О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
гр. София, 20.06.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1124/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Г. И. – чрез адв. П. К., срещу определение № 3339 от 31.10.2018 г. по гр. д. № 4961/2017 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е оставена без разглеждане молбата на Г. И. за изменение по реда на чл.248 ГПК на въззивното решение, постановено по гр. д. № 4961/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта за разноските.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна и за уважаване на подадената до въззивния съд молба по чл.248 ГПК.
Ответникът ЗД „Б. И.” АД не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
За да остави без разглеждане молбата на Г. Г. И. за изменение на постановеното в производството по гр. д. № 4961/2017 г. въззивно решение в частта за разноските, Софийски апелативен съд е приел, че с оглед указанията в т.9 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС молбата е процесуално недопустима, тъй като молителят не е представил списък по чл.80 ГПК.
Постановеното от Софийски апелативен съд определение е частично неправилно.
Съгласно чл.80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Ако страната не представи списък, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Според указанията в т.2 и т.9 от Тълкувателно решение № 6/06.12.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл.80 ГПК, е недопустима; Страната следва да представи списък за разноски по чл.80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. В съобразителната част на тълкувателното решение – т.2, е разяснено, че представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските; Списъкът съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, поради което няма пречки да бъде инкорпориран в исковата молба и в жалбата като част от нея, ако страната счита, че направените към този момент разноски изчерпват разходите по водене на делото. От изложеното следва извод, че списъкът по чл.80 ГПК е предназначен да информира съда за разноските, които страната е направила в хода на делото и претендира да й бъдат присъдени по правилата за разпределяне на отговорността за разноски – чл.78 ГПК. С оглед целта на списъка неговото представяне или непредставяне е ирелевантно за надлежното упражняване на правото на страната да иска изменение на решението в частта за разноските, които е осъдена да заплати на насрещната страна.
С подадената молба по чл.248 ГПК частният жалбоподател е поискал от Софийски апелативен съд да измени решението си за разноските като присъди допълнително адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА на процесуалния му представител по делото адв. П. К. и намали размера на адвокатското възнаграждение, присъдено на насрещната страна ЗД „Б. И.” АД под формата на разноски по чл.78, ал.3 ГПК. До приключване на съдебното дирене във въззивното производство частният жалбоподател не е представил списък на разноските по чл.80 ГПК, както е констатирал и въззивният съд, но отсъствието на списък не води до недопустимост на заявеното в срока по чл.248, ал.1 ГПК искане за изменение на въззивното решение в частта относно присъдените на ЗД „Б. И.” АД разноски. Молбата по чл.248, ал.1 ГПК в тази й част е процесуално допустима, а дали има основание за изменение на решението чрез намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, е въпрос от значение за основателността на направеното с молбата искане. Поради това изводът на въззивния съд за недопустимост на молбата в посочената част е незаконосъобразен, което налага частична отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за произнасяне по основателността на искането за изменение на въззивното решение в частта относно присъдените на ЗД „Б. И.” АД разноски за адвокатско възнаграждение.
В останалата част, с която е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за изменение на решението по отношение на присъденото в полза на неговия процесуален представител адвокатско възнаграждение, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Представянето на списък по чл.80 ГПК е предпоставка за надлежно упражняване на правото по чл.248 ГПК по отношение на разноските, присъдени на страната, инициирала производството по чл.248 ГПК. Частният жалбоподател, респ. неговият процесуален представител, не е изпълнил задължението си по чл.80 ГПК и с оглед на това преценката на въззивния съд за недопустимост на молбата по чл.248 ГПК е правилна и съобразена с указанията в т.2 и т.9 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Твърдението в частната жалба, че с отговора на въззивната жалба е представен списък по чл.80 ГПК, не се подкрепя от приложените към въззивното дело доказателства. Отговорът на въззивната жалба не инкорпорира в съдържанието си списък по чл.80 ГПК, а само искане за присъждане на адвокатско възнаграждение без посочен размер. Обстоятелството, че с отговора е претендирано адвокатско възнаграждение, уговорено при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, в конкретния случай не изключва необходимостта от списък, след като съдът не е информиран предварително (чрез представяне на списък по чл.80 ГПК) за размера на възнаграждението, което страната счита за дължимо на процесуалния й представител, а впоследствие по реда на чл.248 ГПК изразява несъгласие с размера на определеното и присъдено от съда възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 3339 от 31.10.2018 г. по гр. д. № 4961/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на Г. Г. И. за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото въззивно решение № 1617/28.06.2018 г. в частта относно присъдените на ЗД „Б. И.” АД разноски за адвокатско възнаграждение, и ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по основателността на молбата в посочената част.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3339 от 31.10.2018 г. по гр. д. № 4961/2017 г. на Софийски апелативен в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на Г. Г. И. за изменение на постановеното по делото въззивно решение № 1617/28.06.2018 г. в частта относно присъденото на адв. П. К. от САК адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :