О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
гр. София, 04.01.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 216/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Р. К., действаща като [фирма] – [населено място], против въззивно решение № 263 от 16.10.2014 г., постановено по в. т. д. № 226/2014 г. на Великотърновски апелативен съд. С посоченото решение, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 130 от 26.05.2014 г. по т. д. № 90/2013 г. на Габровски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от П. Р. К. в качеството на [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.193, ал.1 във вр. с чл.195, ал.2 ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата 51 441.50 лв. и са присъдени разноски на ответника [фирма] в размер на 2 000 лв.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторката навежда оплакване, че въззивният съд е нарушил чл.82 ЗЗД като е приел, че налагането на имуществена санкция заради продажба на доставено й от ответника гориво с недостатъци и насочването на принудително изпълнение върху имуществото й с цел реализиране на санкцията не съставлява имуществена вреда в нейния патримониум, която да подлежи на обезщетяване по правилата на договорната отговорност по чл.193 ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД. Позовава се на необоснованост на извода на въззивния съд, че само наличието на задължение по безспорно ликвидно публично държавно вземане не съставлява вреда във формата на загуба, подлежаща на обезщетяване на основание чл.82 ЗЗД.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като значим за изхода на делото е поставен въпросът доколко изискуемото ликвидно публично държавно вземане, произтичащо от влезли в законна сила наказателни постановления, представлява основание за търсене на обезщетение за имуществени вреди по смисъла на чл.193, ал.1 във вр. с чл.195, ал.2 във вр. с чл.79 и чл.82 ЗЗД. Допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументирана с твърдение, че посоченият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като законът е неясен и непълен и е необходима промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявения от П. К. в качеството на „ [фирма] срещу [фирма] иск за заплащане на сумата 51 441.50 лв., квалифициран с правно основание чл.193 ал.1 във вр. с чл.195, ал.2 във вр. с чл.79, ал.1 и чл.82 ЗЗД, Великотърновски апелативен съд е приел, че не е налице реално настъпила вреда /загуба/ в патримониума на ищцата, възникнала като последица от доставено от ответника некачествено гориво по фактура № 784/10.10.2008 г., за която ответникът да дължи обезщетение по правилата на уредената в чл.195, ал.2 във вр. с чл.193 ЗЗД договорна отговорност.
Въззивният съд е възприел установената от първата инстанция и безспорна между страните фактическа обстановка, според която ответникът е доставил на ищцата гориво /автомобилен бензин и евродизел/ в количества, отразени в двустранно осчетоводената фактура № 784/10.10.2008 г.; С наказателни постановления № КГ-515/11.06.2009 г. и № КГ-514/11.06.2009 г., издадени от и. д. председател на ДАМТН, на ищцата – едноличен търговец са наложени на основание чл.34, ал.2 ЗЧАВ имуществена санкция в размер на 40 000 лв., намалена след обжалване пред съда на 20 000 лв., и имуществена санкция в размер на 30 000 лв. за това, че разпространява течно гориво – автомобилен бензин и дизелово гориво, което не съответства на установените изисквания за качество; въз основа на наказателните постановления е образувано изпълнително дело № 5781/2011 г. по описа на ТД на НАП – [населено място] за публично задължение, възлизащо към 01.07.2013 г. на 51 441.50 лв.; с цел реализиране на наложените имуществени санкции е насрочен опис на недвижими имоти, собственост на ищцата, като публичната продан не е приключила към деня на устните състезания във въззивното производство. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че макар извършената от ответника доставка на гориво, несъответстващо на изискванията за качество, да съставлява основание за носене на договорна отговорност по чл.195 ЗЗД във вр. с чл.193 ЗЗД, предявеният иск за заплащане на обезщетение е неоснователен поради липса на претърпяна от ищцата вреда под формата на загуба вследствие наложените й санкции по чл.34, ал.2 ЗАЧВ. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.195, ал.2 ЗЗД, предвиждаща право за купувача на некачествени стоки да претендира обезщетение за вредите от договорното неизпълнение по общите правила относно неизпълнение на задълженията, и на разпоредбата на чл.82 ЗЗД, според която обезщетението за вреди от договорно неизпълнение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Въз основа на посочените разпоредби съдът е изразил становище, че за да подлежи на обезщетяване, вредата не може да е хипотетична, а трябва реално да е настъпила в патримониума на купувача. Поради това и като е съобразил, че до приключване на устните състезания по делото ищцата не е представила доказателства да е претърпяла реална вреда /загуба/ в резултат на наложените й имуществени санкции, съдът е направил решаващия извод, че същата няма право на обезщетение по чл.195, ал.2 във вр. с чл.193, ал.3 във вр. с чл.82 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед решаващия извод на въззивния съд, обусловил отхвърлянето на предявения по делото иск, поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос е от значение за изхода на делото и покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
Независимо от значението на въпроса за изхода на делото, касационно обжалване по повод на него не може да се допусне поради отсъствие на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според задължителните указания в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, разрешеният с въззивното решение правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Договорната отговорност за вреди от продажба на вещ с недостатъци е предмет на изчерпателна и ясна правна уредба, съдържаща се в чл.193 и сл. ЗЗД. Разпоредбата на чл.195, ал.2 ЗЗД предвижда, че купувачът на некачествена стока има право да иска от продавача обезщетение за вредите, съгласно общите правила относно неизпълнение на задълженията. Общите правила за обезщетяване на вреди от неизпълнение на договорни задължения също са уредени точно и изчерпателно в чл.79 и сл. ЗЗД. Обемът на подлежащите на обезщетяване вреди е посочен в чл.82 ЗЗД, според който обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при недобросъвестност на длъжника – и непредвидимите вреди. В правната доктрина и в съдебната практика не съществува спор, че загуба по смисъла на чл.82 ЗЗД е налице тогава, когато в резултат на договорното неизпълнение имущественият патримониум на длъжника е намален реално; за да подлежи на обезщетяване на основание чл.82 ЗЗД, намалението на имуществото следва да е настъпило реално, а не да е очаквано, предполагаемо или хипотетично. В същия смисъл е и произнасянето на въззивния съд, който е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за вреди от продажбата на некачествено гориво с мотив, че самото налагане на имуществена санкция, т. е. обременяването на имуществения патримониум на ищцата /сега касатор/ с публично парично задължение, и предприемането на принудително изпълнение за реализиране на санкцията не съставлява основание за присъждане на обезщетение, след като в патримониума на ищцата не е настъпила реална вреда, изразяваща се в загуба/намаляване на притежавано от нея имущество. Евентуалната загуба на имущество, очаквана като резултат от предприетото принудително изпълнение върху имущество на ищцата – касатор, има само предполагаем характер и до реалното й проявление не би могла да бъде предмет на обезщетяване по силата на чл.195, ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД. При наличие на ясна правна уредба и на ненуждаеща се от промяна или осъвременяване съдебна практика по прилагането й касационното разглеждане на поставения в изложението въпрос няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по в. т. д. № 226/2014 г. на Великотърновски апелативен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 263 от 16.10.2014 г., постановено по в. т. д. № 226/2014 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :