О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
гр. София, 25.09.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1886/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ОТП Факторинг България” ЕАД -гр. София, срещу решения (с характер на определения) № 122 от 19.12.2017 г. и № 125 от 21.12.2017 г., постановени по в. гр. д. № 91/2017 г. на Силистренски окръжен съд. С решение № 122 от 19.12.2017 г. е допълнено по реда на чл.248 ГПК постановеното по гр. д. № 91/2017 г. въззивно решение в частта за разноските като е осъдено „ОТП Факторинг България” ЕАД да заплати на Й. Ц. К. разноски за въззивното и за заповедното производство в размер на 320 лв. С решение № 125 от 21.12.2017 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 122 по отношение сумата на разноските и е посочено, че вместо 320 лв., сумата следва да се счита 3 200 лв.
В жалбата /наименована „касационна жалба”/ се излагат оплаквания за неправилност на обжалваните съдебни актове и се прави искане за отмяната им. Частният жалбоподател поддържа, че с оглед изхода на делото и неговата фактическа и правна сложност присъденото като разноски адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено на основание чл.78, ал.5 ГПК, съобразно постановките в т.3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което не следва да се взема предвид, тъй като частната жалба подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГК и произнасянето по основателността й не е обвързано с предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответницата Й. Ц. К. от [населено място], която изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли обжалваните с нея съдебни актове да бъдат потвърдени с присъждане на разноски за производството по обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да уважи молбата на Й. К. за допълване по реда на чл.248 ГПК на постановеното по гр. д. № 91/2017 г. въззивно решение в частта за разноските, Силистренски окръжен съд е приел, че молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е основателна, тъй като с оглед изхода на делото, приключило с обезсилване на обжалваното първоинстанционно решение за уважаване на предявен срещу молителката установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, последната има право да бъде възмездена за извършените в заповедното и в исковото производство разноски, поискани своевременно преди приключване на устните състезания във въззивното производство и отразени в списък по чл.80 ГПК. Въззивният съд е констатирал, че по делото са представени доказателства за действително направени от Й. К. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв., но е преценил, че поради приключването на производството по съединения с иска по чл.422, ал.1 ГПК евентуален осъдителен иск по чл.430 ТЗ за установителния иск се дължат разноски до размер на сумата 3 200 лв. Като е съобразил, че ищецът „ОТП Факторинг България” ЕАД не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът е направил извод, че основното решение по спора следва да бъде допълнено с присъждане на разноски в размер на 3 200 лв., но е допуснал очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението /с характер на определение/ по чл.248 ГПК като вместо 3 200 лв., е посочил 320 лв. Допуснатата грешка е поправена с решение № 125 от 21.12.2017 г., с което е постановено „ОТП Факторинг България” ЕАД да се счита осъдено за разноски в размер на 3 200 лв.
Обжалваните определения, неправилно наименовани „решения”, са правилни и следва да бъдат потвърдени.
Частният жалбоподател е обосновал неправилността на определението по чл.248 ГПК с доводи за прекомерност на присъденото като разноски на насрещната страна адвокатско възнаграждение. В чл.78, ал.5 ГПК е предвидена процесуална възможност за намаляване на заплатеното от страна по делото адвокатско възнаграждение в случаите, когато то е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото. Намаляването на адвокатското възнаграждение поради прекомерност не се извършва по служебен почин на съда /за разлика от отменения ГПК от 1952 г./, а е допустимо само по повод направено възражение от насрещната страна в процеса. В качеството му на процесуален способ за защита срещу отговорността за разноски възражението по чл.78, ал.5 ГПК е подчинено на уредените в ГПК преклузивни срокове и следва да бъде упражнено най-късно до приключване на устните състезания в съответната инстанция, когато се преклудира и правото на другата страна да иска присъждане на разноски за тази инстанция с представяне на списък по чл.80 ГПК. Пропускът да се направи възражение по чл.78, ал.5 ГПК до края на устните състезания преклудира правото на страната да възразява за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение в по-късен момент, включително по повод на подадена молба по чл.248 ГПК. В този смисъл определение № 167 от 05.03.2012 г. по ч. т. д. № 119/2012 г., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК от състав на ВКС, І т. о.
Производството по гр. д. № 91/2017 г. е образувано пред Силистренски окръжен съд по въззивна жалба на „ОТП Факторинг България” ЕАД срещу решение по гр. д. № 173/2015 г. на Районен съд – Дулово. Делото е разгледано в открито заседание на 20.09.2017 г. и в хода на устните състезания пълномощникът на ответницата по жалбата Й. К. е направил искане за присъждане на разноски за заповедното и за исковото производство, придружено с представяне на списък по чл.80 ГПК. Дружеството – жалбоподател е било редовно призовано за заседанието, но не е изпратило процесуален представител, който да го представлява по делото и да направи възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. С приключване на устните състезания е преклудирана възможността възнаграждението да се оспорва като прекомерно и да се иска неговото намаляване на основание чл.78, ал.5 ГПК. При постановяване на определението по чл.248 ГПК, с което е допълнено въззивното решение с присъждане на разноски, въззивният съд изрично е констатирал, че по делото не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. След като жалбоподателят не е упражнил своевременно правото си на възражение по чл.78, ал.5 ГПК., доводите в частната жалба за прекомерност на възнаграждението са преклудирани и не могат да обосноват неправилност на обжалваното определение по чл.248 ГПК.
По изложените съображения обжалваните актове на Силистренски окръжен съд следва да бъдат потвърдени.
Разноски не следва да се присъждат на ответницата по частната жалба, тъй като обжалваните съдебни актове не слагат край на делото в съответната инстанция – чл.81 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановените от Силистренски окръжен съд в производството по гр. д. № 91/2017 г. решения (с характер на определения) № 122 от 19.12.2017 г. и № 125 от 21.12.2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :