О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 882
гр. София, 08.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 934/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. К. – чрез пълномощника й адв. К. Н., срещу въззивно решение № 321 от 22.02.2016 г., постановено по гр. д. № 4195/2015 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав. С посоченото решение е потвърдено решение от 10.07.2015 г. по гр. д. № 16758/2014 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. Н. К. против ЗД [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата 30 000 лв. – обезщетение за допълнителни неимуществени вреди от настъпило на 07.11.2011 г. пътно – транспортно произшествие, и са присъдени разноски на ответника в размер на 1 430 лв.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК, и се прави искане за неговата отмяна. Излагат се оплаквания, че въззивният съд се е позовал на влязлото в сила решение по гр. д. № 15987/2011 г. на Софийски градски съд, с което ответникът – застраховател е осъден да заплати на касаторката обезщетение за първоначално проявилите се от произшествието неимуществени вреди, но неправилно е приел, че присъденото с решението обезщетение обхваща и очакваните вреди от предстоящото оперативното изваждане на метална остеосинтеза, във връзка с които е предявен искът по чл.226, ал.1 КЗ /отм./. Навеждат се доводи, че съдът не е анализирал задълбочено заключението на съдебномедицинска експертиза и свидетелските показания, доказващи наличието на допълнителни неимуществени вреди, които са с висок интензитет и са останали необезщетени в предходното съдебно производство по прекия иск срещу застрахователя на виновния за произшествието водач.
В жалбата е инкорпорирано изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация ЗД [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 14.04.2016 г. След изтичане на срока за отговор и ответникът е депозирал на 28.04.2016 г. пред Софийски апелативен съд молба за присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция в размер на 3 600 лв. – платено адвокатско възнаграждение с ДДС, с уточнение, че молбата има характер на списък по чл.80 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. К. против ЗД [фирма] пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата 30 000 лв., претендирана като обезщетение за допълнителни неимуществени вреди от настъпило на 07.11.2011 г. пътно – транспортно произшествие, претърпени във връзка с извършена на 10.10.2012 г. операция за изваждане на метална остеосинтеза, Софийски апелативен съд е приел, че операцията по премахване на металната остеосинтеза е закономерна последица от извършената на 08.11.2011 г. операция по повод причинено при произшествието счупване на дясната подбедрица на ищцата, която е извършена преди приключване на устните състезания пред въззивната инстанция по заведеното от ищцата гр. д. № 4409/2013 г. на Софийски градски съд за обезщетяване на първоначалните вреди от произшествието и тъй като не е заявена като новонастъпил факт по смисъла на чл.266, ал.2 ГПК, е преклудирано правото на ищцата да претендира обезщетение за допълнителни неимуществени вреди във връзка с нея в последващ съдебен процес. Освен посочения мотив въззивният съд е изложил и съображения, че операцията по изваждане на металната остеосинтеза не може да се разглежда като ексцес поради това, че не е резултат от влошаване на здравословното състояние на ищцата, а представлява нормална и естествена последица от първоначалната операция и присъщия й оздравителен процес.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, обусловил формирането на решаващите правни изводи на съда по конкретното дело, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните изисквания на т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за делото правен въпрос е задължение на касатора, в чиято тежест е и обосноваването на допълнителните предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд може само да уточни или квалифицира правния въпрос от значение за изхода на делото, когато той е поставен неясно от касатора, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес не разполага с правомощия служебно да формулира въпроса или да го извежда от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката се е позовала на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е обосновано с твърдения, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване „по материалноправния въпрос относно приложението на чл.51, ал.1 ЗЗД за проверка за съответствие с разрешенията, дадени в т.10 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и формираната трайна съдебна практика”. Относно основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е посочено, че „прилагането на чл.51, ал.1 ЗЗД следва да е точно, правилно да се прилагат събраните по делото доказателства, за да не се стига от различните съдилища до различни изводи, което макар, че в случая касае казуално тълкуване, ще доведе и до развитието на правото; тази порочна практика следва да бъде прекратено и да се установи единен критерий за приложението на чл.51, ал.1 ЗЗД; неустановяването на единен критерий ще води до несправедливост и реакциите на пострадалите ще бъдат отрицателни”. Приложното поле на касационното обжалване е аргументирано и със съждения за неточно интерпретиране от въззивния съд на разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД и с необходимостта от решаване на спора по конкретния казус „дали са налице допълнителни неимуществени вреди, дали тези неимуществени вреди са овъзмездени с първоначалното решение или не и ако не са овъзмездени, то следва ли да бъдат овъзмездени”.
Изложението не съдържа формулиран конкретен правен въпрос, въз основа на който въззивното решение да се допусне до касационно обжалване. По начина, по който е структурирано, изложението предполага значимият за изхода на делото правен въпрос да бъде изведен и формулиран служебно от касационната инстанция от твърденията на касаторката, което е недопустимо и противоречи на принципа на диспозитичното начало. Доводите в изложението за неточно /в смисъл неправилно/ прилагане от въззивния съд на разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД и за неправилна преценка на фактите и доказателствата по спора са от значение за правилността на въззивното решение. Правилността на решението не е предмет на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК и наличието на основания по чл.281, т.3 ГПК, които я опорочават, не е предпоставка за допускане на решението до касационен контрол.
Непосочването на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда поддържаните в изложението допълнителни предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Разноски не следва да се присъждат на ответника по касация, тъй като в отговора на касационната жалба не е направено искане за разноски, а списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателства да реалното им извършване са представени след изтичане на преклузивния срок за отговор по чл.287, ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 321 от 22.02.2016 г., постановено по гр. д. № 4195/2015 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :