О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 816
гр. София, 11.11.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 678/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. Г. със съдебен адрес в [населено място] – чрез пълномощника й адв. Й. Д., срещу въззивно решение № 2285 от 23.11.2015 г., постановено по гр. д. № 2575/2015 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав. С посоченото решение е потвърдено решение № 1133 от 18.02.2015 г. по гр. д. № 14044/2013 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която е отхвърлен предявеният от П. Г. Г. против ЗК „О. – Клон България” К. иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над сумата 18 000 лв. до претендираните 30 000 лв., и на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 890 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане същото да бъде отменено, а искът – уважен в пълен размер с присъждане на направените разноски. Касаторката навежда оплаквания, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, намалявайки определеното й обезщетение за неимуществени вреди единствено заради установеното по делото формално нарушение на правилата за движение по ЗДвП, без нарушението да се намира в причинно – следствена връзка с увреждащото пътно – транспортно произшествие. Позовава се и на неправилно приложение на чл.52 ЗЗД като твърди, че присъденото й обезщетение е в занижен размер, несъответстващ на обема на претърпените вреди и на принципа за справедливост.
В жалбата и в приложено към нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката е формулирала като значими за изхода на делото следните въпроси : „1. За да се приеме наличието на съпричиняване от пострадалия и съответно намаляване на обезщетението за вредите достатъчно ли е наличието на формално нарушение на правилата на ЗДвП и ППЗДвП или е необходимо нарушението да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат; 2. Налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от пешеходец, блъснат от МПС, пресичайки път с еднопосочно движение, когато МПС се е движело съобразно посоката на движение на пътя и внезапно предприема движение на заден ход, дори при положение, че пешеходецът не е пресичал пътното платно на обозначено за целта място”. Допускането на касационно обжалване е обосновано със съображения, че поставените въпроси са от значение за развитието на правото и че попадат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика в Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС – т.7, и в постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 159/24.10.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по касация ЗК „О. – Клон България” К. със седалище в [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел, че обезщетението от 20 000 лв., определена от Софийски градски съд като паричен еквивалент на неимуществените вреди – болки, страдания и неудобства, претърпени от ищцата П. Г. при пътно – транспортно произшествие, реализирано на 11.03.2013 г. по вина на водач със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ответното ЗК „О. – Клон България” К., отговаря на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД и кореспондира с действителния обем на вредите, доказани със заключението на съдебномедицинската експертиза и с показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели.
Въззивният съд е счел за неоснователно оплакването във въззивната жалба на ищцата за неправилно намаляване на обезщетението на основание чл.51, ал.2 ЗЗД до размер на сумата 18 000 лв., след прието от първоинстанционния съд съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 10 %. След анализ и преценка на заключението на автотехническата експертиза, изготвена в производството пред Софийски градски съд, съставът на Софийски апелативен съд е достигнал до извод, че поведението на ищцата към момента на произшествието се намира в причинна връзка с вредоносния резултат и е допринесло за неговото настъпване. Като форма на принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД съдът е квалифицирал предприетото от ищцата, в нарушение на чл.113, ал.1 ЗДвП, пресичане на пътното платно на необозначено за това място и невъзможността на водача на лекия автомобил, причинил произшествието, да предположи, че ищцата ще предприеме пресичане в момент, когато той извършва маневра „движение назад”. Относно поведението на участниците в произшествието по време на инцидента въззивният съдебен състав е взел предвид констатацията в експертното заключение, че пресичайки пътното платно, ищцата като пешеходец е попаднала в т. нар. „мъртва зона на видимост” на водача, което е попречило той да я възприеме и да спре навреме. С оглед установените по делото факти съставът на въззивния съд е споделил становището на първоинстанционния съд, че е налице обективен принос на пострадалата за настъпване на вредите, който възлиза на 10 % и предпоставя намаляване на обезщетението от 20 000 лв. на 18 000 лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Първият въпрос, формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, е от значение за изхода на делото, но при разрешаването му въззивният съд не се е отклонил от посочената от касаторката задължителна практика на ВС и ВКС по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Задължителната практика на ВС и ВКС последователно и безпротиворечиво се придържа към разрешението, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД като основание за намаляване на дължимото обезщетение за вреди от деликт, пострадалият следва да е допринесъл обективно с поведението си /чрез действие и/или чрез бездействие/ за настъпването на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредите; Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили произшествието, определят степента на приноса, с която се намалява обезщетението /решение № 118/27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г. на ВКС, І т. о./; Ако няма причинна връзка между поведението на пострадалия и проявлението на вредите, разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД е неприложима. Поради обективния характер на приноса по чл.51, ал.2 ЗЗД формалното нарушение от страна пострадалия на уредените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение не е предпоставка за намаляване на обезщетението, ако не е допринесло за настъпването на резултата или за увеличението на вредите. Обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика, тъй като намаляването на определеното в полза на касаторката обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от извода на въззивния съд, изграден върху доказателствата по делото, че извършвайки нарушение на правилата за движение по чл.113, ал.1 ЗЗД чрез пресичане на пътното платно на необозначено място, пострадалата обективно е допринесла за реализирането на произшествието и за проявлението на вредите, за които претендира обезщетение с прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./. Прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД не е предпоставено само от установеното формално нарушение на правилата за движение, каквато теза поддържа касаторката, а е мотивирано с наличието на причинно – следствена връзка между нарушението и настъпването на вредите. Предвид решаващите изводи на въззивния съд няма основание да се приеме, че по отношение на обжалваното решение е осъществен допълнителния селективен критерий за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.1 , т.1 ГПК.
Вторият въпрос в изложението не е правен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията, дадени с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е изведен от фактите по конкретното дело и е насочен към оспорване на възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, свързана с механизма на увреждащото пътно – транспортно произшествие. Според указанията в цитираното тълкувателно решение въпросите, които се отнасят до обсъждането на доказателствата и до възприемането на фактическата обстановка по делото от страна на въззивния съд, са от значение за правилността на обжалваното въззивно решение; Правилността на решението не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК, поради което касационно обжалване по повод на тези въпроси не може да се допусне. Несъответствието на поставения въпрос с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание, за да не се допусне въззивното решение до касационен контрол.
Д. в изложението, че посочените като релевантни за изхода на делото въпроси са от значение за развитието на правото, не обвързва касационната инстанция със задължение да обсъжда основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото не се твърди тези въпроси да са от значение и за точното прилагане на закона. За изчерпателност следва да се отбележи, че съществуващата трайна и непротиворечива задължителна практика на ВС и ВКС по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД изключва възможността за достъп до касационен контрол на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 2575/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2285 от 23.11.2015 г., постановено по гр. д. № 2575/2015 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :