О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
София, 26.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 33/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. Б. от [населено място] против въззивно решение № 470 от 16.10.2014 г., постановено по в. гр. д. № 1244/2013 г. на Плевенски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение от 07.11.2013 г. по гр. д. № 7894/2010 г. на Плевенски районен съд, с което са отхвърлени предявените от С. А. Б. срещу В. С. К. и Л. Х. К. искове с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумите 15 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от увреждане и цялостно бракуване на лек автомобил „БМВ 320 ЦИ” с рег. [рег.номер на МПС] , причинени при пътно-транспортно произшествие на 30.08.2009 г. по вина на водача С. В. К., 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от същото произшествие, и 6 200 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи равностойност на изразходвани средства за лечение в болнично заведение и за последващо домашно лечение по повод на получените при произшествието травми.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е изложил мотиви по оплакванията във въззивната му жалба за нарушение на съдопроизводствените правила за призоваване в първоинстанционното производство, довело до лишаването му от право на защита по предявените искове. Навежда оплаквания, че въззивният съд неправилно не е допуснал ангажираните с въззивната жалба доказателства, които не са приети от първоинстанционния съд поради нарушението на правилата за призоваване, и недопустимо е приложил служебното начало като е отхвърлил исковете по съображения, че ответниците не са приели наследството на своя син и не следва да отговарят за причинените с деликтното му поведение вреди, без ответниците да са възразявали в срока по чл.131 ГПК за неприемане на наследството и без да е обсъдено мълчаливото приемане на наследството с конклудентни действия.
С касационната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което се твърди, че въззивният съд се е произнесъл с решението си по съществен за правилното решаване на спора, с оглед точното прилагане на закона, процесуалноправен въпрос „за нарушеното право на молителя, който е бил лишен от възможността да участва по делото вследствие нарушаване на правилата за призоваване и съобщения”, както и по съществен материалноправен въпрос „за неправилното прилагане на закона – прилагане на служебното начало, каквато възможност се извеждаше от разп. на чл.129, ал.1 ГПК /отм./”. За обосноваване приложното поле на касационното обжалване са развити повторно въведените с жалбата оплаквания за неправилност на решението.
Ответниците по касация В. С. К. и Л. Х. К. – двамата от [населено място], изразяват становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 16.12.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Плевенски районен съд, с което са отхвърлени предявените от С. А. Б. срещу В. С. К. и Л. Х. К. искове с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от настъпило на 30.08.2009 г. пътно-транспортно произшествие, Плевенски окръжен съд е приел, че по делото не се твърди и не е доказано ответниците, в качеството им на родители и наследници по закон на причинилия произшествието водач С. К., да са приели наследството на починалия си син съобразно предвидените в Закона за наследството способи като предпоставка за носене на отговорност за причинените от него вреди. Като самостоятелен мотив за неоснователност на исковете въззивният съд е посочил недоказаността на вредите и на техния размер. С аргумент, че във въззивната жалба не са наведени оплаквания за незаконосъобразен пропуск на първоинстанционния съд да назначи служебно експертизи за установяване на твърдените в исковата молба вреди, въззивният съд е направил извод, че назначаването на експертизите е извън правомощията му по чл.269 ГПК.
С определение в разпоредително заседание по чл.267 ГПК Плевенски окръжен съд е оставил без уважение искането на ищеца – жалбоподател за допускане на писмени и гласни доказателства във въззивното производство. Недопускането на доказателствата е обосновано със съображения, че пропускът да се представят доказателствата пред първата инстанция не се дължи на процесуални нарушения във връзка с призоваването на ищеца, извършено при условията на чл.40, ал.2 ГПК, както е поддържано в жалбата.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, обусловил правните изводи на съда по предмета на делото, по отношение на който да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за всяко дело правен въпрос е задължение на касатора, който следва да го формулира ясно и точно в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК; В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд няма правомощия да извежда служебно въпроса от твърдените в изложението и в касационната жалба обстоятелства, а може само да го уточни и квалифицира, когато е поставен неясно от обжалващата страна.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е посочил кой е правния въпрос, разрешаването на който е обусловило отхвърлянето на исковете по чл.45 ЗЗД. Правният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е отъждествен изцяло с поддржаните в касационната жалба процесуални нарушения при призоваването и при прилагането на служебното начало, с които е аргументирана неправилността на въззивното решение. Процесуалните нарушения при разглеждане на делото съставляват касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, които подлежат на преценка при осъществяване на касационния контрол върху правилността на въззивното решение в случай, че се допусне касационно обжалване. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалваното решение, а извършва селекция на касационните жалби в зависимост от специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Поради това, дори въззивният съд да е допуснал твърдените процесуални нарушения, те не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване не решението по гр. д. № 1244/2013 г. на Плевенски окръжен съд.
В отговора по чл.287, ал.1 ГПК не се съдържа искане за разноски и в съответствие с принципа на диспозитивното начало разноски не следва да се присъждат на ответниците по касация.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 470 от 16.10.2014 г., постановено по в. гр. д. № 1244/2013 г. на Плевенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :