О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
гр. София, 05.04.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми март през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2247/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] срещу постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение № 1389 от 04.07.2016 г. по т. д. № 2077/2016 г., с което е потвърдено решение № 365 от 16.02.2016 г. по т. д. № 2051/2015 г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД сумата 56 905.20 лв., представляваща получена цена за автоматична машина за отмерване, отрязване и завършване на краищата на шнурове/въжета АК 1000 85 по договор № 101 от 17.09.2013 г., развален с уведомление от 30.07.2014 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 18.12.2014 г., до окончателното плащане, сумата 2 092.78 лв. – обезщетение за забава на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода 09.08.2014 г. – 18.12.2014 г., и разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 4 860 лв.; Отхвърлени са предявените от [фирма] против [фирма] насрещни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.327 ТЗ за сумата 6 322.80 лв. – неизплатена цена на машината АК 1000/85, с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 9 320.40 лв. – неустойка по чл.7 от договор № 101 от 17.09.2013 г., и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 399.78 лв. – лихва за забава за периода 08.06.2014 г. – 21.01.2015 г.
В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК за недопустимост и за неправилност на въззивното решение в частта, с която са разгледани предявените с първоначалната искова молба осъдителни искове. Недопустимостта на решението се поддържа с твърдение, че въззивният съд е тълкувал превратно волята на страните и е определил предмета на спора въз основа на обстоятелства, на които те не са се позовавали. Неправилността на решението е аргументирана с оплаквания за необоснованост, за допуснати нарушения на материалния закон при определяне на правната квалификация на иска за сумата 56 905.20 лв., при тълкуване на постигнатите от страните договорености и при разрешаване на спора за валидното разваляне на договора от ищеца и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила при допускането, обсъждането и преценката на доказателствата, при произнасянето по възраженията и доводите на страните и при мотивирането на съдебния акт. Изложени са и доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на насрещните искове.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с вероятната недопустимост на въззивното решение и с всички основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] със седалище в [населено място] изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 03.11.2016 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е допустима в частта, с която е обжалвано въззивното решение в частта относно предявените с първоначалната искова молба на [фирма] против [фирма] искове. В частта, с която е обжалвано въззивното решение по отношение на предявените от [фирма] против [фирма] насрещни искове, касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Насрещните искове са с цена под 20 000 лв. и предвид търговския характер на спора въззивното решение в тази част не подлежи на касационен контрол съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК /ред. ДВ бр.50/2015 г./.
За да потвърди решението на Софийски градски съд в частта, с която са уважени предявените от [фирма] против [фирма] обективно съединени осъдителни искове, Софийски апелативен съд е приел, че сключеният между страните договор № 101 от 17.09.2013 г. с предмет доставка на автоматична машина АК 1000/85 е развален от ищеца поради неизпълнение на поети от ответника насрещни задължения и ответникът дължи връщане на авансово платените от ищеца 90 % от договорената цена в размер на 56 905.20 лв. като получени на отпаднало основание, заедно с обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД от датата на поканата до предявяване на исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 2 092.78 лв. Въззивният съд е счел за правилна определената от първата инстанция правна квалификация на иска за сумата 56 905.20 лв. – чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, и не е възприел доводите на ответника – жалбоподател, че исковата претенция е с правно основание чл.197 ЗЗД. Изложил е съображения, че с оглед твърдяното от ищеца и установено по делото разваляне на договора поради неизпълнение връщането на цената се претендира като последица от отпадане на основанието за плащането й, което насочва към фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
При разрешаване на основния спорен във въззивното производство въпрос – за правото на ищеца да развали едностранно договора поради неизпълнение от ответника на основание чл.87 ЗЗД, Софийски апелативен съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, като в рамките на правомощията по чл.269 ГПК е изложил и свои самостоятелни съображения по съществото на спора. След преценка на доказателствата по делото съдът е направил извод, че ответникът не е изпълнил поетото с договора задължение да достави на ищеца машина, чиито параметри са посочени изрично в първоначалната оферта. Изводът за неизпълнение на договора е обоснован с депозираното пред първата инстанция заключение на вещо лице Б., според което доставената машина е различна от оферираната, и с разменената между страните кореспонденция, установяваща възникнала необходимост от последващо уточняване на специфични параметри като условие за влизане на машината в употреба и за завършване на определен производствен цикъл. В зависимост от извода, че ответникът е доставил машина, която не отговаря на уговорените в договора параметри и поради спецификата на производствената дейност не може да бъде използвана от ищеца по предназначение, въззивният съд е преценил като неоснователно възражението на ответника, че дори да има неизпълнение на договора, то е незначително от гледна точка на интереса на ищеца – кредитор и по аргумент от чл.87, ал.4 ЗЗД не може да предпостави разваляне на договора. Съдът е посочил, че поради специфичната си производствена дейност ищецът е имал интерес да получи машина с уговорените в договора характеристики, която да притежава завършваща производството функция – обкрайчване на шнурове/въжета, и невъзможността доставената машина да се използва за тази цел изключва незначителността на неизпълнението.
За неоснователни въззивният съд е приел и оплакванията във въззивната жалба на ответника за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения при обсъждането на свидетелските показания и на заключението на съдебнотехническата експертиза. В резултат на преценката, че показанията на свидетелите и експертното заключение подкрепят основателността на иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, въззивният съд е препратил по реда на чл.272 ГПК към изградените върху тях фактически и правни изводи на първоинстанционния съд за виновно неизпълнение от ответника на произтичащите от договора задължения и за надлежно упражнено от ищеца потестативно право по чл.87 ЗЗД да развали договора като предпоставка за връщане на авансово платената част от цената на машината.
По допускане на касационното обжалване :
В касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се е позовал на вероятна недопустимост на въззивното решение като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване. Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, за да извърши преценка за допустимостта с решението по съществото на касационната жалба. Настоящият състав на ВКС намира, че в конкретния случай не се налага допустимостта на въззивното решение да бъде проверявана по реда на чл.290 ГПК, тъй като поддържаните доводи и данните по делото не насочват към вероятност същото да е недопустимо. Предметът на правния спор, по който се е произнесъл първоинстанционният, а впоследствие и въззивният съд, е определен в съответствие с твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, че сключеният между страните договор е развален от ищеца поради виновно неизпълнение на поети от ответника задължения, и с формулирания въз основа на тях петитум за връщане на авансово платената част от договорената цена поради отпадане на основанието за плащането й като последица от развалянето на договора. С решенията си инстанциите по същество са разрешили така очертания правен спор като са уважили предявените с първоначалната молба осъдителни искове след формиране на изводи за осъществено от ищеца разваляне на договора, предпоставящо връщане на цената като платена на отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Произнасянето във въззивното решение кореспондира със съдържанието на въведените с първоначалната искова молба осъдителни претенции и няма основание решението да бъде допускано до касационен контрол по съображения за вероятна недопустимост, обоснована с неоснователен довод за подмяна на предмета на спора по почин на съда.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал няколко групи въпроси, определени като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, във връзка с които е обосновал допълнителните селективни критерии по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване :
І. Въпроси, свързани с определянето на правната квалификация на предявения с първоначалната искова молба главен иск : „1. Длъжен ли е въззивният съд да осигури правилното приложение на императивния материален закон независимо от съдържанието на въззивната жалба; Следва ли въззивният съд да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон; 2. Може ли ищецът да предяви иск по чл. 55, ал.1 от ЗЗД, когато разполага с нарочен ред за реализиране на правата си; Какво е съотношението между иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и реда по чл. 193, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 195, ал. 1 от ЗЗД”.
Поставените въпроси са от значение за правилното определяне на правната квалификация на спорното право, предмет на предявения с първоначалната искова молба осъдителен иск за връщане на платената по договора от 17.09.2013 г. цена. Определянето на правната квалификация на иска е част от същинската правораздавателна дейност на съда по прилагане на материалния закон и евентуалните грешки при квалифициране на исковата претенция са основание по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не проверява правилността на въззивното решение и не преценява наличието на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, а селектира касационните жалби в зависимост от специфичните за достъпа до касационно обжалване основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Поради това, дори въззивният съд да е квалифицирал неправилно иска като такъв с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, това не може да послужи като основание за допускане на решението до касационно обжалване. Следва да се отбележи, че с исковата молба не са въвеждани твърдения за факти, релевантни за специфичната отговорност на продавача за недостатъци на продадената вещ по чл.193 във вр. с чл.195 ЗЗД, и не е заявяван петитум, насочващ към иск за реализиране на договорна отговорност за недостатъци. Ищецът е претендирал връщане на авансово платената цена по договора поради отпадане на основанието за плащането й вследствие твърдяното разваляне на договора по реда на чл.87 ЗЗД и в зависимост от съдържанието на така предявената искова претенция въззивният съд е квалифицирал иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, без да обсъжда съотношението между извъндоговорната отговорност за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и договорната отговорност на продавача за недостатъци по чл.193 във вр. с чл.195 ЗЗД. Относимостта на въпросите по п.І към правилността на въззивното решение, както и липсата на обуславящо значение на същите за формиране на решаващите изводи на въззивния съд по предмета на спора, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по повод на тях. Не е налице и поддържаната допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – противоречие на решението със задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 45/20.04.2010 г. по т. д. № 516/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 381/03.01.2012 г. по гр. д. № 1514/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., и решение № 595/11.06.2014 г. по гр. д. № 2700/2008 г. на ВКС, V г. о. В рамките на правомощията си по чл.269 ГПК въззивният съд се е произнесъл по оплакванията в подадената от касатора – ответник въззивна жалба за неправилно определяне на правната квалификация на иска за връщане на платената по договора цена и след самостоятелна преценка за предмета на въведения с първоначалната искова молба правен спор е достигнал до извод, че искът се основава на фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, с оглед на който е дал разрешение на спора. П. по този начин, съдът не се е отклонил от цитираната задължителна практика, а е постановил решението си в съответствие с нея.
ІІ. Въпроси, свързани с предпоставките за упражняване на правото за извънсъдебно разваляне по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД на сключения между страните договор № 101/17.09.2013 г. и с приложението на чл.87, ал.4 ЗЗД : „1. Може ли да настъпят последиците от извършено по реда на чл. 87, ал.1 от ЗЗД разваляне от страна по договор при липса на виновно неизпълнение на насрещната страна; Трябва ли ищецът по иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл. посл. от ЗЗД да докаже при условията на пълно и главно доказване надлежно упражнено право на разваляне на договора, за да претендира връщане на даденото по него от насрещната страна; 2. Т. от кредитора разваляне на договора поражда ли правни последици, когато длъжникът е изпълнил договора в по-голямата част, а неизпълнената част е незначителна с оглед интересите на кредитора; При преценка на критерия „значителност или незначителност“ с оглед интереса на кредитора следва ли въззивният съд да се ръководи от обективни дадености, а не от субективното отношение на кредитора към интереса му и към неизпълнената част от задължението на длъжника; При твърдение за разваляне на договора и направено от длъжника възражение по чл. 87, ал. 4 от ЗЗД следва ли съдът да направи обективна преценка на съотношението между изпълнената и неизпълнената част от задължението и следва ли да съобрази вида на договора и предмета му.”
Посочените въпроси са зададени некоректно и не кореспондират с мотивите към обжалваното решение. За да потвърди решението на първоинстанционния съд за уважаване на иска за връщане на цената, въззивният съд е формирал извод, че касаторът – ответник не е изпълнил поетите с договора задължения и е доставил на ищеца машина, която не отговаря на офертата към договора и не може да служи за предназначението, за което е закупена. Последното обстоятелство е мотивирало съда да приеме, че неизпълнението е значително от гледна точка на интереса на ищеца – купувач, т. е. че не е налице хипотезата на чл.87, ал.4 ЗЗД. Отразените в мотивите на въззивния акт решаващи изводи сочат, че въззивният съд е преценил за доказано надлежното упражняване от ищеца на правото да развали едностранно договора по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД, респ. че е отрекъл незначителността на договорното неизпълнение като пречка по чл.87, ал.4 ЗЗД за разваляне на договора. При формираните в този смисъл изводи поставените от касатора въпроси не могат да се квалифицират като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, за да се допусне касационно обжалване във връзка с тях, и е безпредметно да се обсъжда дали при разрешаването им въззивният съд се е отклонил от задължителната практика в Постановление № 3/29.03.1973 г. на Пленума на ВС, решение № 203/30.01.2012 г. по т. д. № 116/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 75/3723/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 253/13.01.2016 г. по гр. д. № 490/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 75/01.07.2014 г. по т. д. № 3723/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 472/13.09.2010 г. по гр. д. № 736/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 318/27.06.2912 г. по гр. д. № 273/2012 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 102/03.08.2010 г. по т. д. № 897/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 78/17.06.2015 г. по гр. д. № 379/2015 г. на ВКС, ІІ г. о., както и от казуалната практика в решение № 1279/28.10.1999 г. по гр. д. № 553/1999 г. на ВКС и решение № 999/24.10.1995 г. по гр. д. № 737/95 г. на ВКС, ІІ г. о.
ІІІ. Въпроси, свързани с приложението на чл.20а ЗЗД : „Може ли чрез тълкуване на отношенията между страните съдът да измени съдържанието на сключен договор, който е изричен и ясен по отношение на волята на страните; Допустимо ли е решаващият състав при тълкуване на процесния договор на основание чл.20 ЗЗД да подмени волята на страните, обективирана в същия, със своята, като по този начин стигне до изменение на договора”.
Касационно обжалване на въззивното решение по така формулираните въпроси не може да се допусне поради несъответствието им с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за изхода на делото в смисъла, изяснен с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В съдържанието на въпросите е инкорпорирано развитото в касационната жалба оплакване, че при разрешаване на спора за разваляне на договора въззивният съд е подменил обективираната в договора воля на страните и е преценявал изпълнението/неизпълнението на поетите задължения в зависимост от уговорки в разменената между страните кореспонденция, които не са част от договорното съдържание. Видно от мотивите към обжалваното решение, въззивният съд изобщо не е подлагал на тълкуване сключеният между страните договор и не е изграждал изводи относно съдържанието на постигнатите договорености върху писмената кореспонденция между страните. Уважаването на иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е обусловено от извод, че ответникът – касатор не е изпълнил задължението да достави машина, отговаряща на заложените в офертата към договора параметри и функционираща с предназначението, предвидено в договора. Единственият аргумент, изведен от представената по делото писмена кореспонденция, е този, че кореспонденцията подкрепя твърдението на ищеца за несъответствие на доставената машина с оферираната от ответника. След като въпросите не са обусловили решаващите изводи на съда, не се налага произнасяне по поддържаните във връзка с тях допълнителни предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
ІV. Въпроси, свързани с правомощията на въззивния съд при обсъждането и преценката на доказателствата и произнасянето по доводите и възраженията на страните : „1. Длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства, извършвайки съпоставка на доказателствения материал с фактите по спорното материално право, като се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните в рамките на предмета на делото и да изложи правните си доводи; Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни; 2. При противоречиви доказателства относно съществен за спора факт следва ли съдът служебно да предприеме действия, с които да се установи обективната истина. 3. Трябва ли съдът при противоречиви свидетелски показания да обоснове защо дава вяра на едни, а не кредитира други; Може ли съдът да преиначава свидетелски показания или да обсъжда избирателно само част от тях, като игнорира друга част относно релевантни за спора факти, щом установяването им е допустимо чрез гласни доказателства; Може ли въззивният съд да препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно обсъждането на свидетелските показания, ако първата инстанция не е изложила надлежни мотиви в тази насока; 4. Може ли съдът да игнорира голяма част от изводите на приета по делото експертиза, без да изложи мотиви защо не кредитира заключението в необсъдените части; 5. Следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл.161 от ГПК, когато страна по спора създава пречки пред установяване на обстоятелства, които са възложени в нейна доказателствена тежест”.
Всички изброени въпроси са от значение за правилността на въззивното решение и с оглед задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол. При постановяване на решението въззивният съд е анализирал фактите и доказателствата по делото и в зависимост от тяхната преценка се е произнесъл по исковете, с които е бил сезиран. Предвид съвпадението на собствените му фактически, доказателствени и правни изводи с изводите на първоинстанционния съд въззивният съд е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, като е изложил и съображения по направените във въззивната жалба на ответника оплаквания за недопустимост и за неправилност на решението. Действително, в частта относно преценката на свидетелските показания и на заключението на съдебнотехническата експертиза мотивите към въззивното решение са кратки, но отразяват извършването на самостоятелна правораздавателна дейност от страна на въззивния съд и с оглед на това въпросите по п.VІ не са обуславящи за изхода на делото. Аргумент за несъответствие на разглежданите въпроси с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е и обстоятелството, че мотивите към решението не съдържат данни за констатирано от въззивния съд противоречие в показанията на разпитаните от първата инстанция свидетели, за игнориране на експертно мнение относно релевантни за спора факти, за установена необходимост от служебно събиране на доказателства и на предпоставки за прилагане на чл.161 ГПК при изясняване на спора от фактическа страна, в каквато насока са посочените от касатора въпроси. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК не следва да се обсъждат поддържаните допълнителни предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК и представената за доказването им съдебна практика.
Последният въпрос в изложението „следва ли въззивният съд да спазва логическите, опитните и научните правила при постановяване на крайния съдебен акт” не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съобразяването на логическите, опитните и научните правила при постановяване на съдебното решение е от значение за обосноваността на съдебното решение. Необосноваността е уредена в чл.281, т.3 ГПК като основание за касационно обжалване на въззивното решение, поради което може да бъде преценявана само по реда на чл.290 ГПК в случай на допуснато касационно обжалване, но не и да предпостави допускане на решението до касационен контрол.
По изложените съображения решението по т. д. № 2077/2016 г. на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване в подлежащата на касационен контрол част.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 2 300 лв. – адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по чл.287 ГПК, уговорено в договор за правна защита и съдействие от 29.10.2016 г. и заплатено по банков път на 01.11.2016 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1389 от 04.07.2016 г. по т. д. № 2077/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 365 от 16.02.2016 г. по т. д. № 2051/2015 г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на [фирма] да заплати на [фирма] на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД сумата 56 905.20 лв., представляваща получена цена за автоматична машина за отмерване, отрязване и завършване на краищата на шнурове /въжета АК 1000 85/ по договор № 101 от 17.09.2013 г., развален с уведомление от 30.07.2014 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 18.12.2014 г., до окончателното плащане, сумата 2 092.78 лв. – обезщетение за забава на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода 09.08.2014 г. – 18.12.2014 г., и разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 4 860 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу частта от решение № 1389 от 04.07.2016 г. по т. д. № 2077/2016 г. на Софийски апелативен съд, с която е потвърдено решение № 365 от 16.02.2016 г. по т. д. № 2051/2015 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявените от [фирма] против [фирма] насрещни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.327 ТЗ за сумата 6 322.80 лв. – неизплатена цена на машината АК 1000/85, с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 9 320.40 лв. – неустойка по чл.7 от договор № 101 от 17.09.2013 г., и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 399.78 лв. – лихва за забава за периода 08.06.2014 г. – 21.01.2015 г.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място],[жк], [улица], да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място],[жк], блок 126, вх.5, ет.7, ап.119, сумата 2 300 лв. /две хиляди и триста лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, само в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане, а в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :