О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 627
гр. София, 20.11.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2445/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Г. С. като пълномощник на С. И. С. с адрес в [населено място] срещу разпореждане № 951 от 09.07.2018 г., постановено от съдия – докладчик по ч. т. д. № 15/2014 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото разпореждане е върната подадената от С. И. С. частна жалба вх. № 6551 от 10.11.2017 г. срещу разпореждане № 1820 от 13.10.2017 г. за връщане на частна касационна жалба вх. № 5248 от 19.09.2017 г. по ч. т. д. № 15/2014 г. на Варненски апелативен съд, на основание чл.262, ал.2, т.2 вр. чл.279 ГПК.
В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане като недопустимо и неправилно. Недопустимостта е обоснована със съображения, че преди да постанови разпореждането, съдът не е провел производство по чл.83 ГПК и не се е произнесъл по искането на частния жалбоподател за освобождаване от държавна такса. Неправилността е аргументирана с доводи, че съдът е нарушил закона като е върнал частната жалба без изрично уведомяване на жалбоподателя, че счита въпроса за освобождаването от такса за окончателно разрешен с влязло в сила определение.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника „Уникредит Булбанк” АД – [населено място], който изразява становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното разпореждане.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
С разпореждане № 1952 от 16.11.2017 г. по ч. т. д. № 15/2014 г. на Варненски апелативен съд е оставена без движение подадената от С. И. С. частна жалба вх. № 6551 от 10.11.2017 г. срещу разпореждане за връщане на частна касационна жалба, и е указано на жалбоподателя в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв. В срока за изпълнение на указанията С. С. е депозирал молба за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК. Молбата е оставена без уважение с определение № 86 от 09.02.2018 г., което е обжалвано и е потвърдено с определение № 302 от 04.06.2018 г. по ч. т. д. № 1379/2018 г. на ВКС, ІІ т. о.
След влизане в сила на определението по чл.83 ГПК съдията – докладчик по ч. т. д. № 15/2014 г. на Варненски апелативен съд е постановил разпореждане № 806 от 06.06.2018 г., с което повторно е указал на С. С. да внесе държавна такса по частната жалба съобразно разпореждане № 1952 от 16.11.2017 г. Разпореждането с приложен към него препис от разпореждане № 1952 от 16.11.2017 г. е връчено на С. на 25.06.2012 г. На 02.07.2018 г. по делото е постъпила молба от С. С., съдържаща бланкетно искане за освобождаване от заплащане на държавна такса по подадената частна жалба и за предоставен нов срок за внасяне на таксата след влизане в сила на определението по освобождаване.
С обжалваното в настоящото производство разпореждане № 951 от 09.07.2018 г. съдията – докладчик от Варненски апелативен съд е върнал частната жалба с вх. № 6551 от 10.11.2017 г., след като е приел, че не са изпълнени редовно съобщените на жалбоподателя указания за внасяне на държавна такса. В мотивите към разпореждането са изложени съображения, че при наличие на влязло в сила определение за оставяне без уважение на искането за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК повторно направеното искане за освобождаване от такса на същото основание е недопустимо, а невнасянето на таксата съставлява основание по чл.262, ал.2, т.2 вр. чл.279 ГПК за връщане на частната жалба.
Разпореждането за връщане на частната жалба е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.262, ал.2, т.2 ГПК, приложима и за частните жалби срещу разпорежданията на съда – чл.279 ГПК, подадената от страната жалба се връща, когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности. За да се приложат последиците на чл.262, ал.2, т.2 ГПК, е необходимо страната да е била уведомена за констатираните нередовности на жалбата и да не ги е отстранила в предоставения за целта срок.
Частният жалбоподател С. С. е подал частна жалба срещу разпореждане на Варненски апелативен съд, която е оставена без движение с указания за внасяне на държавна такса. В срока за поправяне на жалбата С. е сезирал съда с искане да бъде освободен от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК. Искането е оставено без уважение с определение на Варненски апелативен съд, което е обжалвано от жалбоподателя и е потвърдено от Върховния касационен съд. С влизане в сила на определението е разрешен въпросът за дължимостта на държавната такса и повторно направеното от жалбоподателя искане за освобождаване от заплащане на такса на основание чл.83, ал.2 ГПК, без посочване на относими към фактическия състав на чл.83, ал.2 ГПК новонастъпили обстоятелства, правилно е преценено от съдията – докладчик като процесуално недопустимо. Бланкетният характер на искането и подаването му след произнасяне от две съдебни инстанции, че не е налице основание по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от такса, съставлява нарушение на изискването на чл.3 ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права от страните в гражданския процес. С оглед на това неоснователен е поддържаният пред настоящата инстанция довод, че преди да върне частната жалба, Варненски апелативен съд е следвало да проведе производство по чл.83 ГПК и в зависимост от неговия изход да предостави на жалбоподателя нов срок за внасяне на държавната такса. Определенията на Варненски апелативен съд и на Върховен касационен съд по чл.83 ГПК и доводът, че съдът е следвало да го уведоми за окончателното разрешаване на въпроса за дължимостта на таксата, не намира опора в закона.
Преди постановяване на обжалваното разпореждане съдията – докладчик е предоставил повторно срок за внасяне на държавната такса, от чието заплащане частният жалбоподател не е освободен, но таксата не е внесена до изтичане на срока. При тези обстоятелства разпореждането за връщане на частната жалба е правилно и следва да бъде потвърдено.
В зависимост от изхода на производството и постановеното по ч. т. д. № 15/2014 г. на Варненски апелативен съд разпореждане № 1172 от 12.09.2018 г., с което е счетено за целесъобразно държавната такса за настоящото производство да бъде събрана при условията на чл.77 ГПК, частният жалбоподател С. С. следва да бъде осъден да заплати по сметката на Върховен касационен съд държавна такса по чл.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 15 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 951 от 09.07.2018 г., постановено по ч. т. д. № 15/2014 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА С. И. С. с ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], ап.14, да заплати по сметката на Върховен касационен съд сумата 15 лв. (петнадесет лв.) – държавна такса по чл.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :