О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София, 27.01.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 868/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] – [населено място], против решение №1913 от 18.10.2014 г., постановено по в.гр.д. №2072/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, 4 с-в.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и че е необосновано. Касаторът сочи, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че ответникът П. Д. е виновен за настъпването на застрахователното събитие на 26.05.2006г. и че същият е напуснал мястото на пътнотранспортното произшествие и се е отклонил от извършване на проверка за наличие на алкохол и други упойващи средства. В касационната жалба се твърди, че неправилно с оглед правилата за доказателствена тежест, въззивният състав не е зачел правните последици на влязлото в сила решение по н.а.х.дело №13775/2006г. на Д., 106 с-в, постановено на основание чл.78а НК. Касаторът иска да бъде отменено въззивното решение и да бъде постановено ново решение, с което да бъде уважен предявения на основание чл.274 ал.1т.1 КЗ иск и да бъдат присъдени в негова полза разноските за трите инстанции
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя следния процесуалноправен въпрос – „Как следва да бъде разпределена доказателствената тежест в процеса, в случаите в които застрахователят е доказал, че деликвентът е разбрал, че е станал участник в ПТП, но независимо от това не е изпълнил задълженията си като участник в ПТП и е избягал от мястото на ПТП-то, без да изчака контролните органи и не следва ли в тази хипотеза насрещната страна да докаже причините за напускане на мястото на ПТП-то, респективно от отклонението си за употреба на алкохол или друго наркотично вещество?”. В изложението се поддържа се, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставеният по-горе въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника П. П. Д., в който се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по повдигнатия от касатора въпрос. Твърди се, че обжалваното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС относно разпределянето на доказателствената тежест в случаите, когато застрахованото лице е напуснало пътнотранспортното произшествие. Същевременно се излагат и съображения за неоснователност на касационната жалба по съществено на спора. Претендират се разноски в полза на ответника за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение от 3.09.2013г., постановено по гр.д.№8260/2011г. по описа на СГС, І г.о. 8 с-в, е осъден ответника П. Д. на основание чл.274 ал.1т.1 КЗ да заплати на [фирма] сумата 28 077.67 лв. – представляваща изплатено на трето пострадало лице застрахователно обезщетение въз основа на влязло в сила решение, постановено по гр.д.№1487/2007г. по описа на СГС, 9 с-в. С решението е отхвърлен иска с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 2 100 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 7.10.2010г. до 22.06.2011г.
С обжалваното решение №1913 от 18.10.2014 г., постановено по в.гр.д. №2072/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, 4 с-в. е отменено първоинстанционното решение в осъдителната му част и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен изцяло предявения иск по чл.274 ал.1т.1 КЗ като неоснователен и недоказан.
Въззивният състав е приел за установено от фактическа страна, че с решение от 31.01.2007г. по н.а.х.д.№13775/2006г. по описа на СРС, 106 с-в, ответникът П. Д. е бил признат за виновен в това, че на 26.05.2006г. в [населено място], при управление на лекотоварен автомобил, е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на пешеходката Д. Г., както и че извършителят е избягал от местопроизшествието. В обжалваното решение е посочено, че въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д.№1487/2007г. на СРС и на издаден изпълнителен лист, застрахователно дружество „Български имоти” е превело на 7.10.2010г. на наследниците на Д. Г. общо сумата 28 077.67 лв. – застрахователно обезщетение по застраховката „гражданска отговорност” на П. Д. за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от Д. Г. от произшествието на 26.05.2006г.
За да отхвърли предявеният от застрахователя [фирма] /правоприемник на [фирма]/ регресен иск по чл.274 ал.1т.1 КЗ, въззивният състав е посочил, че отразеното в решението по н.а.х.д.№13775/2006г. на СРС отклоняване на водача на МПС от местопроизшествието, не е обуславя извода, че водачът виновно е осуетил извършването на проба за алкохол. Според съда предявеният иск е недоказан и неоснователен, тъй като по делото липсват безспорни доказателства, установяващи виновното осуетяване на проверката за алкохол. Въззивният състав е посочил, че доказването на посоченото обстоятелство е в тежест на ищеца по иска по чл.274 ал.1т.1 КЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Поставеният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК процесуалноправен въпрос: „Как следва да бъде разпределена доказателствената тежест в процеса, в случаите в които застрахователят е доказал, че деликвентът е разбрал, че е станал участник в ПТП, но независимо от това не е изпълнил задълженията си като участник в ПТП и е избягал от мястото на ПТП-то, без да изчака контролните органи и не следва ли в тази хипотеза насрещната страна да докаже причините за напускане на мястото на ПТП-то, респективно от отклонението си за употреба на алкохол или друго наркотично вещество?” – макар и зададен казуистично, отговоря на характеристиката на общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/2010г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009 на ВКС,ОСГТК. Доколкото в чл.274 ал.1 т.1изр.последно КЗ не е използван термина „бягство от местопроизшествието”, релевантният за спора въпрос, поставен от касатора, може да бъде преформулиран по следния начин: Ако е установено, че водачът е напуснал местопроизшествието, в чия тежест е установяването на предпоставката за реализиране на регресната отговорност по чл.274 ал.1 т.1 изр. последно КЗ, а именно: че водачът виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог”?.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК във връзка с поставения въпрос касаторът поддържа наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касация по чл.280 ал.1 т.3 ГПК без да излага съображения защо счита, че от една страна разглеждането му би допринесло за промяна или за осъвременяване на създадената съдебна практика и че от друга страна законът е неясен, непълен или противоречив. Следва да се отбележи, че ВКС в своята практика -Решение № 16/02.02.2011 г. по т. д. № 374/2010г. , ВКС, II т.о., приема, че само фактът на напускане на ПТП не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол, каквото поведение и вината на застрахования подлежат на доказване от ищеца по регресния иск. В Решение № 183/22.11.2010 г. по т. д. № 30/2010г. на ВКС, II т. о., ВКС посочва, че всяка страна следва да докаже обстоятелствата, на които основава претендираното право, затова застрахователят трябва да установи или че ответникът е отказал да се подложи на проверка за алкохол, или че виновно се е отклонил от такава проверка. Настоящият състав намира, че поставеният от касатора въпрос не предполага необходимост от промяна, допълване или осъвременяване на съдебната практика във връзка с приложението на разпоредбата на чл.274 ал.1 т.1 изр. последно КЗ. Липсата на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК обуславя извода, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
На основание чл.81 във вр. с чл.78 ал.3 ГПК касаторът [фирма] следва да бъде осъден да заплати на П. П. Д. разноски за касационната инстанция в размер на 1 360 лв. – заплатено от ответника на 1.02.2015г. адвокатско възнаграждение на адвокат Е. К. по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1913 от 18.10.2014 г., постановено по в.гр.д. №2072/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, 4 с-в.
ОСЪЖДА [фирма]- ЕИК[ЕИК] от [населено място], 1000, пл.”П.” №5 да заплати на П. П. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] сумата 1 360 лв. /хиляда триста и шестдесет лева/– разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :