собствените на федерацията огнестрелни оръжия и е присвоил получените от продажбата парични суми. Съдът е акцентирал върху отсъствието на ангажирани от ищеца доказателства за осъществяване на самата продажба и за плащане на конкретно уговорена продажна цена от сочения в исковата молба купувач Стрелкови клуб „Левски“ на ответника М.. Относно останалите четирима ответници съдът е направил извод, че твърдяното от ищеца тяхно бездействие като членове на управителния съвет, изразяващо се в невземане на решение за продажба на огнестрелните оръжия и неосъществяване на контрол върху продажбата им, не е довело до вреда за федерацията в размер на претендираната сума, доколкото не е доказана причинна връзка между невзетото от управителния съвет решение за продажба и липсата на оръжията. Неоснователността на исковата претенция е мотивирана и с неприложимостта към спорното правоотношение на разпоредбата на чл.121 ЗЗД, уреждаща солидарната отговорност, предвид различния характер и произход на твърдените противоправни действия на всеки от ответниците и отсъствието на законово или договорно основание за носене на такава отговорност от тях в качеството им на членовете на управителния съвет.
Сезиран с въззивна жалба от Сдружение „Българска федерация по модерен петобой“, Софийски апелативен съд е постановил обжалваното с касационната жалба въззивно решение, с което е отменил първоинстанционното решение и е осъдил солидарно ответниците да заплатят на федерацията – ищец претендираната сума. В мотивите към решението въззивният съд е посочил, че „правилно първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск като иск с правно основание чл.45 ЗЗД, като е съобразил изложените твърдения в исковата молба и в няколкото допълнителни уточнителни молби“. Изхождайки от преценката, че е предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД и че с обжалваното пред него решение е разгледан такъв иск, въззивният съд е достигнал до извод, че ищецът е доказал осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД. След преценка на доказателствата въззивният съд е приел, че между ищеца и Стрелкови клуб „Левски“ не е сключен договор за продажба на спорните 139 бр. огнестрелни оръжия (пистолети) и че същите не са били отчуждени от ищеца, но доколкото при извършена ревизия е установено, че оръжията и тяхната равностойност липсват като актив, на федерацията е причинена имуществена вреда до размер на стойността на липсващите оръжия; В качеството на председател и членове на управителния съвет ответниците са имали задължение да се разпореждат с имуществото на сдружението при спазване изискванията на устава и да изпълняват задълженията, предвидени в устава, съгл. чл.31, ал.1, т.3 и т.9 във вр. с чл.37, ал.1 ЗЮЛНЦ, поради което допускайки с поведението си настъпването на имуществена вреда (липса на процесните оръжия), те са проявили деликтно противоправно поведение и при приложение на презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД следва да отговарят солидарно за обезщетяване на вредата; Солидарната отговорност произтича както от разпоредбите на устава, така и от разпоредбата на чл.53 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради вероятността да е процесуално недопустимо.
С изменението на чл.280, ал.2 ГПК от ДВ бр.86/2017 г. вероятната недопустимост на въззивното решение е уредена като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, независимо от основанията по чл.280, ал.1 ГПК. В т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. е разяснено, че Върховният касационен съд следи служебно за допустимостта на обжалваното въззивно решение и в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК и дори да не е сезиран с касационен довод в тази насока, ако констатира вероятност решението да е недопустимо, е длъжен да го допусне до касационен контрол, за да извърши преценка на допустимостта му с решението по съществото на подадената касационна жалба.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.45 ЗЗД за обезщетяване на вреди от деликт и в зависимост от този извод се е произнесъл по иск с правно основание чл.45 ЗЗД като е осъдил солидарно ответниците – касатори да заплатят на федерацията – ищец обезщетение за имуществени вреди, причинени чрез деликт. Произнасянето на въззивния съд не кореспондира с действителния предмет на спора, въведен от ищеца чрез направеното с молбата от 26.08.2014 г. последно уточнение на исковата молба, в зависимост от което първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск за обезщетяване на вреди от неизпълнение на задължения, произтичащи от възникналото между ответниците и федерацията – ищец мандатно правоотношение, и с решението си е разгледал иск за заплащане на обезщетение за вреди (липси) от неизпълнение на задължения по мандатното правоотношение. Несъответствието между въведения с уточнената искова молба правен спор и спора, който е разрешил въззивният съд, създава вероятност въззивното решение да е недопустимо като постановено по непредявен иск и предпоставя допускане на решението до касационен контрол за проверка на процесуалната му допустимост по реда на чл.290 ГПК.
Предвид констатираната вероятна недопустимост на обжалваното решение, която съставлява самостоятелно основание по чл.280, ал.1, пр.2 ГПК за допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС намира, че не следва да се обсъждат поддържаните в изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2538 от 02.11.2018 г., постановено по гр. д. № 2626/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение № 291 от 16.01.2017 г. по гр. д. № 4010/2009 г. на Софийски градски съд, са осъдени С. К. М., И. Х. П., Т. С. Г. и Р. Д. Д. да заплатят солидарно по иск с правно основание чл.45 ЗЗД на Сдружение „Българска федерация по модерен петобой“ сумата 44 713.33 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди от липсата на 139 бр. огнестрелни оръжия, ведно със законната лихва от предявяване на иска на 28.04.2009 г. до окончателното плащане и разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 4 527 лв.
УКАЗВА на касаторите С. К. М., И. Х. П., Т. С. Г. и Р. Д. Д. с адреси, посочени в касационните жалби, в едноседмичен срок от уведомяването да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер общо на 894.27 лв. (осемстотин деветдесет и четири лв. и двадесет и седем ст.), на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :