О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
гр. София, 23.02.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 388/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.396, ал.2, изр.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 2729 от 14.08.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 4025/2017 г. на Софийски апелативен съд. Определението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на определение № 19218 от 19.07.2017 г. по гр. д. № 9204/2017 г. на Софийски градски съд е допуснато обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, предявими от „С. АГ” против [фирма], за заплащане на сумата 664 501.65 лв., представляваща сбор от дължими на ищеца от [община] , но заплатени по сметка на ответника, суми в размер на 323 197.70 лв. и 341 303.95 лв., като част от дължимо възнаграждение за извършена и приета работа по обособени позиции 3 и 4 по договор за обществена поръчка № 115/07.07.2013 г., чрез налагане на запор върху вземането за плащане на възнаграждение по договор за обществена поръчка № 115/07.07.2013 г., което е предмет на В. № 191/2016 г. на АС при Б., до размер на вземанията от общо 604 501.65 лв., при гаранция в размер на 66 000 лв., и е определен едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Допускането на касационно обжалване се поддържа на всички основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, обосновани в жалбата и в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът „С. АГ” – търговско дружество със седалище в А., изразява становище за недопусакне на обжалваното определение до касационен контрол и за неоснователност на частната жалба по съображения в писмен отговор от 01.12.2017 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.396, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд съгласно изричната разпоредба на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, Софийски апелативен съд е приел, че е поискано обезпечение на бъдещ иск, който е допустим и следва да бъде подведен под нормата на чл.55, ал.1 ЗЗД в хипотезата на получено нещо при начална липса на основание. След като е установил, че представените в подкрепа на исковата претенция писмени доказателства не са достатъчно убедителни по смисъла на чл.391, ал.1, т.1 ГПК, съдът е приел, че следва да намерят приложение разясненията в т.5 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС и вероятната основателност на иска да бъде преценена с оглед готовността на ищеца да предостави гаранция по чл.391, ал.1, т.2 ГПК. В съответствие с тези изводи и като е констатирал, че за ищеца съществува нужда от търсеното обезпечение, Софийски апелативен съд е отменил частично определението на Софийски градски съд за отхвърляне на молбата за обезпечение и е допуснал обезпечение на бъдещия иск до размер на сумата 664 501.65 лв. чрез налагане на посочената от молителя обезпечителна мярка – запор на вземане, при условие, че молителят внесе парична гаранция в размер на 66 000 лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жабоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване със следните твърдения : „Касационно основание по чл.280, ал.1 ГПК се явява неправилното разрешаване от въззивния съд на правния въпрос относно основателността на заведен от един съдружник в Д. срещу друг съдружник иск за парично вземане, предвид действието на договора за гражданско дружество спрямо всички съдружници и липсата на доказателства за неговото прекратяване по отношение на тях”; В противоречие с практиката на ВКС в решение от 23.03.2006 г. по гр. д. № 902/2005 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 78/17.06.2009 г. по т. д. № 756/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 34/06.03.2013 г. по т. д. № 94/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., при преценката на вероятната основателност на бъдещия иск съдът не е съобразил, че преди да бъде прекратено гражданското дружество, съдружниците нямат възможност да предявяват искове помежду си относно твърдяни вземания, различни от тези към възложителя на дружеството; „Правният въпрос, който би следвало да бъде разрешен с настоящащата жалба” и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, е : Съдът в производството по чл.390 и сл. ГПК длъжен ли е да изследва въпроса относно прекратяване на членствената връзка между съдружниците в Д. към момента на искането за допускане на обезпечителна мярка/мерки като иманентна част от преценката за вероятната основателност на бъдещия иск”. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са развити и оплаквания за неправилност на обжалваното определение, които не подлежат на преценка в стадия за допускане на касационното обжалване.
Поставените в жалбата и в изложението „въпроси” не отговарят на изискването на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловили допускането на поисканото обезпечение на бъдещ иск. За да допусне обезпечението, въззивният съд е приел, че бъдещият иск е с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД и че поради липса на убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.391, ал.1, т.1 ГПК неговата вероятна основателност следва да бъде преценявана на плоскостта на чл.391, ал.1, т.2 ГПК – с оглед готовността на молителя да внесе парична гаранция. В зависимост от възприетата правна квалификация на иска, чиято правилност не може да бъде проверявана от касационната инстанция в настоящото производство, въззивният съд не е обсъждал и не се е произнасял относно възможността за водене на искове между съдружниците в гражданско дружество преди прекратяване на дружеството. Същевременно, предвид констатацията за липса на убедителни писмени доказателства в подкрепа на основателността на бъдещата искова претенция, съдът е преценявал вероятната основателност на иска единствено от гледна точка на гаранцията, позовавайки се на т.5 от мотивите към Тълкувателно решение № 6/2013 г. от 14.03.2014 г. на ОСГТК на ВКС. След като въпросите не са обусловили формирането на решаващите правни изводи на въззивния съд за наличие на предпоставките за допускане на обезпечение, същите не са значими за изхода на делото и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. В този смисъл са указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Несъответствието на посочените от жалбоподателя въпроси с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол. За изчерпателност следва да се отбележи, че не са осъществени и поддържаните допълнителни предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Цитираната в изложението казуална и задължителна практика на ВКС по въпроса дали съдружниците в гражданско дружество под режима на чл.357 ЗД могат да водят искове помежду си за вземания във връзка с участието им в дружеството преди неговото прекратяване е неотносима към решаващите мотиви на въззивния съд за допускане на обезпечението. Поради това тя не доказва противоречие, релевантно за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. При наличие на константна и на задължителна съдебна практика по сочените като значими за делото правни въпроси, която според преценката на самия жалбоподател не се нуждае от промяна, основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е неприложимо.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 4025/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2729 от 14.08.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 4025/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :