О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
гр. София, 13.01.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1050/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място], обл. Д., представлявано от управителя Т. М. Г., срещу решение № 13 от 11.01.2016 г., постановено по в. т. д. № 561/2015 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 117 от 18.06.2015 г. по т. д. № 185/2014 г. на Добрички окръжен съд, с което е признато за установено, че вписаните по партидата на [фирма] под № 20141029125605 решения на общото събрание от 08.10.2014 г. за освобождаване на Л. Станков М. като управител, за избор на Т. М. Г. за управител, за смяна на адреса на управление на дружеството и за изменение на дружествения договор са несъществуващи.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.2 и т.3 ГПК за недопустимост и за неправилност на въззивното решение. Касаторът поддържа, че с предявения по делото иск не е оспорено съществуването на вписани в търговския регистър обстоятелства, както неправилно са приели инстанциите по същество, а процедурата за вземане на решенията от общото събрание на 08.10.2014 г., защитата срещу която се осъществява с иск по чл.74 ТЗ. Твърди, че като е потвърдил решението, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по установителен иск за несъществуване на вписаните обстоятелства, предявен след изтичане на преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ, въззивният съд е постановил недопустимо решение. Неправилността на решението е аргументирана с оплаквания за допуснати нарушения на разпоредбите на чл.183 ГПК, чл.161 ГПК, чл.179, ал.9 ГПК и чл.190, ал.2 ГПК и за незаконосъобразност на изводите на съда, че въпреки наличието по делото официално заверен препис от протокола на събранието, непредставянето на оригиналния протокол е основание за прилагане на доказателствената санкция на чл.161 ГПК и за възприемане на твърденията на ищеца за отсъствие на надлежно взети решения относно вписаните в търговския регистър обстоятелства. Като порок на обжалваното решение се сочи и необсъждането на свидетелските показания, установяващи липсата на поправки и заличавания в оригинала на протокола.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по значими за спора процесуалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие със задължителната практика в решение № 19/12.02.2013 г. по гр. д. № 864/2012 г. на ВКС, ІV г. о., и решение № 91/01.04.2015 г. по гр. д. № 5960/2014 г. на ВКС, ІV г. о., и се решават противоречиво от съдилищата. Формулиран е и въпрос „от значение за правилното решаване на спора”, за който се твърди, че е от значение за развитието на правото.
Ответникът по касация Л. Станков М. от [населено място] изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 28.04.2016 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по т. д. № 185/2014 г. е образувано пред Добрички окръжен съд по искова молба на Л. Станков М.. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е изложил твърдения, че в качеството си на съдружник и управител на [фирма] взел участие в проведено на 08.10.2014 г. общо събрание на съдружниците в дружеството; при провеждане на гласуването ищецът гласувал „против” предложенията по т.2, т.3 и т.4 от дневния ред, а именно – против вземането на решения за освобождаването му като управител, за избор на Т. М. Г. за управител и за промяна на адреса на управление на дружеството; дружественият договор изисквал единодушие за приемане на решения от общото събрание и с оглед начина на гласуване на ищеца решенията следвало да се считат за невзети; въпреки това на 29.10.2014 г. в търговския регистър били вписани промени по партидата на [фирма], изразяващи се в освобождаване на ищеца като управител, избор на Т. Г. за управител, промяна в адреса на управление на дружеството и изменения в дружествения договор; със заявлението за вписване бил представен нотариално заверен препис от протокол за проведено на 08.10.2014 г. общо събрание на съдружниците в [фирма], който не съответствал на оригинала на протокола и в който бил заличен начина на гласуване на съдружниците при приемане на решенията, респ. гласуването „против” от страна на ищеца. Въз основа на посочените фактически твърдения и оспорвайки като неистински представения в търговския регистър заверен препис на протокола от 08.10.2014 г., в петитума на исковата молба ищецът е поискал от съда да признае за установено по отношение на [фирма] несъществуването на обстоятелствата, вписани по партидата на дружеството съобразно отразените в протокола, но невзети решения.
Първоинстанционният съд е квалифицирал иска с правно основание чл.29 З. и след преценка на фактите и доказателствата по делото е приел, че същият е основателен, поради което е признал оспорените с него обстоятелства за несъществуващи.
Сезиран с въззивна жалба от дружеството – ответник, Варненски апелативен съд е потвърдил решението на Добрички окръжен съд, достигайки до самостоятелни изводи за основателност на предявения иск.
Въззивният съд не е възприел доводите на ответника – жалбоподател за недопустимост на първоинстанционното решение вследствие произнасянето по недопустим иск. Изложил е съображения, че при поддържаните в исковата молба твърдения за несъществуване на вписаните в търговския регистър обстоятелства поради липса на надлежно взети от общото събрание решения и заявения във връзка с тези твърдения петитум първоинстанционният съд правилно се е произнесъл по иск с правно основание чл.29 З., за който законът не предвижда преклузивен срок.
От фактическа страна въззивният съд е счел за безспорно установено, че : Вписването на оспорените с иска обстоятелства е извършено на 29.10.2014 г. въз основа на представен в търговския регистър нотариално заверен препис от протокол за проведено на 08.10.2014 г. общо събрание на съдружниците в [фирма]. Според съдържанието на преписа дневният ред на събранието е включвал 6 точки, решенията по които са взети с единодушие от присъствалия съдружник Л. М. и от пълномощника на отсъстващия втори съдружник А. П. – Т. Г.. Със заявлението за вписване е представен за обявяване и актуализиран дружествен договор, в който е променен текстът на т.9.3.2 като вместо съществуващия текст „решенията на общото събрание се вземат с единодушие съгласно дружествения договор от 18.06.2001 г.”, е включен нов текст „решенията на общото събрание се вземат с мнозинство съгласно закона”. В заверения препис на протокола от събранието на 08.10.2014 г. не е отразено вземането на решение за промяна на мнозинството при приемане на решения от общото събрание.
В рамките на правомощията си по чл.269 ГПК въззивният съд е преценил, че за разрешаване на правния спор е необходимо да се изясни дали е променен оригинала на протокола от общото събрание чрез заличаване начина на гласуване на ищеца по т.2, т.3 и т.4 от дневния ред и замяна на неговия отрицателен вот с положителен. В тази насока съдът е съобразил, че ищецът е оспорил нотариалното удостоверяване в представения при вписването препис, според което в първообраза на документа не е имало заличавания, и е поискал да бъде задължен ответника да представи оригиналния протокол. Ответникът не е представил оригинала на протокола като първоначално е твърдял, че протоколът е съставен в два екземпляра, единият от които е предаден на ищеца, а другият е изпратен на съдружника А. П. в Русия; впоследствие е поддържал, че протоколът е съставен в един екземпляр. По делото е разпитан свидетел, ангажиран от ищеца, който е присъствал на събранието и е заявил, че протоколът е съставен в три екземпляра и на ищеца е предоставен неподписан екземпляр. Отчитайки противоречивите твърдения на ответника и противоречието в тезите на двете страни относно броя и съдържанието на съставените по време на събранието оригинални протоколи, въззивният съд е изразил становище, че спорът за действителното съдържание на протокола и за начина на гласуване на съдружниците следва да се разреши на плоскостта на правилата за разпределение на доказателствената тежест и въз основа на вменените от чл.143, ал.1 и ал.3 ТЗ задължения на ответника – чрез неговия управител, за водене и съхранение на дружествените книги, включително на протоколите от проведените общи събрания. Предвид направеното от ищеца оспорване на представения в търговския регистър заверен препис на протокола от 08.10.2014 г. и на нотариалното удостоверяване за съответствие на същия с оригинала, съдът е възложил върху ответника тежестта за доказване на верността на съдържанието на заверения препис и конкретно на обстоятелството, че ищецът е гласувал „за” приемане на отразените като взети решения. С мотив, че като не е изпълнил задълженията си за съхраняване и представяне по делото на оригиналния протокол ответникът сам се е поставил в хипотезата спрямо него да бъдат приложени последиците по чл.161 ГПК, въззивният съд е направил решаващия извод за доказаност на твърдените в исковата молба факти, че ищецът е гласувал „против” по т.2, т.3 и т.4 от дневния ред и предвид изискваното от дружествения договор единодушие решенията по тези точки от дневния ред не са приети. В зависимост от този извод и позовавайки се на разрешенията в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, съдът е приел, че обстоятелствата, вписани в търговския регистър въз основа на невзетите от общото събрание решения за освобождаване на ищеца като управител, за избор на нов управител и за промяна на адреса на управление на дружеството, не са възникнали и са несъществуващи по смисъла на чл.29 З.. Относно обявеното в търговския регистър изменение на дружествения договор съдът е констатирал, че в представения при вписването заверен препис на протокола от 08.10.2014 г. не е удостоверено приемане на решение за промяна на мнозинството за вземане на решения от общото събрание, и с оглед на това е споделил извода на първоинстанционния съд за основателност на иска по чл.29 З. за несъществуване на обявения актуализиран дружествен договор.
