О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 869
Гр. София, 02.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 878/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 121 от 19.11.2015 г., постановено по в. т. д. № 270/2015 г. на Бургаски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 311 от 10.07.2015 г. по т. д. № 619/2014 г. на Бургаски окръжен съд, с което по иск на [фирма] е прекратено [фирма] на основание чл.517, ал.4 ГПК; осъдено е [фирма] да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 80 лв.; разпоредено е след влизане на решението в сила препис от него да се изпрати на Агенция по вписванията – Търговски регистър, за вписване и за извършване на действията по чл.156 ТЗ.
В касационната жалба се поддържа искане за отмяна на въззивното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът навежда оплаквания срещу изводите на въззивния съд, че производството по конститутивния иск, основан на чл.517, ал.4 ГПК, е част от изпълнителното производство и е ирелевантно дали способът по чл.517 ГПК е единствен за осъществяване на принудително изпълнение, тъй като упражняването му зависи от волята на взискателя. За незаконосъобразен касаторът счита и извода на съда, че икономическото състояние на дружеството – ответник е без значение за успешното провеждане на иска по чл.517, ал.4 ГПК поради това, че принудителното изпълнение е насочено върху всички дялове на едноличния собственик на капитала, който е длъжник в изпълнителното производство. В жалбата се излагат доводи, че при липса на имущество, което да подлежи на изплащане в полза на длъжника, провеждането на иска по чл.517, ал.4 ГПК няма да доведе до настъпването на благоприятни последици за кредитора – ищец и евентуалното уважаване на иска неоправдано ще засегне правната сфера на дружеството, което е трето за изпълнителното производство лице.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значим за изхода на делото е посочен следния въпрос, за който бланкетно се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК : „Налице ли е правен интерес от взискател да води иск по реда на чл.517, ал.4 от ГПК в случаите, когато длъжникът е съдружник в декапитализирано дружество и не е налице въобще ликвидационен дял за изплащане на съдружника; Това годен способ за удовлетворяване ли е на взискателя, след като посредством него няма да се постигне целения резултат – погасяване на дълга от ликвидационен дял”.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 29.03.2016 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Бургаски окръжен съд, с което на основание чл.517, ал.4 ГПК е прекратено [фирма] за задължения на едноличния собственик на капитала И. И. К. към ищеца [фирма], за принудителното изпълнение на които е образувано изпълнително дело № 201380404401232 по описа на ЧСИ Д. Н., Бургаски апелативен съд е приел, че са осъществени всички кумулативно предвидени в разпоредбата на чл.517, ал.4 ГПК предпоставки за прекратяване на дружеството – насочване на принудително изпълнение от ищеца – кредитор върху притежаваните от длъжника по изпълнителното дело И. К. дружествени дялове в [фирма] чрез налагане на запор върху дяловете; овластяване на взискателя с постановление на съдебния изпълнител от 01.12.2014 г. за предявяване на иск по чл.517, ал.4 ГПК за прекратяване на дружеството и липса на представени доказателства за пълно удовлетворяване на взискателя до приключване на първото заседание по делото.
Като неоснователни са преценени възраженията на ответника, че според последния счетоводен баланс дружеството е декапитализирано и не съществува ликвидационен дял за изплащане на длъжника, от който да се удовлетвори взискателя, и че след като няма ликвидационен дял за изплащане, способът по чл.517, ал.4 ГПК е лишен от смисъл и не съществува правен интерес от водене на иск по чл.517 ГПК. Въззивният съд е изложил съображения, че производството по конститутивния иск по чл.517, ал.4 ГПК е образувано по едно безспорно вземане, предмет на висящо изпълнително производство и инкорпорирано в надлежно издадено и неоспорено изпълнително основание, поради което за успешното провеждане на иска е ирелевантно обстоятелството дали избраният от длъжника способ е единствен за осъществяване на принудителното изпълнение. Като ирелевантно за основателността на иска е определено и обстоятелството дали имуществото на длъжника е достатъчно за удовлетворяване на взискателя. С оглед на това становище е направен извод, че декапитализацията на дружеството /за наличието на каквато въззивният съд е отказал да събере доказателства/ не изключва приложението на чл.517, ал.4 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на постановеното от Бургаски апелативен съд въззивно решение.
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване се допуска, когато с въззивното решение е разрешен правен въпрос, който е включен в предмета на спора, обусловил е правните изводи на съда по конкретното дело и по отношение на който са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос е задължение на касатора, в чиято тежест е и обосноваването на специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК предпоставки.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос е относим към предмета на разгледания от Бургаски апелативен съд спор, но не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото, за формиране на решаващите правни изводи на съда, с които е мотивирано уважаването на иска по чл.517, ал.4 ГПК. Въпросът е изграден върху последователно поддържаната в хода на процеса защитна теза на касатора – ответник по иска с правно основание чл.517, ал.4 ГПК, че е декапитализиран и не притежава имущество, от което ищецът – кредитор може да удовлетвори вземането си към своя длъжник, който е едноличен собственик на капитала на дружеството. В мотивите към въззивното решение обаче не се съдържа извод за декапитализиране на дружеството. Въззивният съд е приел, че декапитализирането на дружеството е факт, ирелевантен за успешното провеждане на иска по чл.517, ал.4 ГПК, и по тази причина е отказал да събере поисканите с въззивната жалба на ответника доказателства относно съотношението между активите и пасивите му и стойността на ликвидационния дял на едноличния собственик на капитала – длъжник в изпълнителното производство. След като в решението не е прието, че дружеството е декапитализирано, въпросът съществува ли правен интерес за взискателя от водене на иск по чл.517, ал.4 ГПК в случаите, когато длъжникът е съдружник в декапитализирано дружество и не е налице ликвидационен дял за изплащане на съдружника, не може да се счете за обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът не е поставил въпроса дали декапитализирането на дружеството – ответник по иск с правно основание чл.517, ал.4 ГПК, е факт, релевантен за успешното провеждане на иска. Макар произнасянето по иска да е обусловено от разрешаване на посочения въпрос, въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване във връзка с него предвид указанията в цитираното тълкувателно решение, според които допускането на касационно обжалване по въпрос, който не е посочен от касатора, а е изведен служебно от касационната инстанция, е несъвместимо с принципа на диспозитивното начало. Несъответствието на поставения в изложението въпрос с общото изискване на чл.280, ал.1, т.1 ГПК изключва необходимостта от обсъждане на бланкетно поддържаната допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. №270/2015 г. на Бургаски апелативен съд.
Разноски не са претендирани и доказани от ответника по касация, поради което не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 121 от 19.11.2015 г., постановено по в. т. д. № 270/2015 г. на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :