О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
гр. София, 22.03.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми март през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2196/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие” – [населено място], срещу въззивно решение № 4556 от 03.06.2016 г., постановено по в. гр. д. № 4021/2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-в състав. С посоченото решение, след отмяна на решение от 09.12.2014 г. по гр. д. № 01127/2005 г. на Софийски районен съд, е оставена без уважение молбата на Държавен фонд „Земеделие” за издаване на дубликат на изпълнителен лист от 21.04.2005 г., издаден въз основа на определение от 23.03.2005 г. по гр. д. № 01127/2005 г. по описа на СРС, 46 състав, в производство по чл.242 – чл.243 ГПК /отм./, срещу [фирма] за заплащане на основание чл.27, ал.2 З. във вр. с чл.237, б.”в” ГПК /отм./ на сумите 29 232 лв. – главница, ведно със законната лихва от 31.01.2005 г. до окончателното плащане, 877 лв. – договорна лихва за периода 16.11.1999 г. – 25.10.2000 г., и 16 809 лв. – обезщетение за забава върху главницата, изтекла за периода 25.10.2000 г. – 30.01.2005 г.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът поддържа, че въззивният съд е приложил превратно разпоредбата на чл.409, ал.3 ГПК като е приел, че вземането по изпълнителния лист е погасено с изтичане на общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД и че съгласно т.14 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността не е прекъсвана с подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК /отм./. Навежда оплакване, че изводът за погасяване на вземането по давност е в противоречие с влязлото в сила решение № 209 от 03.06.2010 г. по в. гр. д. № 22/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е признато за установено със сила на пресъдено нещо, че вземането е дължимо.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени решението на Софийски районен съд и да остави без уважение молбата на Държавен фонд „Земеделие” за издаване на дубликат от изпълнителен лист, издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание чл.237, б.”в” ГПК /отм./ във вр. с чл.27, ал.2 З. за дължими от А.” О. суми – главница и лихви, по договор за стоков кредит от 18.10.1999 г., Софийски градски съд е приел за основателно релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на удостовереното с изпълнителния лист вземане. След преценка на доказателствата по делото съдът е направил извод, че според уговореното в договора от 18.10.1999 г. вземането на ДФ „Земеделие” е станало изискуемо на 25.10.2000 г., от която дата е започнала да тече предвидената в чл.110 ЗЗД обща петгодишна погасителна давност, и че същото е погасено с изтичане на давността на 25.10.2005 г. При произнасянето по възражението за погасителна давност въззивният съд е съобразил липсата на представени по делото доказателства за предприети от ДФ „Земеделие” действия на принудително изпълнение като основание за прекъсване на давността. Изложил е съображения, че според указанията в т.14 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС подаването на молбата за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК /отм./, извършено на 31.012001 г., не може да се квалифицира като предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б.”в” ЗЗД и няма за последица прекъсване на погасителната давност, респ. поставяне началото на нова давност съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с твърдение, че „с обжалваното решение въззивният съд неточно е приложил закона, като се е произнесъл по следните съществени материално правни въпроси : І. В мотивите на решението си въззивният съд изцяло е възприел разрешението на т.14 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което е прието, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК /отм./ не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б.”в” ЗЗД. Предвид горното инициирането на производство за издаване на дубликат от изпълнителен лист прекъсва ли давността, тъй като в мотивите на т.14 от ТР № 2/2013 г. е прието, че давността се прекъсва само със започване на производство, в което длъжникът участва; ІІ. Ползва ли се със силата на пресъдено нещо отказът на съда да издаде дубликат на изпълнителен лист при наличие на влязло в сила решение, установяващо безспорно съществуването на изпълняемото право? Решаващият съдебен състав превратно тълкува разпоредбата на чл.409, ал.3 ГПК, не е съобразил естеството на възражението на ответника, тъй като е изследвал настъпване на общата погасителна давност във връзка с договорното неизпълнение, а не за погасяване на дълга въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му”.
По начина, по който са формулирани, поставените от касатора „въпроси” представляват оплаквания за незаконосъобразност на изводите, с които въззивният съд е мотивирал преценката си за неоснователност на искането за издаване на дубликат от изпълнителен лист. Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, при упражняване на правомощията си за дискреция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК Върховният касационен съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Значимостта на въпросите за правилността на въззивното решение е достатъчно основание за недопускане на решението до касационно обжалване. Самостоятелен аргумент за недопускане на обжалването е и обстоятелството, че касаторът е обосновал специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка с „неточно” прилагане на закона, т. е. с нарушение на закона по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, а не със значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК във вр. с т.4 от цитираното тълкувателно решение.
По отношение на формулираните в изложението въпроси следва да се има предвид и следното :
Първият въпрос – дали инициирането на производство за издаване на дубликат от изпълнителен лист прекъсва давността, не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил решаващите му изводи за неоснователност на искането по чл.409 ГПК. Ответникът по молбата се е защитавал с възражение за погасяване на вземането по давност като е поддържал твърдения, че давността е изтекла след издаване на първообразния изпълнителен лист и че не е прекъсвана с подаване на молбата по чл.242 ГПК /отм./. В зависимост от така противопоставеното възражение въззивният съд се е произнесъл по въпроса дали подаването на молбата за издаване на изпълнителен лист прекъсва давността и не е формирал изводи по въпроса какви са правните последици за давността от подаването на молба за издаване на дубликат от изпълнителния лист.
Вторият въпрос е абсолютно неясен и не кореспондира с мотивите към обжалваното решение. Същият е поставен във връзка с цитираното в касационната жалба решение № 296/03.06.2010 г. по гр. д. № 22/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е разгледан отрицателен установителен иск по чл.254 във вр. с чл.97, ал.1 ГПК /отм./ на [фирма] против ДФ „Земеделие” за недължимост на вземания по изпълнителни листове, издадени в полза на ДФ „Земеделие” въз основа на несъдебни изпълнителни основания по чл.237 ГПК /отм./, в т. ч. и по изпълнителния лист, предмет на производството по чл.409 ГПК. Касаторът се е позовал за пръв път на това решение едва в касационната жалба, без да го сочи и представя като доказателство в хода на производството по чл.409 ГПК пред инстанциите по същество. Поради това, че не е било приобщено към доказателствата по делото, решението не е взето предвид нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд, и съответно не е обусловило изводите на въззивния съд за неоснователност на искането по чл.409 ГПК.
Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 4021/2015 г. на Софийски градски съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4556 от 03.06.2016 г., постановено по в. гр. д. № 4021/2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-в състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
7