Въззивният съд е преценил като неоснователен довода на ответника, че официално завереният препис от протокола има същата доказателствена сила като оригинала и доказва валидното вземане на решенията по т.2, т.3 и т.4 от дневния ред на общото събрание. Позовавайки се на задължителната практика в решение № 91/01.04.2015 г. по гр. д. № 5960/2014 г. на ВКС, ІV г. о., съдът е посочил, че непредставянето от ответника на оригинала на протокола от общото събрание препятства провеждането на пълно и главно доказване на оспорената от ищеца автентичност на преписа, което предопределя възлагането на доказателствената тежест за установяване на действително взетите от общото събрание решения върху ответника – така, както е процедирал първоинстанционният съд в доклада си по чл.146 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Варненски апелативен съд въззивно решение.
С касационната жалба касаторът е въвел оплаквания за недопустимост на решението. Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, при осъществяване на правомощията си по чл.288 ГПК касационната инстанция следи за допустимостта на обжалваното въззивно решение и ако съществува вероятност решението да е недопустимо, следва да го допусне до касационен контрол, за да извърши преценка за неговата допустимост с решението по чл.290 ГПК.
От данните по делото не може да се направи предположение, че обжалваното въззивно решение е недопустимо на поддържаното от касатора основание – произнасяне по недопустим иск. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е навел твърдения за вписване в търговския регистър по партидата на дружеството – касатор на обстоятелства, които не са възникнали валидно, тъй като за тях не са взети решения от общото събрание на дружеството, а в петитума на молбата е формулирал искане вписаните въз основа на невзети решения обстоятелства да се признаят за несъществуващи. Първоинстанционният, а впоследствие и въззивният съд, са квалифицирали предявения иск като иск по чл.29 З. за установяване несъществуването на вписани в търговския регистър обстоятелства и са се произнесли с решенията си по въведения с него правен спор за съществуване на оспорените обстоятелства. При съдържащите се в исковата молба твърдения, че общото събрание не е вземало решения за промените, които са вписани в търговския регистър, защитата на ищеца чрез иск по чл.74, ал.1 ТЗ е неприложима и поддържаните от касатора доводи за търсена с иска защита по чл.74 ТЗ, а не по чл.29 З., са неоснователни. За разлика от иска по чл.74, ал.1 ТЗ, предявяването на установителния иск по чл.29 З. не е обвързано от закона с преклузивен срок, което прави неоснователен и довода в жалбата, че искът е недопустим, тъй като е предявен след изтичане на 14 – дневен срок от извършване на вписването.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като значими за изхода на делото следните въпроси : „1. В случай, че документ от значение за решаване на делото е изгубен и по делото е представен официално заверен препис, има ли официално завереният препис силата на оригинал; 2. В случай, че документ от значение за решаване на делото е изгубен и по делото е представен официално заверен препис, следва ли съдът да установи съдържанието на документа, включително наличието на поправки по него, чрез разглеждане и обсъждане на всички доказателства по делото или следва да приеме, че такъв документ не съществува; 3. В случай, че документ от значение за решаване на делото е изгубен и по делото е представен официално заверен препис, следва ли съдът в доклада по делото да укаже на страните, че те могат да установяват съдържанието на документа с всички доказателствени средства, включително чрез свидетелски показания”. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че посочените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика в постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 91/01.04.2015 г. по гр. д. № 5960/2014 г. на ВКС, ІV г. о., и решение № 19/12.02.2013 г. по гр. д. № 864/2012 г. на ВКС, ІV г. о., както и че се решават противоречиво от съдилищата.
Преценени в аспекта на задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, формулираните в изложението въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за изхода на делото и за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд по предмета на спора. Въпросите са основани върху твърдението на касатора, че оригиналният протокол от проведеното на 08.10.2014 г. общо събрание на съдружниците в [фирма] е изгубен, но това твърдение не е прието за достоверно от въззивния съд. Видно от мотивите към обжалваното решение, съдът е констатирал противоречие в поддържаните от ответника – сега касатор, фактически твърдения относно факта в колко екземпляра е съставен протокола и е счел за недоказано твърдението, че оригиналният протокол, изпратен на отсъствалия съдружник, е изгубен. Мотивите не съдържат и извод, че ответникът не разполага с друг екземпляр на протокола, точно обратното – прилагането от съда на доказателствената санкция по чл.161 ГПК е обусловено от извод за съществуване на друг екземпляр от оригиналния протокол и за неизпълнение на задължението за представянето му по делото с цел установяване на действителното съдържание на взетите от общото събрание решения. Следва да се има предвид и становището на въззивния съд, че с оглед задължението по чл.143 ТЗ за съхраняване на всички протоколи от провежданите в дружеството общи събрания дружеството – ответник не може да черпи благоприятни правни последици от евентуалното неизпълнение на това задължение, т. е. от твърдяната липса на протокола. Поради невъзприемане на тезата за изгубване на оригинала на протокола и предвид изричното оспорване от ищеца на верността на представения в търговския регистър и по делото нотариално заверен препис от него въззивният съд не е обсъждал възможността действителното съдържание на протокола да се установява чрез свидетелски показания и/или от оспорения препис. След като уважаването на иска по чл.29 З. не е обусловено от разрешаване на формулираните в п.1 – п.3 въпроси, касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне.
По отношение на въпросите по п.1 – п.3 от изложението не са осъществени и поддържаните от касатора допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Предвид преценката на въззивния съд, че не е доказано по категоричен начин оригиналът на протокола да е изгубен, въззивното решение не е постановено в противоречие със сочената от касатора задължителна практика в решение № 91/01.04.2015 г. по гр. д. № 5960/2014 г. на ВКС, ІV г. о. по въпроса „при направено оспорване на частен документ, носещ подписа на страната, която го оспорва, ако представилата документа страна не представи оригинала за изследване от специализирана съдебнографологична експертиза, следва ли същият да се изключи от доказателствата по делото, тъй като не е възможно да се установи дали подписът е положен върху документа или е пренесен от друг документ”. Според дадения в решението отговор на посочения въпрос, при оспорване автентичността на частен документ, чийто оригинал е изгубен или унищожен, доказателствената тежест да установи съдържащите се в него благоприятни факти се носи от страната, която се е лишила от него; при отсъствието на оригинал оспорващата страна е в обективна невъзможност да докаже, че не е автор на документа, поради което наличието на обективни пречки за провеждане на пълно и главно доказване на оспорената автентичност на представения в заверен препис документ е основание доказателствената тежест за установяване на автентичността да се възложи върху ползващата се от документа страна. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е препратил към задължителната практика в посоченото решение и в съответствие с нея е приел, че непредставянето на оригиналния протокол от ответника препятства възможността ищецът да докаже оспорването на представения по делото нотариално заверен препис и това предпоставя възлагане на тежестта за установяване на верността на отразеното в преписа съдържание на взетите от общото събрание решения върху ползващия се от преписа ответник. Решение № 19/12.02.2013 г. по гр. д. № 864/2012 г. на ВКС, ІV г. о., е постановено след допуснато касационно обжалване по въпроса „каква е доказателствената сила на писмен документ, в който има поправяне и добавки, и каква е доказателствената сила на копие от писмен документ, в който има поправяне и добавки и което е заверено с подпис и печат за вярно с оригинала от служба, която не е натоварена с удостоверителни функции”. Въззивното решение не съдържа произнасяне по аналогичен правен въпрос, поради което задължителната практика в цитираното решение е неотносима и не доказва основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касаторът се е позовал на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но не е представил доказателства в негова подкрепа, което лишава касационната инстанция от възможността да прецени наличието му.
В п.4 от изложението касаторът е формулирал и следния въпрос, който според твърденията му е разрешен неправилно от въззивния съд : „Представлява ли нотариалната заверка на документ официален документ и в случай на оспорване на обстоятелствата, удостоверени с нотариалната заверка на препис от документ /наличие или липса на зачерквания, заличавания и допълвания, кой следва да доказва наличието на зачерквания или заличавания върху документа – страната, която е представила официалния препис, или страната, която го оспорва”. Според указанията в т.1 от цитираното тълкувателно решение в производството по чл.288 ГПК касационната инстанция не проверява правилността на обжалваното решение и законосъобразността на решаващите изводи на въззивния съд, с които е мотивиран постановеният с решението правен резултат. От посочените указания следва, че неправилното произнасяне на въззивния съд по поставения въпрос не може да послужи като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване е и ненадлежното заявяване на поддържаното във връзка с въпроса по п.4 основание за достъп до касация – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага разрешеният с въззивното решение правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а искането на касатора за допускане на касационно обжалване е обосновано само със значимостта на въпроса за развитието на правото.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по в. т. д. № 561/2015 г. на Варненски апелативен съд.
Разноски не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 13 от 11.01.2016 г., постановено по в. т. д. № 561/2015 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :