О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 713
гр. София, 04.12.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1939/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. К. Г. от [населено място] – чрез адв. М. Ел-Т. от САК, срещу определение № 6342 от 21.05.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 2960/2019 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на И. К. Г. срещу разпореждане № 6342 от 21.05.2019 г. по т. д. № 716/2019 г. на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба на И. Г. срещу „Интелсофт – Г., К. и сие” СД за признаване нищожност, евентуално – за отмяна, на решения на общото събрание на съдружниците, обективирани в протокол от 25.07.2018 г.
В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател определя като незаконосъобразен извода на въззивния съд, че наследниците на починал съдружник в събирателно дружество не придобиват качеството на съдружници, а само дялово участие в дружеството. Излага доводи, че съдът е тълкувал неправилно учредителния договор на ответното дружество и не е отчел обстоятелството, че възможността наследниците да встъпят в дружеството на мястото на починалия съдружник, без да е необходимо изрично волеизявление на преживелия съдружник за приемането им като съдружници, е предварително предвидена в договора. Поддържа, че в срока по чл.97, ал.1 ТЗ е отправил писмено изявление до преживелия съдружник, с което е изявил изрично волята си да встъпи в дружеството, вследствие на което е придобил качеството на съдружник и има правен интерес да води иск за установяване нищожност на решенията от 25.07.2018 г. като взети извън компетентността на единствения останал съдружник. Навежда и аргументи, че ако се приеме за правилен извода на въззивния съд, че той няма качеството на съдружник, предявеният иск би бил недопустим поради липса на пасивна процесуалноправна легитимация на ответника, тъй като събирателното дружество не би могло да съществува само с един съдружник и следва да се счете за прекратено по право със смъртта на другия съдружник.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване се сочи и чл.280, ал.2, пр.2 ГПК – вероятност въззивното определение да е недопустимо.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е подаден отговор от ответника по частната жалба „Интелсофт – Г., К. и сие” СД – [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е констатирал, че пред първоинстанционния съд са предявени искове от И. К. Г. срещу „Интелсофт – Г., К. и сие” СД за установяване, че отразените в протокол от 25.07.2018 г. решения на общото събрание на съдружниците в „Интелсофт – Г., К. и сие” СД за приемане на И. К. – Л. като съдружник и за приемане на нов дружествен договор са нищожни поради липса на компетентност на взелия ги съдружник Я. К., евентуално – за отмяна на решенията като незаконосъобразни на основание чл.74 ТЗ. След преценка на твърденията, с които ищецът е обосновал интереса си от търсената съдебна защита, и на доказателствата по делото въззивният съд е направил извод, че исковете са недопустими, и е потвърдил разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба.
За да се произнесе по допустимостта на установителния иск, въззивният съд е изходил от разясненията в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСГТК на ВКС, че активно легитимирани да проведат иск за прогласяване нищожност на решение на общото събрание на търговско дружество са както членовете на дружеството, така и трети лица, които имат правен интерес. Съобразявайки твърденията на ищеца, че е съдружник в ответното дружество като наследник на починалия съдружник К. Г. и че заедно с останалите наследници по закон е подал в срока по чл.97, ал.1 ТЗ искане до дружеството за встъпване като съдружник, въззивният съд е приел, че ищецът не се легитимира като съдружник с право на иск за установяване нищожност на решенията на общото събрание. Въззивният съд е изложил съображения, че за възникване на членствено правоотношение в хипотезата на чл.97, ал.1, пр.2 ТЗ е необходимо или в дружествения договор да е предвидена изрично възможност наследниците да встъпят в дружеството на мястото на починалия техен наследодател, в който случай няма да е нужно ново съгласие на съдружниците за приемането им като съдружници, или ако при учредяване на дружеството не е постигнато предварително съгласие в тази насока, да бъде взето изрично решение от съдружниците за приемане на наследниците в дружеството (с оглед персоналния характер на събирателното дружество и значението на личността на съдружника). От съдържанието на учредителния договор на ответното дружество съдът е направил извод, че при учредяване на дружеството съдружниците не са изразили предварително съгласие наследниците на починал съдружник да го заместят в членственото правоотношение с факта на неговата смърт, а са уговорили клауза – чл.26, според която при смърт на някой от тях да е възможно наследниците да бъдат приети в дружеството по реда за приемане на нови съдружници, уреден в чл.18 – с общо съгласие на учредителите. Съдът е посочил, че вътрешното противоречие между клаузите на чл.18 и чл.26, което на пръв поглед прави уговорката в чл.18 неприложима в случай на смърт на един от двамата съдружници, не дерогира възможността като изключение от установеното в нея правило преживелият съдружник да вземе решение за приемане на наследниците на починалия съдружник в събирателното дружество и по този начин да зачете постигнатата при учредяване на дружеството обща воля на учредителите наследниците им да могат да продължат започнатото от тях. Въз основа на твърденията в исковата молба обаче съдът е преценил като безспорно обстоятелството, че преживелият съдружник в ответното дружество не е направил изявление за приемане на ищеца като съдружник, поради което е формирал извод, че ищецът не е станал съдружник и не е легитимиран в това качество да води иск за установяване нищожност на решенията на общото събрание. С мотив, че успешното провеждане на иска и установяването на нищожността на решенията няма да има за последица възникване на членствено правоотношение за ищеца и за другите наследници на починалия съдружник, въззивният съд е отрекъл и правото на ищеца да води иска в качеството на трето заинтересовано лице.
Въззивният съд е счел за неоснователен довода на ищеца – частен жалбоподател, че правният му интерес от установителния иск е обусловен от различието в реда за получаване на стойността на ликвидационния дял в зависимост от това дали дружеството ще бъде прекратено или ще продължи да съществува след приемането на нови съдружници. Изразил е виждане, че интересът на ищеца няма да бъде накърнен в нито един от двата случая, тъй като на негово разположение е искът по чл.97, ал.2 ТЗ, с който може да претендира от дружеството заплащане на стойността на дела на своя наследодател и полагащия му се дял от годишната печалба за времето до прекратяване на членството.
Недопустимостта на евентуалния иск по чл.74 ТЗ е мотивирана от въззивния съд с липсата на качеството съдружник като условие за надлежно упражняване на правото на иск по чл.74 ТЗ и със съображения, че искът е предявен след изтичане на предвидения в чл.74, ал.2 ТЗ преклузивен срок.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд определение.
Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК се допуска по посочен от касатора правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело, ако по отношение на него са изпълнени някои от допълнителните изисквания по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че въпросите, които имат значение за правилността на въззивния съдебен акт, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и не съставляват основание за достъп до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е посочил като значими за изхода на делото следните въпроси : „1. При смърт на съдружник в събирателно дружество, след връчване на изявлението по чл.97, ал.1 ТЗ, в рамките на преклузивния тримесечен срок, какъв е обемът на правата и задълженията на наследниците на починалия съдружник; 2. Изявлението по чл.97, ал.1 ТЗ, направено в преклузивния тримесечен срок, считано от датата на откриване на наследството, води до встъпване в членствено правоотношение или до встъпване в събирателното дружество; Встъпването в събирателно дружество при условията на чл.97, ал.1 ТЗ води ли до възникване на членствено правоотношение между дружеството и наследниците на починалия съдружник или дава право на наследниците, при липса на изявление за приемането им, да претендират стойността на дела на своя наследодател; 3. Каква е разликата между членство в събирателно дружество и членствено правоотношение между наследниците от една страна и дружеството от друга и в хипотезата на чл.97, ал.1 ТЗ налице ли е встъпване или заместване в членственото правоотношение на наследодателя от страна на неговите наследници; 4. При тълкуване на учредителния договор на събирателно дружество по правилата на чл.68 ТЗ длъжен ли е съдът да изследва волята на страните и целта на тълкуваната разпоредба; Наличието на противоречиви разпоредби в учредителния договор дава ли основание съдът да приложи едната като изключи приложението на другата; 5. Прекратява ли се ex lege събирателно дружество, образувано от двама съдружници, при смърт на единия от тях, дори и в съдържанието на учредителния договор да е посочено, че смъртта на съдружник не е основание за прекратяване на дружеството; 6. Налице ли е пасивна процесуална легитимация по отношение на ответник – събирателно дружество, което продължава да съществува с един съдружник”.
Допускането на касационно обжалване по първите четири въпроса се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдения, че поради отсъствие на формирана практика на ВКС въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. За въпросите по т.5 и т.6 се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с посочване на практика на ВКС, на която според жалбоподателя въззивното определение противоречи, и евентуално – основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Във връзка с въпросите по т.5 и т.6 е заявено искане въззивното определение да се допусне до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, „тъй като липсата на процесуална легитимация обуславя недопустимост на постановения въззивен акт”.
Въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, до което се отнасят въпросите по т.5 и т.6 от изложението. При постановяване на определението въззивният съд не е обсъждал дали ответното събирателно дружество е прекратено ex lege със смъртта на единия от съдружниците и не се е произнасял дали предявените искове са допустими поради наличие/липса на пасивна процесуална легитимация на ответника. В рамките на правомощията за селекция на касационните жалби съставът на ВКС е обвързан от мотивите към обжалвания въззивен акт и не може да преценява дали исковете са недопустими на основание, различно от възприетото от въззивния съд. Посочената в изложението практика на ВКС по поставения в т.5 въпрос (решение № Ф-78/01.11.1992 г. по т. д. № 53/1992 г. на ВКС, V г. о., решение № Ф-79/01.11.1992 г. по т. д. № 59/1992 г. на ВКС, V г. о., решение № 818/29.12.2005 г. по т. д. № 523/2005 г. на ВКС, ТК, и решение № 440/18.06.2007 г. по т. д. № 177/2007 г. на ВКС, ТК) не насочва към предположение за вероятна недопустимост на обжалваното определение, произтичаща от отсъствието на процесуална правосубектност на ответното събирателно дружество. В цитираните решения на ВКС е застъпено разрешението, че събирателно дружество с двама съдружници се прекратява със смъртта на единия от съдружниците, освен ако в учредителния договор, в съответствие с разпоредбата на чл.97, ал.1 ТЗ, е предвидена възможност за неговото продължаване след смъртта или напускане на някой от съдружниците. Произнасяйки се относно активната процесуалноправна легитимация на ищеца, въззивният съд е приел, че в учредителния договор на ответното дружество е предвидена възможност дружеството да продължи да съществува след смъртта на някой от съдружниците при условията, предвидени в клаузите на чл.26 и чл.18. С оглед на този извод обжалваното определение не противоречи на даденото от практиката на ВКС разрешение и не съществува вероятност да е процесуално недопустимо по причините, въведени в съдържанието на въпросите по т.5 и т.6. Отделен е въпросът дали частният жалбоподател има интерес да се позовава на недопустимост на определението като твърди, че то е постановено срещу процесуално неправоспособен ответник, срещу когото самият той е избрал да предяви иска си.
Въпросите по т.1, т.2 и т.3 от изложението са теоретични, не кореспондират с мотивите към обжалваното определение и не покриват общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. За да отрече активната процесуалноправна легитимация на ищеца – частен жалбоподател, въззивният съд е направил извод, че с факта на смъртта на неговия наследодател и отправянето на изявление в срока по чл.97, ал.1 ТЗ ищецът не е станал съдружник в ответното дружество, тъй като в учредителния договор на дружеството е предвидено изискване приемането на наследника като съдружник да стане с нарочно решение на останалия единствен съдружник, каквото в случая не е взето. Изводът за липса на качеството съдружник е обусловен изцяло от възприемането на съдържанието на дружествения договор от страна на въззивния съд и с оглед на това е от значение за правилността на обжалваното определение. В стадия за селекция на касационните жалби Върховният касационен съд не преценява правилността на обжалвания въззивен акт, поради което въпросите по т.1 – т.3 не могат да послужат като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол и не е необходимо да се обсъжда дали по отношение на тях е осъществена допълнителната предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК не е изпълнено и за въпроса по т.4, насочен към оспорване на преценката на въззивния съд, че противоречието между клаузите на чл.26 и чл.18 от учредителния договор не изключва възможността при смърт на един от съдружниците другият съдружник да вземе решение за приемане на неговите наследници за съдружници с цел продължаване дейността на дружеството. Евентуалното погрешно тълкуване на учредителния договор би било основание за отмяна на обжалваното определение като неправилно при условие, че същото се допусне до касационно обжалване, но при отсъствието на основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК касационната инстанция не може да се произнася по правилността на определението. По отношение на въпроса по т.4 не е налице и допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Обстоятелството, че в постановено по друго дело определение същият състав на Софийски апелативен съд е възприел различно разрешение по повод клаузите на чл.18 и чл.26 от същия учредителин договор, не предпоставя допускане на обжалваното определение до касационен контрол. Различното произнасяне в двете определения е резултат от различното тълкуване на учредителния договор, а не се дължи на нееднакво или противоречиво тълкуване на законови разпоредби, уреждащи предпоставките за придобиване качеството съдружник от наследниците на починал съдружник в събирателно дружество, в който случай би била мислима хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения определението по ч. гр. д. № 2960/2019 г. на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 6342 от 21.05.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 2960/2019 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :