О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
гр. София, 25.09.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1949/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Д. Л. от [населено място], обл. Б., срещу разпореждане № 1033 от 09.06.2017 г. на съдията – докладчик по в. т. д. № 651/2016 г. на Варненски апелативен съд, с което е върната подадената от Д. Л. насрещна касационна жалба с вх. № 2680/09.05.2017 г. срещу постановеното по делото въззивно решение № 10 от 12.01.2017 г.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател твърди, че в предоставения от съда срок е отстранил част от нередовностите на насрещната касационна жалба и че невнасянето на държавна такса се дължи на „недоглеждане”, поради което не е основание за връщане на жалбата. Излага доводи, че предвид разпоредбата на чл.287, ал.4 ГПК, която обуславя разглеждането на насрещната касационна жалба от разглеждане на първоначалната касационна жалба, администрирането на насрещната жалба не следва да бъде обвързвано с изискване за предварително внасяне на държавна такса.
Ответникът Левент Р. М. от [населено място] оспорва частната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор от 03.08.2017 г. и изразява становище за потвърждаване на разпореждането.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да върне насрещната касационна жалба на Д. Д. Л. срещу постановеното по в. т. д. № 651/2016 г. решение № 10 от 12.01.2017 г., съдията – докладчик от Варненски апелативен съд е приел, че в предоставения едноседмичен срок жалбоподателят не е отстранил всички нередовности на жалбата, указани в разпореждане № 877/18.05.2017 г., и конкретно – не е внесъл дължимата държавна такса по чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При постановяване на разпореждането е констатирано, че указанията за внасяне на държавна такса по сметката на ВКС и за представяне на вносен документ в едноседмичен срок от уведомяването са съобщени редовно на жалбоподателя на 29.05.2017 г., но по делото няма доказателства до изтичане на срока на 05.06.2017 г. таксата да е внесена или да са предприети процесуални действия за внасянето й. При тези обстоятелства е направен извод, че частичното изпълнение на указанията от 18.05.2017 г., изразяващо се в представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и на пълномощно, не е достатъчно за поправяне на нередовната насрещна касационна жалба и че невнасянето на таксата, за която жалбоподателят е уведомен надлежно, съставлява основание по чл.286, ал.1, т.2 ГПК за връщане на жалбата.
Обжалваното разпореждане е правилно.
Процесуалната възможност за подаване на насрещна касационна жалба е уредена в чл.287, ал.2 ГПК. Съгласно чл.287, ал.2, изр.2 ГПК, насрещната касационна жалба трябва да отговаря на изискванията за касационна жалба. Изискванията за редовност на касационната жалба са посочени в чл.284 ГПК и едно от тях е прилагането към жалбата на документ за внесена такса – чл.284, ал.3, т.4 ГПК. С чл.287, ал.4 ГПК законодателят е предвидил насрещната касационна жалба да не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба, но въпреки така установената връзка на обусловеност не е изключил необходимостта от предварително заплащане на държавна такса при подаване на насрещната касационна жалба, т. е. не е изключил приложението на чл.284, ал.3, т.4 ГПК по отношение на насрещната касационна жалба. След като според съществуващата законова уредба предварителното заплащане на държавна такса и прилагането на документ, удостоверяващ внасянето на таксата, е изискване за редовност на насрещната касационна жалба, неизпълнението на това изискване в срока по чл.285, ал.1 ГПК е основание по чл.286, ал.1, т.2 ГПК за връщане на жалбата.
Частният жалбоподател не оспорва, че при подаване на насрещната касационна жалба срещу решението по в. т. д. № 651/2016 г. на Варненски апелативен съд не е внесъл дължимата държавна такса по чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В изпълнение на правомощията си по чл.287, ал.3 ГПК съдията – докладчик е констатирал липсата на документ за внесена държавна такса и други нередовности на жалбата и с разпореждане № 877 от 18.05.2017 г. е предоставил на жалбоподателя едноседмичен срок за привеждане на жалбата в съответствие с изискванията на процесуалния закон. В разпореждането е указано изрично, че в предоставения срок жалбоподателят следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. и да представи по делото платежен документ с подробно посочено съдържание. Разпореждането е връчено на 29.05.2017 г. на служебния адрес на пълномощника на жалбоподателя адв. В. Б. и в рамките на едноседмичния срок по пощата са изпратени за прилагане към делото изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и пълномощно. До изтичане на срока на 05.06.2017 г., а и до датата на постановяване на обжалваното разпореждане, не са представени доказателства за внасяне на държавната такса, поради което правилно съдията – докладчик е преценил, че е осъществено основанието по чл.286, ал.1, т.2 ГПК за връщане на насрещната касационна жалба.
Твърдението в частната жалба твърдение, че таксата не е внесена по причина на „недоглеждане”, е без значение за правилността на обжалваното разпореждане. Небрежността на частния жалбоподател при изпълнение на процесуалното задължение за отстраняване на нередовности на насрещната касационна жалба не може да бъде аргумент за отмяна на законосъобразното разпореждане за връщане на жалбата. Д., че предварителното внасяне на такса не е необходимо предвид правилото на чл.287, ал.4 ГПК, не намира опора в закона и не обосновава отмяна на обжалваното разпореждане.
По изложените съображения разпореждането, с което е върната насрещната касационна жалба на Д. Д. Л. срещу решението по в. т. д. № 651/2016 г. на Варненски апелативен съд, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1033 от 09.06.2017 г. на съдията – докладчик по в. т. д. № 651/2016 г. на Варненски апелативен съд, с което е върната подадената от Д. Д. Л. насрещна касационна жалба с вх. № 2680/09.05.2017 г. срещу постановеното по делото въззивно решение № 10 от 12.01.2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :