О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
София, 11.02.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети декември две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 1281/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на [фирма]- [населено място], срещу решение №2074 от 4.11.2014 г., постановено по в.т.д. №1919/2013г. по описа на Софийски апелативен съд, 9 състав, с което е потвърдено решение №150 от 21.01.2013г., постановено по т.д.№2200/2011г. по описа на СГС, VІ-11 състав в обжалваната му част.
В касационната жалба на [фирма] се поддържа, че въззивното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения, както и че е необосновано. Твърди се, че при постановяване на решението съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, нито волята на страните, удостоверена в процесния договор. Сочи се, че в договора страните са предвидили изрично писмено уведомление за приемане на работния проект и че неспазването на формата обуславя недействителност на действията по предаване и приемане на възложената работа. Същевременно се излагат съображения, че работата не е била приета, тъй като възложителят е уведомил изпълнителя, че проектите не са били съгласувани с Н.. В тази връзка се сочи, че възложителят се е противопоставил на приемането на работата, поради което е неприложима разпоредбата на чл.301 ТЗ. Правят се доводи, че изпълнителят е неизправна страна, тъй като е забавил изпълнението с 11 месеца. Сочи се, че при разглеждане на делото във въззивната инстанция е допусната замяна на докладчика без да е налице ново разпределение на делото. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове с присъждане на разноски в полза на касатора.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя следния материалноправен въпрос, за който твърди, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК: .„Неспазената, но уговорена от търговците, страни по договор за изработка, писмена форма за предаване и приемане на изработеното, води ли до нищожност на извършените действия по изпълнение на договора в частта му относно предаването, съответно приемането на готовия резултат, с оглед разпоредбата на чл.293 ал.2 ТЗ?.. Във връзка с посочения въпрос касаторът поддържа, че същия е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в определение №208 от 18.12.2008г. по т.д.№495/2008г. на ВКС, І т.о.
В изложението са поставени допълнително седем въпроса, за които касаторът твърди, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – предпоставка да допускане на касация по чл.280 ал.1 т.3, а именно: 1.„При липса на доказателства за спазване на приетата от страните-търговци писмена форма по изпълнение на определени задължения от договора за изработка, допустимо ли е изпълнението на тези задължения да се доказва с други доказателствени средства?”; 2.„Неспазването на установената от страните-търговци писмена форма по уведомяване за приключване на работата по възложеното, като предпоставка за разглеждането и приемането й, прави ли изискуемо вземането за възнаграждение за изпълнителя?”; 3.„Налице ли е противопоставяне от страна на търговеца при последващото предаването изявление от страна на възложителя, че предаденото не е прието от компетентно лице? След посоченото изявление може ли да се приеме, че изпълнителят вече е предал надлежно изработеното на третото лице и вземането му става изискуемо?”; 4.„Ако изработеното по договор за изработка представлява самостоятелна част от един цялостен проект, който цялостен проект не е предмет на договора и не е въведен като цел или условие от възложителя и Изпълнителя по отношение изпълнение на задълженията им, следва ли да се приеме, че с изпълнението на цялостния проект Изпълнителят е изправна страна в отношенията се с Възложителя”; 5.„Ако изработеното е предадено след уговорения срок, последващото предаването удължаване на срока санира ли забавата? Удължаването на срока след забавеното предаване представлява ли признание на Изпълнителя за просрочието му?” 6.„При преценка на писмено доказателство, изходящо от страните и несъпоставено с други писмени доказателства по делото, в което е първоначално изписаната дата е поправена и е добавена нова дата, без налични забележки, коя от двете дати да се счита за достоверна?” и 7.„Представлява ли процесуално нарушение смяната на съдията-докладчик по делото без да бъде извършено надлежно повторно случайно разпределение на делото?”.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника по касация [фирма] – [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение №150 от 21.01.2013г., постановено по т.д.№2200/2011г. по описа на СГС, VІ-11 състав, е осъдено ответното дружество [фирма] да заплати на ищеца [фирма] на основание чл.266 във вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД сумата 62 300 лв., представляваща неизплатена част от възнаграждение по договор от 7.11.2008г., ведно със законната лихва, считано от 7.06.2011г. до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати на ищеца на основание чл.92 ал.1 ЗЗД сумата 6 230 лв. – договорна неустойка в размер на 10% от неизплатената част от възнаграждението. Със същото решение са отхвърлени предявените на основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД насрещни искове от [фирма] против [фирма] за заплащане съответно на сумите 32 040 лв. и 8 900 лв. С обжалваното решение №2074 от 4.11.2014 г., постановено по в.т.д. №1919/2013г. по описа на Софийски апелативен съд, 9 състав, е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната му част /решението на СГС е обжалвано от ответника само в частта му, с която са уважени исковете на [фирма]/.
В обжалваното решение въззивният състав е приел за установено, че на 7.11.2008г. между страните по делото е бил сключен Договор №2, по силата на който ищецът [фирма] като изпълнител се е съгласил да изработи на два етапа работни проекти за основно и резервно ел.захранване на тягови подстанции С. и С.. Прието е, че съгласно договора и въз основа на издадена фактура №50/10.02.2009г. ответникът [фирма] е заплатил авансово сумата 32 040 лв. с ДДС /26 700 лв. без ДДС/, представляващи 30% от уговорената крайна цена в Договора от 7.11.2008г. Посочено е, че сроковете за изготвяне и предаване на проектите са уговорени съответно до 30.03.2009г. за първия етап и до 30.04.2009г. за втория етап. Отразено е, че според клаузите на договора изпълнителят е поел задължението писмено да уведомява възложителя като му изпраща предварително изготвените проекти. Съдът е акцентирал и върху клаузата на договора, предвиждаща възможност за изменение на сроковете за изпълнение. Плащането е следвало да се извършва чрез банков превод в срок от 30 календарни дни след изпълнение на договорните задължения от Е.” О. срещу представена данъчна фактура и след писмено уведомление за приемане на работния проект от инженера. На последно място е посочено, че в договора е предвидена неустойка за забавено неизпълнение в размер на 0.3% на ден, но не повече от 10% върху стойността на неизпълнението.
Въззивният състав е приел за установено, че с протокол от 12.03.2010г., подписан от С. С. в качеството му на изпълнителен директор на „Т.-А. и М.”АС и от Л. М. като управител на [фирма], двете дружества са се споразумели за нови срокове за изпълнение: съответно до 15.03.2010г. за доокомплектовка на проекта за подстанция „С.”, съгласно изискванията на дружеството „А.-България” и до 29.03.2010г. за предаване на проекта за подстанция „С.”. Посочено е, че с приемо-предавателен протокол от 10.03.2010г., подписан от инженер В. А. като представител на ответника, последният е приел предадената му от представител на ищеца разработки за подстанция „С.”, състояща се от 6 бр.папки за всички проекти, планове и чертежи и един оптичен носител на същата информация. По същия начин е бил подписан и втори приемо-предавателен протокол с дата 30.03.2010г., с който ответникът е приел предадените му разработки за подстанция „С.”.
В обжалваното решение е посочено, че на 11.06.2010г. изпълнителният директор на ответника е изпратил писмо до ищцовото дружество, че процесните проекти не са съгласувани с Н.. В мотивите към решението съдът е обсъдил приетото като доказателство писмо на представителя на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура” и показанията на свидетеля К., според които, проектите на фирма „А.”, /включени в открита процедура за възлагане на обществена поръчка/, са били разработени от ищеца [фирма], одобрени от Н. и са предадени на „А.-България” от ответника [фирма]. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по извършената съдебно-техническа експертиза, че изработените от ищцовото дружество проекти са идентични с представените проекти от дружество „А.-България” на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура”.
На базата на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел за основателни и доказани предявения от ищеца иск с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата 62 300 лв. без ДДС /неизплатена част от договореното възнаграждение/ и предявения иск по чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата 6 230 лв./ 10% от неизпълнената част от задължението на ответника/. Съдът е аргументирал извода, че с протокола от 12.03.2010г. страните са постигнали съгласие за изменение на срока за изпълнение на проектите. В решението е посочено, че независимо от обстоятелството, че изпълнителният директор на дружеството С. С. не е могъл сам да го представлява /според данните в търговския регистър дружеството се представлява заедно от двамата изпълнителни директора/, то споразумението за промяна на сроковете следва да се счита потвърдено при условията на чл.301 ТЗ – чрез последващите действия на представители на ответното дружество – обсъждания на проектите, приемането им, предаването им на фирма „А.”, изпратеното на 11.06.2010г. писмо от изпълнителния директор на ответника.
Въззивният състав е приел за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че липсват доказателства за приемане на работата. Изложил е подробни мотиви защо счита, че работещия при ответника В. А. на длъжност „главен инженер” е бил оправомощен да приеме проектите, съобразно клаузите на договора. Отделно е посочил, че дори да се заключи, че подписалия приемо-предавателните протоколи Главен инженер, е бил без представителна власт, неговите действия са били потвърдени по чл.301 ТЗ от последващите действия, сочещи за знанието на ответника за приемане на възложената работа – участие на ответното дружество в преговори и кореспонденция с ищеца по повод одобряване на проектите и предаването им на „А.-България”.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Обжалваното решение е валидно като постановено от законен състав съобразно разпоредбите на чл.20 и сл.ГПК. Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос: „Представлява ли процесуално нарушение смяната на съдията-докладчик по делото без да бъде извършено надлежно повторно случайно разпределение на делото?” не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Принципът на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпване на делата е въведен с разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗСВ и е регламентиран в Правилника за администрацията в съдилищата/в сила от 1.02.2014г./. Неспазването на процедурата при разпределяне на делата по случаен подбор /включително при заместване на съдията-докладчик/ представлява нарушение на задълженията на ръководството на съответния съд по администриране на делата, но това административно нарушение само по себе си не обуславя нищожност или недопустимост на съдебния акт.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и с оглед поставения от касатора материалноправен въпрос, за който се твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, .„Неспазената, но уговорена от търговците, страни по договор за изработка, писмена форма за предаване и приемане на изработеното, води ли до нищожност на извършените действия по изпълнение на договора в частта му относно предаването, съответно приемането на готовия резултат, с оглед разпоредбата на чл.293 ал.2 ТЗ?. На първо място следва да се има предвид, че така формулираният въпрос не е от значение за изхода на конкретното дело и не е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Изводът на съда, че възложената работа е била валидно приета, е обоснован с подписаните от представителя на ответното дружество на 10.03.2010г. и на 30.03.2010г. приемо-предавателни протоколи, когато ответникът без възражения е приел изготвените от ищеца проекти, включващи планове и чертежи, както на хартиен, така и на оптичен носител. В тази връзка съдът е посочил, че приемането на работата е съобразено с разпоредбите на чл.264 ЗЗД, без съдът да обсъжда като релевантна за спора хипотезата за недействителност на уведомяването по чл.293 ал.2 ТЗ, поради неспазване на уговорената писмена форма за уведомяване. На второ място в случая не е налице и допълнителната предпоставка за допускане на касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Освен, че не е относимо към поставения въпрос, определението №208 от 18.12.2008г. по т.д.№495/2008г. на ВКС, І т.о, на което се позовава касатора, е постановено в производство по чл.288 ГПК и не представлява задължителна практика на ВКС.
Настоящият състав намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване с оглед поставените от касатора въпроси, за които касаторът твърди, че е налице предпоставката по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК липсват каквито и да е аргументи в подкрепа на тезата, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въпросите са формулирани казуистично /относно конкретни факти, твърдени от касатора/ и като такива не обуславят извода, че разглеждането им ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, респ. за нейното осъвременяване. Отделно следва да се има предвид, че поставените въпроси не попадат в общия критерий по чл.280 ал.1ГПК – да са от значение за формиране на решаващата воля на съда, но на и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По отношение на въпросите: „При липса на доказателства за спазване на приетата от страните-търговци писмена форма по изпълнение на определени задължения от договора за изработка, допустимо ли е изпълнението на тези задължения да се доказва с други доказателствени средства?” и.„Неспазването на установената от страните-търговци писмена форма по уведомяване за приключване на работата по възложеното, като предпоставка за разглеждането и приемането й, прави ли изискуемо вземането за възнаграждение за изпълнителя?”; са относими изцяло съображенията, изложени по-горе, че решаващият извод на съда е свързан с приемането на работата по реда на чл.264 ЗЗД, при което предварителната процедура по уведомяването не е била от значение за спора. Не са значими за изхода на спора и следните въпроси: „Налице ли е противопоставяне от страна на търговеца при последващото предаването изявление от страна на възложителя, че предаденото не е прието от компетентно лице? След посоченото изявление може ли да се приеме, че изпълнителят вече е предал надлежно изработеното на третото лице и вземането му става изискуемо?” и „Ако изработеното по договор за изработка представлява самостоятелна част от един цялостен проект, който цялостен проект не е предмет на договора и не е въведен като цел или условие от възложителя и Изпълнителя по отношение изпълнение на задълженията им, следва ли да се приеме, че с изпълнението на цялостния проект Изпълнителят е изправна страна в отношенията се с Възложителя”. Въззивният състав изчерпателно е изложил съображения защо счита, че работата е редовно приета без възражения от оправомощено за това лице, посочвайки допълнително всички обстоятелства, които според съда обосновават извода, че не е налице противопоставяне от страна на представителите на дружеството след узнаването. Аналогично, не са формирали решаващата вола на съда и въпросите: „Ако изработеното е предадено след уговорения срок, последващото предаването удължаване на срока санира ли забавата? Удължаването на срока след забавеното предаване представлява ли признание на Изпълнителя за просрочието му?” доколкото съдът е изложил изчерпателно съображения защо счита, че със споразумението от 12.03.2010г. двете дружества са уговорили нови срокове за изпълнение. Поставеният въпрос .„При преценка на писмено доказателство, изходящо от страните и несъпоставено с други писмени доказателства по делото, в което е първоначално изписаната дата е поправена и е добавена нова дата, без налични забележки, коя от двете дати да се счита за достоверна?” се основава на твърдение на касатора за факти, които не са приети за установени от въззивния състав.
По изложените съображения настоящият състав намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, ВКС, ТК, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2074 от 4.11.2014 г., постановено по в.т.д. №1919/2013г. по описа на Софийски апелативен съд, 9 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: