О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
гр. София, 12.11.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 788/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. Й. от [населено място], Г. В. Й. от [населено място] и В. С. Й. от [населено място] – тримата чрез адв. А. Г. от САК, срещу решение № 1704 от 03.07.2018 г., постановено по в. гр. д. № 5995/2017 г. на Софийски апелативен съд. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 5199 от 12.07.2017 г. по гр. д. № 6280/2016 г. в частта за отхвърляне на предявените от П. Й., Г. Й. и В. Й. против „Застрахователно акционерно дружество О. – Застраховане” АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД за разликите над сумите 100 000 лв. и 7 316.49 лв. до претендираните 150 000 лв. и 11 022 лв. – за П. Й. и В. Й., и над сумите 100 000 лв. и 7 316.49 лв. до претендираните 120 000 лв. и 8 817.60 лв. – за Г. Й., и на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК тримата ищци са осъдени да заплатят на дружеството – ответник юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Решенията са постановени при участие на Д. Г. К. като подпомагаща страна на страната на ответника ЗАД „О. – Застраховане” АД.
В жалбата се прави искане за отмяна на въззивното решение в обжалваната част като неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, и за уважаване на исковете в пълен размер. Касаторите поддържат, че въззивният съд е определил занижен размер на обезщетенията за неимуществени вреди, който не кореспондира с принципа за справедливост и с установения по делото интензитет на вредите. Навеждат оплакване, че при постановяване на решението съдът не е отчел и не е оценил в достатъчна степен обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на техния близък (баща на П. и В. Й. и съпруг на Г. Й.), действителното съдържание на отношенията в семейството, характеризиращи се със силна взаимна обич и привързаност, изключително високия интензитет на болките и страданията от загубата на любимия човек и цялостното неблагоприятно отражение на събитието върху живота и психоемоционалната сфера на преживялата съпруга и на децата. Позовават се на пропуск на съда да съобрази размера на обезщетенията с икономическата конюнктура в страната, която рефлектира върху общественото разбиране за справедливост по чл.52 ЗЗД. Като порок на решението сочат и липсата на конкретизация в мотивите кои факти и обстоятелства лежат в основата на извода за справедлив размер на присъдените обезщетения.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и с основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация ЗАД „О. – Застраховане” със седалище в [населено място] – чрез юрк. С. Х., в който е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
Подпомагащата страна Д. Г. К. от [населено място] не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
С решение от 12.07.2017 г. по гр. д. № 6280/2016 г. на Софийски градски съд е осъдено ЗАД „О. – Застраховане” АД да заплати на Т. И., Г. Й., П. Й. и В. Й. обезщетения за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 31.08.2015 г. смърт на С. Й. – син на първата ищца, съпруг на втората и баща на последните двама, в размер на по 82 500 лв. за Г. Й., П. и В. Й. и на 60 000 лв. за Т. И., и обезщетения за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на по 6 036.10 лв. за съпругата и двете деца и на 4 389.89 лв. за майката; Отхвърлени са исковете по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликите над сумите 82 500 лв. и 60 000 лв. до претендираните от П. Й. и В. Й. по 150 000 лв., от Г. Й. – 120 000 лв. и от Т. И. – 100 000 лв., както и исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликите над присъдените размери до претендираните от П. Й. и В. Й. по 11 022 лв., от Г. Й. 8 817.60 лв. и от Т. И. 7 348 лв. За да се произнесе в посочения смисъл, Софийски градски съд е приел, че справедливото обезщетение за претърпените от смъртта на С. Й. неимуществени вреди възлиза на 110 000 лв. – за съпругата и двете деца, и на 80 000 лв. за майката, и че с оглед установения по делото принос на пострадалия полагащото се на всеки от ищците обезщетение следва да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД съразмерно на степента на приноса – 25 %, до размер на сумите 82 500 лв. и 60 000 лв.
Сезиран с подадена от ищците въззивна жалба срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение, Софийски апелативен съд е постановил обжалваното с касационната жалба въззивно решение, с което е отменил частично решението на първоинстанционния съд, присъдил е допълнителни обезщетения в размер на по 17 500 лв. на Г. Й., П. Й. и В. Й. и в размер на 40 000 лв. на Т. И., заедно със съответните обезщетения по чл.86, ал.1 ЗЗД върху посочените суми, и е потвърдил решението в частта за отхвърляне на предявените от Г. Й., П. Й. и В. Й. искове по 226, ал.1 КЗ (отм.) за разликите над 100 000 лв. до претендираните от първата 120 000 лв. и от другите двама по 150 000 лв., както и исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликите над 7 316.49 лв. до 8 817.60 лв. и 11 022 лв.
За да отхвърли частично исковете на Г. Й., П. Й. и В. Й., Софийски апелативен съд е приел, че справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, което се следва на тримата ищци като паричен еквивалент на претърпените по повод смъртта на техния съпруг и баща С. Й., възлиза на 100 000 лв. Въззивният съд не е възприел извода на първоинстанционния съд за наличие на принос на пострадалия, пораждащ основание по чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетенията. Преценил е, че в доказателствата относно механизма на увреждащото ПТП не се съдържат данни за поведение на пострадалия, което да се намира в причинна връзка с реализирането на произшествието или с настъпването на вредоносния резултат и да предпоставя прилагане на правилото по чл.51, ал.2 ЗЗД.
При определяне на размера на дължимите обезщетения въззивният съд е изходил от указанията в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС относно съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД и критериите, които имат значение за справедливия размер на обезщетенията. Като релевантни за размера на обезщетенията съдът е преценил степента на родствена близост между ищците и пострадалия; заеманото от пострадалия положение на „материален и духовен център на семейството” и съществуващата според показанията на свидетеля Б. М. „стабилна и емоционално наситена привързаност” между пострадалия и неговите близки в лицето на съпругата и децата; работоспособната възраст на пострадалия и внезапното настъпване на смъртта му; интензитета на болките и страданията, които всеки от ищците е понесъл вследствие неочакваната и шокираща загуба на близкия човек, както и продължителния и необратим характер на проявление на тези страдания в живота и психоемоционалната сфера на ищците. Отчитайки в съвкупност изброените обстоятелства и съобразявайки момента на проявление на вредите, въззивният съд е направил решаващия извод, че изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД ще бъде удовлетворено с присъждане на обезщетения на близките в размер на по 100 000 лв. и че за разликата над 100 000 лв. исковете по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) подлежат на отхвърляне като неоснователни.
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са обосновали приложното поле на касационното обжалване с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване се поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е аргументирано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и с практика на ВКС в постановени по реда на чл.290 ГПК решения по следните правни въпроси, обусловили изхода на делото : „1. Кои са критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по чл.52 ЗЗД и какво е значението им за определяне на обезщетението за неимуществени вреди; 2. В хипотезата на няколко ищци – наследници на лице, починало в резултат на пътно – транспортно произшествие, при определяне размера на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД задължен ли е съдът да обоснове индивидуалните вреди на всеки един от ищците наследници поотделно като има предвид различната им родствена връзка, емоционални и социални отношения”. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа бланкетно за втория въпрос, без да се излагат съображения в какво се изразява неговото значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд е отговорил на въпроса кои са критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по чл.52 ЗЗД и имат значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане. В т.11 на постановлението е указано на съдилищата, че при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят вредите, и в мотивите към съдебното решение да се посочват конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на вредите. В т. ІІ от съобразителната част на постановлението е разяснено, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и че понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които съдът трябва да вземе предвид при определяне на обезщетението, като в случаите на смърт такива обстоятелства са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и търсещия обезщетение за вреди. Задължителните указания на Пленума на ВС са намерили отражение и в създадената при действието на чл.290 ГПК практика по приложението на чл.52 ЗЗД, обективирана в служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 124/09.02.2010 г. по гр. д. № 3802/2008 г. на І г. о., решение № 317/01.07.2011 г. по гр. д. № 1553/2010 г. на ІV г. о., решение № 407/26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г. на ІІІ г. о., решение № 140/24.07.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. на ІІІ г. о., решение № 302/04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на ІV г. о., решение № 51/13.02.2012 г. по гр. д. № 465/2011 г. на І. г. о., решение № 104/25.07.2014 г. на І т. о., решение № 184/08.11.2011 г. по т. д. № 217/2011 г. на ІІ т. о., а също и в посочените от касаторите решения – решение № 173/27.10.2016 г. по т. д. № 2663/2015 г. на І т. о., решение № 55/14.05.2012 г. по т. д. № 362/2011 г. на ІІ т. о., решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ІІ т. о., решение № 141/28.01.2016 г. по т. д. № 1398/2014 г. на І т. о., решение № 142/15.10.2015 г. по т. д. № 2766/2014 г. на І т. о., решение № 251/20.01.2017 г. по т. д. № 72/2016 г. на І т. о., и решение № 174/27.10.2016 г. по т. д. № 2960/2015 г. на І т. о. В изброените решения е прието, че за да отговаря на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД и да компенсира в най-пълна степен причинените неимуществени вреди, присъденото от съда обезщетение за неимуществени вреди следва да е определено при съблюдаване на посочените в ППВС № 4/1968 г. критерии и след задълбочена преценка на всички релевантни за спора обстоятелства, които в конкретния случай формират съдържанието на понятието „справедливост”. В практиката на ВКС по чл.290 ГПК е възприето и разрешението, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът трябва да отчита и икономическата конюнктура в страната, израз на която са ежегодно нарастващите нива на покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Относно значението на лимитите на застрахователна отговорност следва да се има предвид решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, І т. о., според което лимитите не са самостоятелен критерий при прилагане на принципа за справедливост, но следва да бъдат отчетени при формиране на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
При постановяване на обжалваното решение не е допуснато отклонение от задължителната съдебна практика в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и от цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК. За да се произнесе по размера на дължимото обезщетение, въззивният съд е взел предвид всички примерно изброени в ППВС № 4/1968 г. критерии и всички конкретно установени по делото факти, които имат значение за удовлетворяване на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД. Значимите за размера на обезщетението факти не са изброени формално, както твърдят касаторите, а са преценени поотделно и във взаимната им връзка с цел всестранно изясняване на обема и на тежестта на понесените от всеки от ищците неимуществени вреди. Съобразени са изключително силния интензитет на вредите, обусловен от внезапното настъпване на смъртта на пострадалия и от съществувалата силна емоционална връзка между него и близките му, възрастта на пострадалия, необратимия характер на преживяната от близките загуба и цялостното негативно отражение на събитието върху техния живот и психика. Отчитайки момента на настъпване на вредите, съдът несъмнено е съобразил обезщетенията и с икономическата конюнктура в страната към този момент, релевантна според практиката на ВКС за справедливия размер на обезщетенията. Решаващите изводи на въззивния съд относно размера на обезщетенията са формирани в съответствие със задължителната и с казуалната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол по първия формулиран в изложението въпрос. Дали при определяне на обезщетенията съдът е приложил правилно разпоредбата на чл.52 ЗЗД е въпрос от значение за правилността на обжалваното решение, която не подлежи на проверка в стадия на производството по чл.288 ГПК.
Вторият въпрос не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и не може да послужи като общо основание за достъп до касационно обжалване. Макар в мотивите към решението си въззивният съд да не е обсъждал поотделно претенциите на тримата ищци (сега касатори), той е приложил индивидуален подход при определяне на размера на полагащите им се обезщетения. Произнасянето, че тримата ищци – касатори имат право на еднакво по размер обезщетение, е обусловено от установените по делото факти, че между всеки от ищците и пострадалия са съществували идентични по съдържание отношения на взаимна обич и привързаност и по тази причина интензитетът на понесените от тримата болки и страдания е бил еднакъв. Във връзка с поставения въпрос следва да се има предвид и това, че в исковата молба самите ищци не са посочили различни обстоятелства, които да предопределят разлика в размера на претендираните обезщетения. Несъответствието на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно за недопускане на касационното обжалване – т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това касационната инстанция не дължи произнасяне по твърдението на касаторите за противоречие на въззивното решение с практиката в решение № 334/10.102012 г. по гр. д. № 1609/2011 г. на ВКС, ІV г. о. (каквото противоречие не се установява при съпоставяне на мотивите между двете решения), както и по бланкетно заявеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Неоснователно е искането на касаторите за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения е въведена като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г. В процесуалния закон не са уредени критерии за разграничаване на очевидната неправилност от неправилността, произтичаща от касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Независимо от това фактът, че очевидната неправилност е изведена от законодателя като основание за допускане на касационно обжалване, означава, че тя е налице тогава, когато решението на въззивния съд страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” – въз основа на мотивите към решението, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия.
Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение да е постановено при видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или да е явно необосновано. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” – във видимо противоречи с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” – въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението на въззивния съд ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на спора, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и не покрива съдържанието на понятието „очевидна неправилност” по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, поради което подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290, ал.2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Касаторите са обосновали очевидната неправилност на обжалваното решение с доводи, че въззивният съд е приложил абстрактно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, без да държи сметка за конкретните измерения на претърпените от всеки от тях болки и страдания. Поддържаните доводи не кореспондират с мотивите към обжалваното решение, които съдържат преценка на конкретни релевантни за справедливия размер на обезщетенията факти, а не абстрактни съображения по приложението на чл.52 ЗЗД. Произнасянето по основателността на посочените доводи предполага извършване на касационна проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилното приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД от страна на въззивния съд, а необходимостта от такава проверка изключва очевидната неправилност като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване. В рамките на правомощията по чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС не преценява решението като очевидно неправилно и не намира за необходимо да го допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 5995/2017 г. на Софийски апелативен съд.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 100 лв., изчислен съобразно чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за правната помощ.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1704 от 03.07.2018 г., постановено по в. гр. д. № 5995/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА П. С. Й. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] Г. В. Й. с ЕГН [ЕГН] и В. С. Й. с ЕГН [ЕГН] – двете с адрес [населено място], [улица], ап.3, да заплатят на „Застрахователно акционерно дружество О. – Застраховане” АД с ЕИК[ЕИК] сумата 100 лв. (сто лева) – юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :