О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
гр. София, 26.06.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1119/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на постоянни синдици на [фирма] /в несъстоятелност/ срещу определение № 1426 от 27.04.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 1953/2017 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 2163 от 30.03.2017 г. по т. д. № 6449/2016 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото пред този съд и делото е изпратено по компетентност на Окръжен съд – Видин.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна и за връщане на делото на Софийски градски съд за разглеждане на предявения иск. Навеждат се оплаквания, че при постановяване на определението въззивният съд не е съобразил специалната подсъдност на исковете по чл.135 ЗЗД, предвидена в разпоредбата на чл.62 от Закона за банковата несъстоятелност /З./, и е достигнал до незаконосъобразен и необоснован извод, че специалната подсъдност по чл.62, ал.2 З. е приложима само за искове по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на сделки и действия, по които страна е банката в несъстоятелност.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на следните въпроси, определени като значими за изхода на делото : „1. Кой е местнокомпетентният съд да разгледа иск, предявен от синдиците на банка в несъстоятелност по чл.135 от ЗЗД във вр. с чл.62 от З. – съдът по несъстоятелността или съдът по местонахождение на недвижимите имоти, предмет на сделката, чиято относителна недействителност се претендира; 2. Може ли банката в несъстоятелност да е ответник по иск по чл.135 от ЗЗД, когато се претендира относителна недействителност на сделка, в която тя не е участвала; 3. Влизат ли в приложното поле на чл.62 от З. искове по чл.135 от ЗЗД, предявени от синдика на банка в несъстоятелност против длъжник на банката и трето лице”.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по т. д. № 6449/2016 г. е образувано пред Софийски градски съд по предявен от синдиците на [фирма] /в несъстоятелност/ против [фирма] и Сдружение „Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите – изпълнители – П.” иск за обявяване за относително недействителен по отношение на [фирма] /в несъстоятелност/ на сключен между дружествата – ответници договор за учредяване на ипотека, обективиран в нотариален акт № 178, том І рег. № 2242, дело № 159 от 2014 г. по описа на нотариус А. А. с рег. № 488. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът [фирма] е длъжник на [фирма] /в несъстоятелност/ с непогасени задължения по договор за банков кредит и че учредяването на договорна ипотека върху негови недвижими имоти в полза на втория ответник, който е знаел за задълженията по кредита, представлява разпоредителна сделка с имущество на длъжника, която уврежда банката – кредитор и поражда правен интерес за предявяване на иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на договора за ипотека за недействителен по отношение на банката.
С определение от 30.03.2017 г. Софийски градски съд е прекратил образуваното пред него исково производство и е изпратил делото по компетентност на Окръжен съд – Видин, след като е приел, че според правилото на чл.109 ГПК искът е местно подсъден на съда в [населено място], в чийто район се намира имотът, предмет на учредената с договора ипотека.
Сезиран с частна жалба от синдиците на [фирма] /в несъстоятелност/, Софийски апелативен съд е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което е потвърдил определението на Софийски градски съд. За да се произнесе по частната жалба, Софийски апелативен съд е съобразил, че недвижимият имот, предмет на оспорваната от синдиците сделка, се намира в [населено място], обл. В., и е направил извод, че местно компетентен да разгледа иска по чл.135 ЗЗД, съгласно чл.109 ГПК, е съответният съд в [населено място].
Въззивният съд не е възприел довода на синдиците за приложимост на предвидената в чл.62, ал.2 З. специална подсъдност за искове по чл.135 ЗЗД, обуславяща подсъдност на предявения от тях иск на Софийски градски съд като съд по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка/ АД /в несъстоятелност/. Изложил е съображения, че разпоредбата на чл.62, ал.2 З. и уредената в нея специална подсъдност е относима само към предявяването на отменителни искове за попълване на масата на несъстоятелността на банка в открито производство по несъстоятелност, с които се цели обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката на сделки или действия, извършени от самата банка в определените от закона хипотези преди датата на неплатежоспособност, които могат да бъдат предявени освен от лицата по чл.60, ал.3 З., така и от всеки кредитор на банката. С мотив, че в конкретния случай синдиците са предявили иск в рамките на предоставените им от закона правомощия за обявяване на относителна недействителност по отношение на банката в несъстоятелност на сделка, извършена от длъжник на банката и трето лице, съдът е отрекъл приложимостта на специалната подсъдност по чл.62, ал.2 З. към така предявения иск.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Според разясненията и задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване се допуска, когато с въззивния съдебен акт е разрешен правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос е задължение на касатора, който следва да обоснове и специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК допълнителни предпоставки.
Първите два въпроса, с които частните жалбоподатели са аргументирали общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, не отговарят на изискването да са от значение за изхода на делото. В мотивите към обжалваното определение въззивният съд е посочил, че предявеният от синдиците на [фирма] /в несъстоятелност/ иск не се обхваща от хипотезата на чл.62, ал.2 З., т. е. не представлява „иск по чл.135 от ЗЗД във вр. с чл.62 З.”, в какъвто смисъл е зададен първият въпрос, и в зависимост от тази преценка е формирал извода си за неприложимост към иска на уредената в чл.62, ал.2 З. специална подсъдност. Правилността на извода, че в конкретния случай не е предявен иск по чл.135 от ЗЗД, попадащ в приложното поле на разпоредбата на чл.62 З., не може да бъде проверявана в стадия за селекция на касационните жалби и въпросът по п.1 не може да послужи като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол. Обявената в несъстоятелност банка не е конституирана като ответник по делото с предявения от синдиците иск и въззивният съд не е изразявал становище дали може или не може тя да е ответник по иска, след като не е страна в оспорваната сделка. Липсата на произнасяне изключва обуславящото значение на въпроса по п.2, а несъответствието на двата въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК прави безпредметно обсъждането на поддържаната във връзка с тях допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
От значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е третият въпрос – дали в приложното поле на чл.62 З. влизат искове по чл.135 ЗЗД, предявени от синдика на банка в несъстоятелност против длъжник на банката и трето лице, но по отношение на него не е осъществена специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че разрешеният с обжалваното решение/определение правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Разпоредбата на чл.62 З., озаглавена „Предявяване на отменителен иск”, е ясна, точна и пълна и не създава условия за противоречивото й прилагане от съдилищата. В ал.1 са посочени отменителните искове, които попадат в приложното поле на чл.62 З. и до които се отнася уредената в ал.2 специална подсъдност на съда по несъстоятелност. Предмет на изброените в чл.62, ал.1 З. отменителни искове са правни действия и сделки, които са извършени от или са сключени с участие на банката в несъстоятелност и имат за последица намаляване или обременяване на масата на несъстоятелността. Участието на банката в действието или сделката, засягаща масата на несъстоятелността, е причината законодателят да предвиди специална подсъдност за исковете по ал.1 на чл.62 З. и да възложи разглеждането им на съда по несъстоятелност. Специалната подсъдност по 62, ал.2 З. се прилага и за иска по чл.135 ЗЗД, посочен изрично в ал.1 на чл.62 З., когато той е предявен под формата на отменителен иск, т. е. като иск за обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделки или действия с участие на банката в несъстоятелност, чрез които е намалена или обременена масата на несъстоятелността и по този начин е застрашено удовлетворяването на кредиторите. Извън посочената хипотеза предявяването на иск по чл.135 ЗЗД от синдиците, в изпълнение на правомощията им по чл.31 З., с цел попълване на масата на несъстоятелността чрез оспорване на разпоредителни сделки, сключени от длъжници на банката в несъстоятелност, е подчинено на общите правила за подсъдност по чл.105 и сл. ГПК и за тях не се прилага чл.62, ал.2 З.. Като се има предвид съдържанието на разпоредбата на чл.62 З., касационното разглеждане на поставения от частните жалбоподатели въпрос по п.3 няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационен контрол.
В исковата молба синдиците са посочили, че предявяват иска за попълване на масата на несъстоятелността на [фирма] /в несъстоятелност/. При направеното в този смисъл изявление дължимата за производството по частната касационна жалба държавна такса следва да се събере при окончателното приключване на делото в зависимост от неговия изход, съгласно чл.62, ал.2, изр.2 З..
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1426 от 27.04.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 1953/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :