О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 659
гр. София, 04.11.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2263/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частни жалби на „Н. П.” Е. /н./ – [населено място], „” АД – [населено място], и „Б.” АД – [населено място], срещу определение № 190 от 18.06.2019 г., постановено по в. т. д. № 158/2019 г. на Апелативен съд – Б.. С посоченото определение са оставени без разглеждане като недопустими подадените от дружествата – частни жалбоподатели въззивни жалби срещу решение № 97 от 25.03.2019 г. по т. д. № 354/2018 г. на Окръжен съд – Бургас и е прекратено образуваното по жалбите въззивно производство.
В частните жалби се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна и за връщане на делото на Апелативен съд – Б. за разглеждане по същество на въззивните жалби.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК „” АД и „Б.” АД са депозирали отговори на частната жалба на „Н. ” Е. /н./, изразявайки становища за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното определение.
Ответникът „Е. – България” ЕАД – [населено място], е депозирал отговори на частните жалби на „” АД и „Б.” АД, в които е изложил съображения за неоснователност на жалбите.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частните жалби са допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Произнасянето по частните жалби не е обвързано с предвидените в чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК основания за достъп до касационно обжалване, поради което не следва да се обсъждат доводите на частния жалбоподател „” АД за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Производството по т. д. № 354/2018 г. е образувано пред Окръжен съд – Бургас по молба на „С. маре” Е. за обявяване свръхзадълженост, евентуално – неплатежоспособност, и за откриване на производство по несъстоятелност на „Е. – България” ЕАД.
С определения от 18.07.2018 г., 19.10.2018 г. и 16.11.2018 г. Окръжен съд – Бургас е присъединил като кредитори в производството по несъстоятелност „Н. ” Е. /н./, „” АД и „Б.” АД, наред с други присъединени кредитори.
С решение № 97 от 25.03.2019 г. Оръжен съд – Б. е обявил по исканията на „С. маре” Е. и посочени в диспозитива на решението присъединени кредитори, сред които „” АД, свръхзадължеността на „Е. – България” ЕАД с начална дата 30.09.2018 г., открил е производство по несъстоятелност на дружеството, назначил е временен синдик и е определил дата за провеждане на първо събрание на кредиторите. Със същото решение съдът е отхвърлил молбата на присъединения кредитор „Н. Петрол” Е. /н./ за откриване на производство по несъстоятелност и е прекратил производството по молбата на „Б.” АД. Неоснователността на молбата на „Н. ” Е. /н./ е мотивирана със съображения, че дружеството не е кредитор по търговска сделка на длъжника в производство по несъстоятелност. По отношение на „Б.” АД е прието, че дружеството неправилно е конституирано като присъединен кредитор предвид изявлението на процесуалния му представител в първото по делото заседание, че участва в производството с цел установяване на действителното имуществено състояние на длъжника и че не са налице основания за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, евентуално – че длъжникът е свръхзадължен. Съдът е посочил, че е процесуално недопустимо кредитор да участва в производството по несъстоятелност, за да установи какво е действителното имущество на длъжника и да отрича предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност или да заявява искане за откриване на производството при условията на евентуалност.
Против решението на Окръжен съд – Бургас са подадени въззивни жалби от „” АД, „Н. ” Е. /н./ и „Б.” АД, по повод на които е образувано в. т. д. № 158/2019 г. по описа на Апелативен съд – Б..
Във въззивната жалба на „Н. ” Е. /н./ са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение в частта, с която е отречено качеството на дружеството на кредитор на длъжника „Е. – България” ЕАД, както и в частта, в която е прието, че длъжникът е свръхзадължен към определената с решението начална дата 30.09.2018 г. Изложени са доводи за непълнота на изготвената в първоинстанционното производство съдебносчетоводна експертиза, въз основа на която е прието за установено, че длъжникът е в състояние на свръхзадълженост, и е поискано назначаване на повторна експертиза във въззивното производство с формулирани в жалбата задачи. Наведени са и аргументи за проявление на свръхзадължеността към по-ранна дата – 31.12.2015 г., и е заявено искане за отмяна на обжалваното решение.
С жалбата на „” АД са релевирани оплаквания за неправилно произнасяне в решението относно основанието за откриване на производство по несъстоятелност (свръхзадълженост или неплатежоспособност) и началната дата на свръхзадълженост. Посочено е, че преценката дали длъжникът е свръхзадължен или неплатежоспособен и кое от двете състояния се е проявило по-рано във времето предполагат цялостно изследване на финансово – икономическото състояние на длъжника, което не е извършено от съда по несъстоятелност. Във връзка с направените оплаквания жалбоподателят е поискал допускане на повторна експертиза с цел установяване на обективното икономическо състояние на длъжника. В петитума на жалбата е формулирано искане за отмяна на обжалваното решение, вкл. по отношение на началната дата на свръхзадълженост, и постановяване на ново решение след събиране на ангажираните доказателства и анализ на действителното финансово – икономическо състояние на длъжника.
В жалбата на „Б.” АД е уточнено, че с нея се обжалва частта от решението, с която е отречено правото на дружеството да участва като присъединен кредитор в производството по несъстоятелност на „Е. – България” ЕАД, както и частта „относно началната дата на неплатежоспособността”. Развити са оплаквания за неправилно установяване на състоянието на свръхзадълженост и началната дата на проявлението му като в тяхна подкрепа е поискано назначаване на повторна икономическа експертиза със задачи, формулирани в жалбата. Поискано е от въззивния съд да отмени решението „в обжалваните части” и да постанови друго след събиране на ангажираните с жалбата доказателства и анализ на действителното икономическо състояние на длъжника.
С обжалваното в настоящото производство определение № 190 от 18.06.2019 г. Апелативен съд – Б. е оставил трите въззивни жалби без разглеждане като процесуално недопустими и е прекратил образуваното по повод на тях въззивно производство.
За да остави без разглеждане жалбите на „” АД и „Н. ” Е. /н./, въззивният съд е приел, че липсва правен интерес от предприетото въззивно обжалване, тъй като чрез подадените жалби се цели отмяна на положително за кредиторите решение на съда по несъстоятелност и отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Е. – България” ЕАД. Изложени са съображения, че за жалбоподателя „” АД решението на съда по несъстоятелност е изгодно и той не е обосновал интерес от промяна в предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, а само се позовава на несъбиране на всички доказателства за установяване на икономическото състояние на длъжника. Относно „Н. ” Е. /н./ е прието, че макар дружеството да е присъединено като кредитор, недоказването на това качество и отричането му с решението на съда по несъстоятелност изключват възможността по подадена от него жалба да се постигне промяна в условията, при които е открито производство по несъстоятелност, включително по отношение на определената начална дата.
При преценката на допустимостта на подадената от „Б.” АД въззивна жалба Апелативен съд – Б. е изходил от разбирането, че в частта за прекратяване на производството по молбата на „Б.” АД решението на съда по несъстоятелност има характер на определение, „с което не се уважава молбата на кредитор по чл.629, ал.4 ТЗ”. С аргумент, че определението, с което се отхвърля молбата на кредитор за присъединяване в производството по несъстоятелност, не прегражда развитието на производството за разглеждане на първоначалната молба по чл.625 ТЗ и в закона не е предвидена възможност за самостоятелното му обжалване, въззивният съд е направил извод, че поради необжалваемостта на атакувания с нея съдебен акт въззивната жалба е процесуално недопустима. В допълнение недопустимостта на жалбата е обоснована и с процесуалната позиция на жалбоподателя, която според преценката на въззивния съд разкрива участие в процеса единствено с намерение да се установи какво е действителното икономическо състояние на длъжника, без да се иска откриване на производство по несъстоятелност на последния.
Определението, с което са оставени без разглеждане въззивните жалби и е прекратено образуваното по повод на тях въззивно производство, е неправилно.
Легитимирани да обжалват с въззивна жалба решението по чл.630 ТЗ са страните, участвали в делото, в което то е постановено – длъжникът, лицето по чл.625 ТЗ, по чиято молба е открито производството по несъстоятелност, и присъединените по реда на чл.629, ал.4 ТЗ кредитори, и по изключение – трети лица, които отговарят на изискванията на чл.613а, ал.2 ТЗ. Предвид обстоятелството, че с откриване на производството по несъстоятелност се постига целта, заради която се подава молбата по чл.625 ТЗ, респ. по чл.629, ал.4 ТЗ, за лицето по чл.625 ТЗ и за присъединените кредитори допустимостта на въззивното обжалване предполага наличие на правен интерес от предприетото обжалване. За посочените лица правен интерес ще съществува тогава, когато с въззивните жалби те оспорват предпоставките, при които е открито производството по несъстоятелност – ако те не са идентични с поддържаните в молбите по чл.625 ТЗ и чл.629, ал.4 ТЗ, и/или определената от съда начална дата на неплатежоспособност/свръхзадълженост. Правен интерес от обжалване на решението по чл.630 ТЗ има и лицето, което е конституирано като страна по реда на чл.629, ал.4 ТЗ, но неговото качество на кредитор е отречено с решението, тъй като обжалването е единственият възможен способ за оборване на правилността на изводите на съда по несъстоятелност за отсъствие на материалноправна легитимация за участие в производството по несъстоятелност, които имплицитно отричат правото на това лице да оспорва началната дата на неплатежоспособност/свръхзадълженост. Независимо от кого изхожда въззивната жалба, при изразено от жалбоподателя несъгласие с приетата в обжалваното решение начална дата жалбата трябва да съдържа конкретни оплаквания срещу изводите на съда по несъстоятелност относно началната дата, както и ясно формулирано искане във връзка с твърдяната от жалбоподателя друга начална дата; В противен случай жалбата е нередовна и подлежи на поправяне по реда на чл.260, т.4 ГПК – решение № 44/04.07.2012 г. по т. д. № 983/2011 г. на ВКС, І т. о.
В конкретния случай частният жалбоподател „” АД е конституиран в производството по несъстоятелност на „Е. – България” ЕАД и на основание чл.629, ал.4 ТЗ и в качеството на присъединен кредитор е обжалвал решението по чл.630 ТЗ за обявяване на свръхзадълженост с начална дата 30.09.2018 г. и за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника. В адресираната до Апелативен съд – Б. въззивна жалба са изложени оплаквания срещу предпоставките, при които е открито производството по несъстоятелност /свръхзадълженост по смисъла на чл.607а, ал.2 ТЗ/, и срещу определената от съда по несъстоятелност начална дата на свръхзадълженост. Оспорването на правилността на решението в частта относно началната дата е достатъчно, за да обоснове правен интерес за жалбоподателя от предприетото въззивно обжалване. Евентуалните неясноти и противоречия в обстоятелствената част и в петитума на жалбата не са причина за отричане на правния интерес от обжалването, а предпоставят предприемане на процесуални действия по чл.260, т.4 ГПК от страна на въззивния съд с цел уточняване дали се отричат изобщо предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност (както е прието в обжалваното определение) или се твърди проявление на другото поддържано основание за откриване на производството – неплатежоспособност. Като е приел, че подадената от „” АД въззивна жалба е процесуално недопустима поради липса на правен интерес и е прекратил производството по нея, Апелативен съд – Б. е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено в тази част и делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Ако въззивният съд прецени, че жалбата съдържа неясноти и противоречия, той следва да приложи разпоредбата на чл.260, т.4 ГПК и да предостави възможност на жалбоподателя да конкретизира оплакванията си срещу обжалваното решение, в частност – срещу изводите на съда по несъстоятелност относно предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност и определената начална дата, както и да формулира ясно искане във връзка с откриване на производството по несъстоятелност и началната дата.
Неправилен е изводът на въззивния съд за недопустимост на подадената от „Н. П.” Е. /н./ въззивна жалба. Дружествто – жалбоподател е конституирано като страна в процеса по реда на чл.629, ал.4 ТЗ и има правен интерес да обжалва решението по чл.630 ТЗ доколкото с него съдът по несъстоятелност е отрекъл качеството му на кредитор на длъжника, а по този начин и правото да оспорва приетата в решението начална дата на свръхзадълженост. Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на изводите в решението, че „Н. ” Е. /н./ не е кредитор на длъжника „Е. – България” ЕАД и че длъжникът е свръхзадължен считано от 30.09.2018 г., като същевременно е посочена друга по-ранна дата, към която според жалбоподателя се е проявило състоянието на свръхзадълженост. Съдържанието на въззивната жалба разкрива правен интерес от подаване на жалбата, а преценката на въззивния съд за неяснота и противоречие в обстоятелствената част и петитума на жалбата е съставлявала основание за предприемане на процесуални действия по чл.260, т.4 ГПК за тяхното отстраняване. Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и в частта, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба на „” АД, и делото да бъде върнато на Апелативен съд – Б. за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата при съобразяване на мотивите относно жалбата на „Н. ” Е. /н./.
Обжалваното определение следва да бъде отменено и в частта, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба на „Б.” АД и е прекратено производството по нея. В практиката на ВКС е преобладаващо становището, че определението, с което се отказва конституиране на присъединен кредитор по чл.629, ал.4 ТЗ, не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не отговаря на изискванията на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, към които препраща чл.613а, ал.3 ТЗ. Посоченото определение се постановява в началната фаза на производството по несъстоятелност и с него се отрича предварително правото на лицето, от което изхожда искането по чл.629, ал.4 ТЗ, да участва като страна в производството, инициирано от друго лице с легитимация по чл.625 ТЗ. По своето съдържание и правни последици разглежданото определение не е идентично с определението, с което съдът по несъстоятелност прекратява производството по отношение на конституиран по реда на чл.629, ал.4 ТЗ присъединен кредитор. Във втората хипотеза от момента на конституирането му по реда на чл.629, ал.4 ТЗ лицето придобива качеството на страна в производството по несъстоятелност, поради което постановеното впоследствие определение за прекратяване на делото спрямо него подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2 ГПК вр. чл.613а, ал.2 ТЗ, тъй като прегражда за страната по-нататъшното развитие на делото. Частният жалбоподател „Б.” АД е конституиран като присъединен кредитор и е участвал като страна в производството по несъстоятелност на „Е. – България” ЕАД до приключване на устните състезания пред съда по несъстоятелност. След като е участвал като страна в процеса, жалбоподателят има право да обжалва акта на съда по несъстоятелност за прекратяване на производството спрямо него. Преценката дали жалбоподателят действително е кредитор на длъжника и дали е легитимиран да обжалва решението по чл.630 ТЗ поради несъгласие с предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност и определената начална дата на свръхзадълженост е от значение за основателността на молбата по чл.629, ал.4 ТЗ, респ. на подадената въззивна жалба, но не и за тяхната процесуална допустимост. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба на „Б.” АД, и делото да бъде върнато на Апелативен съд – Б. за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 190 от 18.06.2019 г., постановено по в. т. д. № 158/2019 г. на Апелативен съд – Б., с което са оставени без разглеждане подадените от „Н. ” Е. /н./ – [населено място], „” АД – [населено място], и „Б.” АД – [населено място], въззивни жалби срещу решение № 97 от 25.03.2019 г. по т. д. № 354/2018 г. на Окръжен съд – Бургас и е прекратено образуваното по жалбите въззивно производство, и ВРЪЩА делото на Апелативен съд – Б. за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбите.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :