О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
гр. София, 22.11.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2592/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството e по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Банка П. България” АД – [населено място], срещу определение № 2169 от 14.05.2019 г. по в. ч. гр. д. № 266/2019 г. на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която е отменено разпореждане за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 г. от 22.11.2018 г. по ч. гр. д. № 1366/2018 г. на Районен съд – Петрич и е обезсилен издаденият въз основа на заповедта изпълнителен лист.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обосновано в жалбата.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника „Ем Би Енд К.” Е. със седалище в [населено място]. Ответникът изразява становище за недопустимост на частната касационна жалба с оглед разрешението, възприето в т.8 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, евентуално – за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол и за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е депозирана от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу определение на въззивен съд, което не подлежи на касационно обжалване.
Според т.8 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че заповедното производство е уредено като двуинстанционно, поради което по силата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения – включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство /въззивното определение, постановено по частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските/; Това разрешение не се отнася до определенията на въззивния съд по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК /например в случай, че се остави без разглеждане частна жалба срещу акт на заповедния съд/, които на общо основание подлежат на обжалване пред ВКС като втора инстанция.
С обжалваната част от определението по в. ч. гр. д. № 266/2019 г. на Окръжен съд – Благоевград е уважена подадена от „Ем Би Енд К.” Е. частна жалба по чл.419 ГПК като е отменено разпореждане за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и е обезсилен издаденият въз основа на заповедта изпълнителен лист срещу „Ем Би Енд К.” Е. – длъжник в заповедното производство. В качеството му на въззивен акт, който е постановен в заповедно производство и не е подчинен на режима на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, определението не подлежи на касационно обжалване съгласно т.8 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което подадената срещу него частна касационна жалба е процесуално недопустима. Въззивният съд е указал изрично, че в частта за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на изпълнителния лист определението не подлежи на касационно обжалване, но въпреки дадените указания частният жалбоподател е предприел обжалване и е подал недопустимата жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че обжалваното определение подлежи на касационен контрол, тъй като не е сред изчерпателно изброените в Тълкувателно решение № 5/2015 г. от 12.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС определения на въззивните съдилища, които са изключени от обхвата на касационното обжалване. Предвид обстоятелството, че определението е постановено в заповедно производство, за неговото обжалване важат постановките на т.8 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и разрешенията в Тълкувателно решение № 5/2015 г. на ОСГТК са неотносими.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Банка П. България” АД – [населено място], срещу определение № 2169 от 14.05.2019 г. по в. ч. гр. д. № 266/2019 г. на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която е отменено разпореждане за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 г. от 22.11.2018 г. по ч. гр. д. № 1366/2018 г. на Районен съд – Петрич и е обезсилен издаденият въз основа на заповедта изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :