О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
гр. София, 08.06.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1002/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 24 от 24.02.2016 г. по в. т. д. № 264/2012 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставено без разглеждане искането на [фирма] за изменение на постановеното по делото определение № 82 от 18.04.2013 г. за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че е поискал изменение на определението, с което е допълнено решението по т. д. № 264/2012 г. на Великотърновски апелативен съд в частта за разноските, след като е узнал обстоятелството, че присъденото като разноски адвокатско възнаграждение не е реално заплатено от насрещната страна на пълномощника й. Излага доводи, че с оглед момента на узнаване на релевантното за присъждането на разноските обстоятелство изводите на въззивния съд за недопустимост на искането поради пропускане на срока по чл.248, ал.1 ГПК и забраната на чл.299, ал.1 ГПК са незаконосъобразни. По съображения в жалбата моли обжалваното определение да бъде отменено като „законово неправилно”, за да бъде „закърпено нараненото чувство за справедливост от този случай на елементарна и тотално неуважителна към съда измама”.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответниците С. А. А. и [фирма] не са изразили становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С определение № 82 от 18.04.2013 г. Великотърновски апелативен съд е допълнил по реда на чл.248 ГПК постановеното по т. д. № 264/2012 г. въззивно решение в частта за разноските, като е осъдил [фирма] да заплати на С. А. А. разноски по делото в размер на 3 282.34 лв., от които 782.34 лв. – държавна такса, и 2 500 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото. След постановяване на определението е депозирана молба от [фирма] за намаляване на присъденото като разноски адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК. Молбата е оставена без разглеждане с определение от 26.06.2013 г. с мотив, че искането по чл.78, ал.5 ГПК е преклудирано. С определение № 146 от 04.03.2014 г. по т. д. № 3432/2013 г. на ВКС въззивното решение по т. д. № 264/2012 г. на Великотърновски апелативен съд не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила, включително в частта за разноските.
Обжалваното в настоящото производство определение от 24.02.2016 г. е постановено от Великотърновски апелативен съд по повод молба на [фирма] от 10.02.2016 г., с която е поискано да бъде изменено определение № 82 от 18.04.2013 г. за осъждане на дружеството да заплати на С. А. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв. За да остави молбата без разглеждане, Великотърновски апелативен съд е приел, че направеното с нея искане е недопустимо, тъй като по аргумент от чл.299, ал.1 ГПК с влизане в сила на съдебното решение по делото спорът за разноските е разрешен окончателно и не може да бъде пререшаван. Недопустимостта на искането е мотивирана и със съображения, че е развита процедура по чл.248 ГПК, в която молителят е участвал, и че срокът по чл.248, ал.1 ГПК е изтекъл преди подаване на молбата.
Определението е правилно.
Редът за изменение и допълване на съдебното решение в частта за разноските е уреден изчерпателно в разпоредбата на чл.248 ГПК. Съгласно чл.248, ал.1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. Определението за разноските се постановява в закрито заседание, след предоставяне на срок за отговор на насрещната страна, и подлежи на самостоятелно обжалване по реда за обжалване на самото решение. Срокът по чл.248, ал.1 ГПК е преклузивен и с неговото изтичане се преклудира правото на страните да искат изменение или допълване на решението в частта за разноските. Ако в срока по чл.248, ал.1 ГПК страните поискат от съда да измени или допълни решението си в частта за разноските, процедурата по чл.248 ГПК пред сезирания с искането съд се изчерпва с постановяване на определението по чл.248, ал.3 ГПК, което по изрично разпореждане на закона подлежи на инстанционен контрол.
В конкретния случай едната от страните в производството по т. д. № 264/2012 г. е упражнила надлежно правото си по чл.248 ГПК и е сезирала Великотърновски апелативен съд с искане за допълване на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските. Съдът се е произнесъл по това искане с определение, което е влязло в сила с влизане в сила на решението по съществото на правния спор. В закона не е предвиден процесуален ред за последващо изменение на определението по чл.248 ГПК и с постановяването му са изчерпани правомощията на въззивния съд да разглежда и да се произнася по искания на страните за изменение на решението за разноските. С оглед на това молбата на [фирма], подадена извън срока по чл.248, ал.1 ГПК и след приключване с влязъл в сила акт на процедурата по чл.248 ГПК, законосъобразно е оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Неоснователен е доводът в частната жалба, че при постановяване на обжалваното определение не е съобразен факта, че обстоятелствата, на които е основано искането за изменение на определението от 18.04.2013 г., са узнати от жалбоподателя след изтичане на срока за обжалване на определението и че искането е направено на основание чл.253 ГПК. Определението по чл.248 ГПК е от категорията на обжалваемите и не може да бъде отменяно или изменяно от постановилия го съд, поради което по отношение на него не намира приложение разпоредбата на чл.253 ГПК. Освен това в закона не е предвидена възможност след приключване на производството по чл.248 ГПК съдът, пред който същото се е развило, да отменя или изменя сам определението си за разноските в случай, че заинтересованата страна узнае обстоятелства от значение за правилното разрешаване на спора за разноските.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 24 от 24.02.2016 г. по в. т. д. № 264/2012 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставено без разглеждане искането на [фирма] за изменение на постановеното по делото определение № 82 от 18.04.2013 г. за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :