О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
гр. София, 18.10.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1799/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 1671 от 16.05.2016 г. по в. гр. д. № 3761/2015 г. на Софийски апелативен съд, 10 състав, с което е отхвърлена молбата на дружеството за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото въззивно решение № 296 от 16.02.2016 г. в частта за разноските с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като излага доводи за неговата неправилност. Поддържа, че при своевременно направено искане и представен списък по чл.80 ГПК въззивният съд незаконосъобразно е отказал да му присъди юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК, дължимо като последица от отхвърлянето на въззивната жалба на насрещната страна.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника Д. Д. В. от [населено място], който оспорва частната жалба като неоснователна по изложени в отговора съображения.
Депозиран е отговор на жалбата и от подпомагащата страна И. П. Б. от [населено място], който изразява становище за потвърждаване на обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по в. гр. д. № 3761/2015 г. е образувано пред Софийски апелативен съд по въззивна жалба на Д. Д. В. срещу частта от решение по гр. д. № 240/2013 г. на Софийски градски съд, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 80 000 лв. до 150 000 лв., въззивна жалба на И. П. Б. /подпомагаща страна на страната на ответника/ срещу частта от решението, с която искът е уважен за разликата над 10 000 лв. до 80 000 лв., и частна жалба на [фирма] срещу определение от 10.10.2014 г., с което първоинстанционният съд е отхвърлил искане на дружеството за изменение на решението в частта за осъждането му да заплати на ищеца разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК [фирма] е депозирало чрез процесуалния си представител – юрисконсулт отговор на подадената от ищеца въззивна жалба, съдържащ и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция. Преди провеждане на открито съдебно заседание пред Софийски апелативен съд процесуалният представител на застрахователното дружество е депозирал писмено становище, в което са изложени доводи за неоснователност на въззивната жалба на ищеца, направено е изявление за поддържане на частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК и е поискано присъждане на разноски съгласно приложен списък по чл.80 ГПК. В молбата и в списъка по чл.80 ГПК е посочено, че разноските са в размер на 2 630 лв. и представляват „юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция за процесуално представителство и защита по въззивната жалба на ищеца”.
С решение № 296 от 16.02.2016 г. Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение и обжалваното от ответника определение по чл.248 ГПК. В мотивите към решението е посочено, че с оглед неоснователността на жалбите страните следва да понесат направените от тях разноски.
В срока по чл.248, ал.1 ГПК ответникът [фирма] е поискал въззивното решение да бъде изменено в частта за разноските и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство съгласно представения списък.
С обжалваното в настоящото производство определение Софийски апелативен съд е отхвърлил искането по чл.248 ГПК като неоснователно, след като е приел, че с оглед изхода на въззивното производство застрахователното дружество – ответник няма право на разноски. Неоснователността на искането е аргументирана и със съображения, че предвид принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК следва да се тълкува стеснително и юрисконсултското възнаграждение да се присъжда не за всяка инстанция, а за цялото производство в зависимост от съотношението уважена/отхвърлена част на иска.
Частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК е основателна.
Отговорността на страните за разноски е обусловена от изхода на спора и се разпределя съобразно правилата на чл.78 ГПК. Разноските се присъждат за всяка инстанция с акта на съда, с който приключва делото пред съответната инстанция – чл.81 ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски и възнаграждение за един адвокат, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а съгласно чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, както и в случай на прекратяване на делото. Процесуалният закон – чл.78, ал.8 ГПК, предвижда, че когато страна по делото е юридическо лице или едноличен търговец, който е защитаван от юрисконсулт, в полза на страната се присъжда и адвокатско възнаграждение.
В развилото се пред Софийски апелативен съд въззивно производство по в. гр. д. № 3761/2015 г. частният жалбоподател – ответник по иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, е представляван от юрисконсулт. Производството е приключило с решение, с което са потвърдени първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца част за отхвърляне на иска за разликата над сумата 80 000 лв. до 150 000 лв. и обжалваното от частния жалбоподател – ответник определение по чл.248 ГПК. Предвид изхода на въззивното производство частният жалбоподател има право на юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 във вр. с ал.3 ГПК във връзка с потвърждаването на решението за отхвърляне на иска и изводът на въззивния съд, че възнаграждение не се следва, е незаконосъобразен. А. на съда, че юрисконсултското възнаграждение се дължи еднократно за цялото исково производство, а не за всяка инстанция поотделно, противоречи на изричната разпоредба на чл.81 ГПК и не се възприема от настоящата инстанция. Частният жалбоподател обаче няма право на разноски във връзка с обжалването на първоинстанционното определение по чл.248 ГПК, доколкото резултатът от обжалването е неблагоприятен за него. В представения пред въззивната инстанция списък по чл.80 ГПК жалбоподателят е посочил, че претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 630 лв., без да разграничи каква част от възнаграждението е за защита срещу въззивната жалба на насрещната страна и каква част – за защита по частната жалба. При така изготвения списък следва да се приеме, че възнаграждението в размер на 2 630 лв. е определено общо за всички процесуални действия пред въззивната инстанция и че според правилото на чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят има право на юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство съразмерно на отхвърлената с потвърдената част от първоинстанционното решение част от иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./, респ. че няма право на възнаграждение във връзка с обжалването на определението по чл.248 ГПК. Изчислено съразмерно на отхвърлената част от иска, полагащото се на частния жалбоподател юрисконсултско възнаграждение възлиза на 1 227.33 лв., която сума неправилно не е присъдена от въззивния съд по реда на чл.248 ГПК. Д. на ответника по частната жалба, че тъй като с иска се търси обезщетение за неимуществени вреди, които не са предварително определени по размер, юрисконсултското възнаграждение не следва да се изчислява върху отхвърлената част от исковата претенция, не намира опора в закона и е неоснователен.
В отговора по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по частната жалба е направил възражения за недопустимост на молбата по чл.248 ГПК, по повод на която е постановено обжалваното определение, поради липса на представен списък по чл.80 ГПК и за недължимост на юрисконсултското възнаграждение поради противоречие на разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК с Конституцията на Република България и с чл.6, § 1 от Европейската конвенция по правата на човека. Първото възражение е неоснователно, тъй като искането на [фирма] за присъждане на разноски /юрисконсултско възнаграждение/ е придружено със списък по чл.80 ГПК, представен преди откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция, с което е изпълнено условието за допустимост на молбата по чл.248 ГПК в аспекта на указанията, дадени с т.9 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Неоснователно е и възражението за противоречие на чл.78, ал.8 ГПК с Конституцията на Република България, предвид постановеното от Конституционния съд на Република България решение № 10 от 29.09.2016 г. по конституционно дело № 3/2016 г., с което е отхвърлено искане на омбудсмана за установяване противоконституционност на чл.78, ал.8 ГПК. Присъждането на юрисконсултско възнаграждение в конкретния случай е закономерна последица от изхода на въззивното производство и почива на уредени в процесуалния закон правила за разпределение на отговорността за разноски – чл.78 ГПК, поради което за неоснователно следва да се счете и възражението, че възлагането на възнаграждението в тежест на ответника по частната жалба /ищец в процеса/ противоречи на чл.6, § 1 Е..
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде изменено по реда на чл.248 ГПК решението по в. гр. д. № 3761/2015 г. на Софийски апелативен съд с осъждане на Д. Д. В. да заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 1 227.33 лв. на основание чл.78, ал.8 във вр. с ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1671 от 16.05.2016 г. по в. гр. д. № 3761/2015 г. на Софийски апелативен съд, 10 състав, с което е отхвърлена молбата на [фирма] за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските, и вместо него постановява :
ИЗМЕНЯ по реда на чл.248 ГПК решение № 296 от 16.02.2016 г., постановено по в. гр. д. № 3761/2015 г. на Софийски апелативен съд, 10 състав, в частта за разноските като ОСЪЖДА Д. Д. В. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 1 227.33 лв. /хиляда двеста двадесет и два лв. и тридесет и три ст./ – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :