О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
гр. София, 30.10.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1253/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със съдебен адрес в [населено място] срещу решение № 356 от 15.02.2017 г., постановено по т. д. № 1781/2016 г. на Софийски апелативен съд. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 128 от 18.01.2016 г. по т. д. № 4944/2014 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от [фирма] против [фирма] и Я. Г. Я. иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на дружеството – ищец сумата 44 494.20 лв. – неустойка за неизпълнение, уговорена в чл.9 на договор от 30.04.2013 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, както и в частта за разноските.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна и за уважаване на иска по чл.92 ЗЗД с присъждане на разноски. Касаторът навежда оплаквания, че въззивният съд е тълкувал превратно и погрешно клаузите в сключения между страните договор и е извършил неправилна преценка на релевантните за спора факти. Изразява несъгласие с изводите в решението, че самият той не е бил изправна страна по договора, поради което не е разполагал с право да го развали валидно; че не е налице неизпълнение на поети от ответника договорни задължения, предпоставящо разваляне на договора; че не е отправено надлежно изявление за разваляне на договора и че неизпълнението на предвиденото в клаузата на чл.4.9 задължение не е уговорено от страните като основание за едностранно прекратяване /разваляне/ на договора.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл с решението си в противоречие със задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК в решение № 75/01.07.2014 г. по т. д. № 3723/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 153/28.12.2012 г. по т. д. № 1022/2011 г. на ВКС, І т. о., решение № 178/12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 37/22.03.2011 г. по гр. д. № 920/2009 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 16/28.02.2013 г. по т. д. № 218/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 504/26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ВКС, ІV г. о., и решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2008 г. на ВКС, по следните съществени за изхода на делото материалноправни въпроси : „1. Налице ли са предпоставките на чл.8, т.3 от процесния договор за упражняване на потестативното право за едностранно, предсрочно и без предизвестие прекратяване на договора, съгласно чл.87 ЗЗД; 2. Надлежно ли е упражнено правото за разваляне на процесния договор от [фирма] чрез връчена на първия ответник, по реда на чл.47 ГПК във връзка с чл.50 З., нотариална покана от 05.12.2013 г. и възможно ли е то да бъде упражнено с получаване на ИМ от ответниците; 3. При спор относно точния смисъл на договорните клаузи съдът длъжен ли е да извърши тълкуване на договора при спазване на чл.20 ЗЗД като търси действителната воля на страните, отделните уговорки се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, която произтича от целия договор; 4. При всяко тълкуване съдът длъжен ли е да изясни само изявената воля на страните, а не предполагаема такава, и може ли да подменя нейното съдържание”.
Ответниците по касация [фирма] със седалище в [населено място] и Я. Г. Я. със съдебен адрес в [населено място] изразяват становища за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмени отговори от 19.05.2017 г. Претендират разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] и Я. Г. Я. иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата 44 494.20 лв., представляваща неустойка по чл.9 от сключен на 30.04.2013 г. договор, Софийски апелативен съд е приел, че не са осъществени предпоставките на чл.9 от договора, пораждащи за ищеца правото на неустойка за едностранно прекратяване на договора поради неизпълнение от насрещната страна.
Въззивният съд се е произнесъл по съществото на правния спор, след като е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото в пределите на чл.269 ГПК и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение. От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че : На 30.04.2013 г. между [фирма] и [фирма] е сключен договор с нотариална заверка на подписите, с който [фирма] е предоставило на [фирма] за временно ползване автоматична кафемашина, кафемелачка и инстантна машина срещу задължение за ежемесечно изкупуване на кафе „С. уникато еспресо бар” в минимално количество от 60 кг. или за целия срок на договора 1 440 кг. /чл.4.9/. В съответствие с клаузата на чл.17 договорът е подписан от Я. Я. като солидарен длъжник на [фирма]. В чл.8.3 е предвидена възможност за едностранно прекратяване на договора без предизвестие в случай на забавено или пълно неизпълнение на договора от ползвателя, а в чл.9 е уговорена неустойка за случаите на прекратяване на договора при условията на чл.8.3, дължима от ползвателя в размер на стойността на цялото неизкупено количество кафе по чл.4.9, изчислено за целия срок на договора. Договорът е сключен за срок от две години като страните са постигнали съгласие, че ако до изтичане на срока [фирма] не е изкупило минималното количество стоки по чл.4.9, договорът продължава действието си до изкупуването им. Ищецът е предал на ответника [фирма] кафеварка и кафемелачка, но те са върнати от управителя на [фирма] с мотив, че са различни от уговорените в чл.1 от договора. След сключване на договора [фирма] е изкупило от [фирма] количества кафе, посочени в исковата молба. На 05.12.2013 г. [фирма] е изпратило до [фирма] нотариална покана, съдържаща изявление за едностранно прекратяване на договора съгласно чл.8.3 поради неизпълнение на задължението за ежемесечно изкупуване на минимални количества кафе по чл.4.9.
При така възприетата фактическа обстановка въззивният съд е направил извод, че не е възникнало предвиденото в чл.9 основание за санкциониране на ответниците с неустойка за едностранно прекратяване на договора от ищеца по няколко причини. На първо място е посочил, че поради неизпълнение на собственото му задължение да предаде на ответника машини с характеристиките, уговорени в договорната клауза на чл.1, ищецът е бил неизправна страна в облигационното правоотношение и не е могъл да развали валидно договора чрез отправяне на едностранно предизвестие до съконтрахента си. На второ място е изразил становище, че не е доказано виновно неизпълнение на поети от дружеството – ответник договорни задължения, релевантно за развалянето на договора при предпоставките на чл.8.3. След тълкуване на относимите договорни клаузи поотделно и във взаимната им връзка, въззивният съд е достигнал до извод, че неизпълнението на задължението по чл.4.9 за изкупуване на минимално количество кафе не е предвидено от страните като основание за едностранно прекратяване на договора от [фирма]. Този извод е аргументиран с уговорката в чл.3 договорът да продължи действието си след изтичане на срока, за който е сключен, ако до края на срока ответникът не е изкупил цялото количество кафе по чл.4.9 /1 440 кг./, в който случай договорното правоотношение да продължи да съществува до изкупуване на съгласуваното количество. Въззивният съд е преценил, че постигната уговорка за продължаване действието на договора до изкупуване на цялото количество кафе е несъвместима с едностранното прекратяване на договора по почин на ищеца в случай, че ответникът не изкупува ежемесечно минималното количество кафе от 60 кг. На трето място съдът се е позовал на обстоятелството, че представената с исковата молба нотариална покана от 15.12.2013 г., с която ищецът се домогва да докаже упражняване на потестативното си право по чл.8.3 за едностранно прекратяване на договора без предизвестие, не е връчена на ответника съгласно изискването на чл.47 ГПК във вр. с чл.50 З. и не доказва изявлението за прекратяване да е достигнало до ответника, за да породи целените правни последици. Отделно от изводите, че за ищеца не е възникнало право да прекрати едностранно договора съобразно клаузата на чл.8.3 и че това право не е упражнено надлежно, въззивният съд е формирал и извод, че договорът не е прекратен едностранно от ищеца, тъй като и след отправяне на изявлението за прекратяване /разваляне/ той е продължил да продава на ответното дружество кафе при уговорените условия. В съответствие с извода, че договорът не е прекратен в хипотезата на чл.8.3, въззивният съд е отрекъл правото на ищеца да търси от ответниците неустойката, уговорена в договорната клауза на чл.9.
По допускане на касационното обжалване :
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос от значение за изхода на делото, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните изисквания по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Посочването на правния въпрос е задължение на касатора, който следва да обоснове и специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, посоченият от касатора правен въпрос трябва да е включен в предмета на спора и да е обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело; Въпросите, които се отнасят до правилността на решението, до обсъждането и преценката на доказателствата или до възприемане на фактическата обстановка по спора от въззивния съд, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не се допуска.
Първите два въпроса, формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са от значение за правилността на обжалваното решение и поради това не носят белезите на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Произнасянето в решението, че не са изпълнени изискванията на чл.8.3 от договора за възникване на потестативното право на ищеца – сега касатор, да прекрати едностранно договора без предизвестие и че правото за едностранно прекратяване не е надлежно упражнено с отправената до ответника нотариална покана, са обусловени изцяло от извършената от въззивния съд преценка на фактите и доказателствата по делото. Отговорът на зададените от касатора въпроси предполага проверка на правилността на тази преценка, а в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК касационната инстанция не проверява правилността на въззивното решение. Във втората си част въпросът по п.2 – дали е възможно правото за прекратяване /разваляне/ на процесния договор да бъде упражнено с получаване на исковата молба от ответниците, изобщо не е поставян пред въззивния съд и не е обсъждан при разрешаване на спора, което е самостоятелен аргумент за неговото несъответствие с общото изискване за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Поради това, че не отговарят на изискването на чл.280, ал.1 ГПК, първите два въпроса не могат да послужат като общо основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
За изчерпателност следва да се отбележи, че за първите два въпроса от изложението не е доказана и поддържаната допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Произнасянето на въззивния съд относно предпоставките за едностранно прекратяване на сключения между страните договор не противоречи, а кореспондира със задължителната практика в решение № 75/01.07.2014 г. по т. д. № 3723/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., на което се е позовал касаторът. В цитираното решение, аналогично на изводите в обжалваното решение, е прието, че правото на разваляне на двустранен договор /какъвто характер има уговореното право по чл.8.3 от договора между страните/ принадлежи на изправната страна и възникването му е обусловено от виновно неизпълнение на договорно задължение на неизправната страна; За да настъпи правното действие на изявлението за разваляне на договора / с изискване за писмена форма, когато договорът е в писмена форма, вкл. и възможността развалянето да се реализира с исковата молба/, е необходимо да е доказано, че са били налице законовите предпоставки на чл.87, ал.1 или ал.2 ЗЗД. Задължителната практика в решение № 153/28.12.2012 г. по т. д. № 1022/2011 г. на ВКС, І т. о., е неотносима към предмета на спора по настоящото дело, предвид разрешения с нея правен въпрос : „Представляват ли евентуалните негативни последици за купувача по предварителния договор от учредяването от страна на продавача на договорна ипотека върху имота, предмет на предварителния договор, предпоставка за възникването и упражняването на потестативното право на купувача за разваляне на договора по чл.87, ал.1 и ал.2 ЗЗД”.
Посочените в п.3 и п.4 на изложението въпроси се отнасят до тълкуването на договора и покриват общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като решаващите правни изводи на въззивния съд за невъзникване на уговореното в чл.8.3 потестативно право за ищеца – касатор за прекрати едностранно договора без предизвестие и да претендира неустойка по чл.9 са формирани след тълкуване на съдържащите се в договора уговорки на страните. Въпреки, че въпросите са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне поради отсъствие на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка. За да се произнесе по основателността на иска за неустойка, въззивният съд е подложил на тълкуване договорните клаузи, уреждащи правото на едностранно прекратяване на договора поради неизпълнение на поети от първия ответник задължения, и след тълкуването им поотделно, във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целта на договор, е формирал изводите си каква е била действителната воля на страните при уговаряне на предпоставките за едностранно прекратяване на договора в хипотезите на чл.8.3 и за възникване на вземане за неустойка по чл.9. Тълкуването на договора е извършено от въззивния съд при спазване на критериите по чл.20 ЗЗД, изяснени от задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК, което прави неприложимо основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Дали съдът е тълкувал договора и неговите клаузи правилно, е въпрос на правилност на обжалваното решение, която не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 1781/2016 г. на Софийски апелативен съд.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят разноски в размер на по 1 900 лв. – адвокатско възнаграждение, заплатено в брой по договори за правна защита и съдействие от 18.05.2017 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 356 от 15.02.2017 г., постановено по т. д. № 1781/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] сумата 1 900 лв. /хиляда и деветстотин лв./ – разноски по делото.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] да заплати на Я. Г. Я. с ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, ап.7, сумата 1 900 лв. /хиляда и деветстотин лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :