О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
гр. София, 22.11. 2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 826/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Старт инвест” Е. със седалище в [населено място] срещу решение № 102 от 29.11.2018 г. по в. т. д. № 213/2018 г. на Апелативен съд – Б.. С посоченото решение са потвърдени постановените от Окръжен съд – Бургас в производството по в. т. д. № 591/2014 г. решение № 258 от 12.07.2017 г. в частта, с която е обявен за относително недействителен на основание чл.135 ЗЗД по отношение на Апостол С. Б., С. А. Б. и П. А. Д. сключеният между „Старт инвест” Е. като продавач и „ИСБ Имоти” Е. като купувач договор за покупко – продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 91, том 5, дело № 770 от 14.03.2014 г. по описа на СВ – Н., и допълнително решение № 52 от 12.04.2018 г., с което са обявени за недействителни на основание чл.135 ЗЗД по отношение на Апостол С. Б., С. А. Б. и П. А. Д. договор за покупко – продажба на недвижими имоти, сключен между „ИСБ Имоти” Е. като продавач и „Е. България” Е. като купувач във формата на нотариален акт № 5, том 13, рег. № 12606, дело № 2342/02.09.2014 г., вписан на 03.09.2014 г. под № 159, том 25 на СВ – Н., и договор за покупко – продажба на недвижими имоти, сключен между „И. Имоти” Е. като продавач и „Т. Инвест” Е. като купувач във формата на нотариален акт № 1, том13, рег. № 12594, дело № 2342/02.09.2014 г., вписан на 03.09.2014 г. под № 184, том 25 на СВ – Н..
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено при нередовна искова молба и с него е разгледан недопустим иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на последващи разпоредителни сделки с имотите, предмет на оспорвания с първоначалния иск по чл.135 ЗЗД договор за покупко – продажба. Невеждат се и оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и противоречие с материалния закон на изводите на въззивния съд за наличие на предпоставките за уважаване на конститутивните искове с правно основание чл.135 ЗЗД, както и поради съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на заявени с въззивната жалба възражения срещу активната материалноправна легитимация на ищците.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК – вероятност въззивното решение да е недопустимо, и с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор само от ответника по касация Апостол С. Б. от [населено място], обл. П., който прави възражение, че касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като дружеството – касатор не е обжалвало с въззивна жалба решението на първоинстанционния съд, с което е уважен предявеният спрямо него иск с правно основание чл.135 ЗЗД. При условията на евентуалност ответникът изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на касационната жалба поради пропуск на касатора да обжалва с въззивна жалба неблагоприятното за него решение на първоинстанционния съд. Касаторът „Старт инвест” Е. е насрещна страна по сключения с „ИСБ Имоти” Е. договор за покупко – продажба и с оглед на това обстоятелство двете дружества са участвали в производството по иска с правно основание чл.135 ЗЗД в качеството на ответници – задължителни другари. Ответникът „ИСБ Имоти” Е. е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с което договорът за покупко – продажба е обявен за относително недействителен по отношение на ищците на основание чл.135 ЗЗД, и по аргумент от чл.216, ал.2 ГПК това негово действие ползва задължителния другар „Старт инвест” Е.. Поради изложеното неподаването на самостоятелна въззивна жалба не лишава касатора от правото да обжалва с касационна жалба решението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД, и не обуславя недопустимост на касационната жалба.
За да потвърди постановеното от Окръжен съд – Бургас решение № 258 от 12.07.2017 г. по т. д. № 591/2014 г. в обжалваната част, с която по предявен от Апостол С. Б., С. А. Б. и П. А. Д. против „Старт инвест” Е. и „ИСБ Имоти” Е. иск с правно основание чл.135 ЗЗД е обявен за относително недействителен по отношение на ищците сключеният между дружествата – ответници договор за покупко – продажба на недвижими имоти, оформен с нотариален акт № 91, дело № 770 от 14.03.2014 по описа на СВ – Н., Апелативен съд – Б. е приел, че ищците са кредитори на ответника „Старт инвест” Е., че извършената от последния продажба ги уврежда по смисъла на чл.135 ЗЗД и че приобретателят на имотите „ИСБ Имоти” Е. е знаел за увреждащия характер на договора.
Въззивният съд е преценил като неоснователно възражението във въззивната жалба на ответника „ИСБ Имоти” Е. за липса на правен интерес у ищците за провеждане на иска по чл.135 ЗЗД поради последващо прехвърляне на имотите, предмет на договора за покупко – продажба, на трети лица – „Т. Инвест” Е. и „Е. България” Е., осъществено преди вписване на исковата молба. Изложил е съображения, че правният интерес от водене на иска по чл.135 ЗЗД произтича от твърденията на ищците, че са кредитори на първоначалния продавач „Старт инвест” Е., а дали имотите са прехвърлени на трети лица и в кой момент няма значение за наличието на правен интерес.
По съществото на спора въззивният съд е приел, че ищците са установили по безспорен начин качеството си на кредитори на ответника „Старт инвест” Е. с парични вземания по чл.125, ал.3 ТЗ, възникнали като последица от прекратяване на членствените им правоотношения с дружеството. За доказани съдът е счел и останалите предпоставки от фактическия състав на чл.135 ЗЗД, а именно – че извършената от „Старт инвест” Е. продажба на недвижими имоти уврежда ищците, тъй като чрез нея са намалени имуществените активи на длъжника им, и че купувачът е знаел за съществуването на вземанията, респ. за увреждащия ефект на продажбата. Наличието на знание съдът е мотивирал с установените по делото факти, че в периода 30.12.2013 г. – 14.03.2014 г. ответникът „Старт инвест” Е. е правил три неуспешни опита да апортира продадените имоти в капитала на „ИСБ Имоти” Е., но поради вписани върху имотите възбрани като обезпечителна мярка по предявени от ищците искове с правно основание чл.74 ТЗ, които са били известни на управителя на „ИСБ Имоти” Е., апортите не са осъществени; че действията по апортиране на имотите са предприемани от адв. П. – член на Адвокатско дружество Б. и П.”, чиито правни услуги са ползвали едновременно „Старт инвест” Е. и „ИСБ Имоти” Е.; че управителите на двете дружества – Ю. Б. и Х. Н., са се познавали и че договорът за продажба съдържа благоприятни за купувача уговорки относно цената и разсроченото й плащане. В зависимост от възприетата фактическа обстановка по спора въззивният съд е формирал извод за основателност на иска по чл.135 ЗЗД, предявен по отношение на сключения между „Старт инвест” Е. и „ИСБ Имоти” Е. договор за покупко – продажба.
При осъществяване на правомощията си по чл.269 ГПК въззивният съд е констатирал, че обжалваното с въззивна жалба от „ИСБ Имоти” Е. допълнително решение № 52 от 12.04.2018 г. по т. д. № 591/2014 г. на Окръжен съд – Бургас, с което са обявени за недействителни по отношение на Апостол Б., С. Б. и П. Д. сключените на 03.09.2014 г. между „ИСБ Имоти” Е. и „Т. „Инвест” Е., съответно „Е. България” Е., договори за покупко – продажба с предмет придобитите по силата на договора със „Старт инвест” Е. недвижими имоти, е постановено във връзка с определение № 124 от 28.12.2017 г. по в. т. д. № 285/2017 г. на Апелативен съд – Б.. С посоченото определение е отменено решение № 258 от 12.07.2017 г. по т. д. № 591/2014 г. в обжалваната от Апостол Б., С. Б. и П. Д. част, с която е прекратено като недопустимо производството по предявения от тримата жалбоподатели против „ИСБ Имоти” Е., „Т. Инвест” Е. и „Е. България” Е. иск за оспорване действителността на последващите разпоредителни сделки с имотите, и делото е върнато на първоинстанционния съд с указания за отстраняване на нередовности на исковата молба. В мотивите към определението са изложени съображения, че формулираният в исковата молба петитум за установяване, че договорите от 03.09.2014 г. нямат правно действие спрямо ищците, не кореспондира с фактическите твърдения в обстоятелствената част на молбата за сключване на договорите при предпоставките на чл.135 ЗЗД. С оглед констатираното несъответствие е указано на първоинстанционния съд, че следва да бъдат предприети действия за поправяне на исковата молба и да бъде допуснато поисканото от ищците, но неправилно отказано от съда, уточнение на петитума в смисъл, че се иска обявяване на относителна недействителност на договорите на основание чл.135 ЗЗД. Като е съобразил, че първоинстанционният съд е изпълнил дадените указания и след отстраняване на нередовностите на исковата молба се е произнесъл по действително предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване относителна недействителност на последващите разпоредителни сделки, Апелативен съд – Б. е счел, че постановеното от Окръжен съд – Бургас допълнително решение е процесуално допустимо.
След преценка на релевантните за спора факти въззивният съд е приел, че предпоставките по чл.135 ЗЗД са осъществени и по отношение на договорите за покупко – продажба, с които „ИСБ Имоти” Е. е прехвърлило на „Т. Инвест” Е. и на „Е. България” Е. закупените от „Старт инвест” Е. недвижими имоти в [населено място]. Съдът е изследвал подробно установените по делото отношения и връзки между лицата, осъществявали органното представителство на участвалите в сделките търговски дружества, и е достигнал до категоричен извод, че по време на сключване на договорите физическите лица, представляващи продавача и купувачите, са разполагали с информация за съществуващите неудовлетворени вземания на ищците към първоначалния продавач – длъжник „Старт инвест” Е. и за наложените върху имотите възбрани за обезпечаване на вземанията, което означава, че купувачите са били недобросъвестни, тъй като са знаели, че чрез последващото разпореждане с имотите се увреждат интересите на ищците – кредитори. Недобросъвестността на ответника „Т. Инвест” Е. е мотивирана и със съображения, че констатациите на счетоводната експертиза относно икономическото състояние на дружеството по време на продажбата и изплащането на дължимата към „ИСБ Имоти” Е. продажна цена насочват към фиктивни разплащания между свързани лица. В съответствие с направените фактически и правни изводи въззивният съд е потвърдил допълнителното решение на първоинстанционния съд за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД по отношение на последващите разпоредителни сделки между „ИСБ Имоти” Е. и „Т. Инвест” Е., съответно „Е. България” Е..
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с доводи за процесуална недопустимост на въззивното решение – основание за достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, и с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че от данните по делото не може да се направи предположение за недопустимост на въззивното решение. Доводите на касатора, че инстанциите по същество са се произнесли по нередовна искова молба, не кореспондират със съдържанието на исковата молба и не са съобразени с нейното уточнение, допуснато от първоинстанционния съд в съответствие с указанията в определение № 124 от 28.12.2017 г. по в. т. д. № 285/2017 г. на Апелативен съд – Б.. Преценена като единство от основание и петитум, уточнената искова молба не оставя съмнение, че с нея ищците са предявили иск по чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на тях на договора за покупко – продажба между „Старт инвест” Е. и „ИСБ Имоти” Е., както и на последващите два договора за покупко – продажба, с които купувачът по първоначалния договор „ИСБ Имоти” Е. е прехвърлил на ответниците „Т. Инвест” Е. и „Е. България” Е. правото на собственост върху закупените от „Старт инвест” Е. недвижими имоти. Процесуалните действия, извършени от ищците и от първоинстанционния съд в изпълнение на дадените от въззивната инстанция указания, не съставляват изменение на иска, поради което не се налага преценка дали обжалваното решение е допустимо от гледна точка на правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК. С първоначалното и с допълнителното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените с „поправената” искова молба искове и противно на твърденията на касатора, произнасянето съответства на търсената с исковата молба защита, както и на разрешението, дадено от ОСГТК на ВКС в т.3 от приетото след приключване на въззивното производство Тълкувателно решение № 2/2017 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г., според което : „Защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат”. Предвид изложеното, не съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо и няма основание да бъде допускано до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Поддържаните в изложението доводи за неправилно определяне на цената на иска и на дължимата държавна такса не обосновават предположение за недопустимост на въззивното решение, поради което касационно обжалване във връзка с тях не може да се допусне.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е аргументирано с твърдения, че обжалваното решение съдържа произнасяне по значими за изхода на делото въпроси, които са предмет на тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС – т.2 и т.3, и по въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС.
С оглед обявената на основание чл.135 ЗЗД относителна недействителност на договорите за покупко – продажба, сключени между „ИСБ Имоти” Е. и „Т. Инвест” Е., съответно „Е. България” Е., въпросът какъв е редът за защита на кредитора при последваща разпоредителна сделка, извършена от третото лице, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си (т.3 от цитираното тълкувателно решение), е значим за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос обаче не следва да се допуска, доколкото произнасянето на въззивния съд по него е в съответствие с разрешението, възприето от ОСГТК на ВКС в т.3 от Тълкувателно решение № 2/2017 от 09.07.2017 г. по т. д. № 2/2017 г., а именно – че при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, защитата на кредитора е чрез предявяване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка, но и на последващите сделки, които го увреждат.
Въпросът дали е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия (т.2 от цитираното тълкувателно решение), не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК и не може да послужи като основание за достъп до касационно обжалване. Въззивният съд не е бил сезиран с искане за спиране на делото поради наличие на друг висящ спор с преюдициално значение за изхода на спора по чл.135 ЗЗД, поради което не се е произнасял по поставения въпрос. В мотивите към решението съдът е приел, че ищците са установили качеството си на кредитори на „Старт инвест” Е. с вземания по чл.125, ал.3 ЗЗД, без да констатира, че съществуването на вземанията е предмет на оспорване в друго висящо дело. След като въпросът не покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК, не се налага проверка за съответствие на въззивното решение със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Касаторът поддържа, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС в решение № 13/19.02.2015 г. по т. д. № 4606/2014 г. на ВКС, ІV г. о., и решение № 716/09.10.2009 г. по гр. д. № 1745/2008 г. по въпроса „за добросъвестноста и знанието за увреждане у последващия приобретател и приложение презумпцията на чл.135 ЗЗД”, и на практиката в решение № 186/02.07.2015 г. по гр. д. № 4465/2014 г. на ВКС, ІV г. о., застъпена в други посочени решения на ВКС, по въпроса „за въззивната проверка и дължат ли се мотиви по същество в отговор на направените пред него оплаквания, дължи ли се обсъждане на всички твърдения на жалбоподателя за неправилност на първоинстанционното решение”.
Първият въпрос е хипотетичен, а твърдението на касатора, че „въззивният съд необосновано разширява презумпцията за знание, заложена в императивната разпоредба на чл.135, ал.2 ЗЗД”, е в явно противоречие с мотивите към обжалваното решение. За да уважи исковете, въззивният съд е анализирал фактите по делото и е приел, че е установено по несъмнен начин знание у органните представители на участващите в разпоредителните сделки търговски дружества за вземанията на ищците към „Старт инвест” Е., а оттук – и знание, че сделките увреждат ищците, тъй като чрез тях се стига до намаляване на имуществото на длъжника. При произнасяне по основателността на иска въззивният съд изобщо не е разглеждал презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД и предвид неговите решаващи изводи не би могло да съществува противоречие с практиката в решенията по гр. д. № 4606/2014 г. и гр. д. № 1745/2008 г. на ВКС, ІV г. о., в които е прието, че презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД не може да се прилага разширително.
Процесуалноправният въпрос за задълженията на въззивния съд да мотивира решението си и да се произнесе по всички оплаквания във въззивната жалба е поставен с обяснението, че въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционните решения, без да обсъди съдържащите се във въззивната жалба оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд, че ищците имат качеството на кредитори и че сключените от ответниците разпоредителни сделки увреждат техните интереси. От мотивите към обжалваното решение не се констатира противоречие на решението с посочената в изложението практика на ВКС, доколкото въззивният съд е формирал свои собствени изводи за наличие на всички предпоставки от фактическия състав на чл.135 ЗЗД и е обсъдил оплакванията, заявени с въззивната жалба на „ИСБ Имоти” Е.. Изводите, че ищците се легитимират като кредитори на ответника „Старт инвест” Е. с неудовлетворени вземания по 125, ал.3 ЗЗД и че извършените разпоредителни сделки ги увреждат по смисъла на чл.135 ЗЗД, са направени след самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото от страна на въззивния съд, а не са резултат от формално възприемане на изводите на първата инстанция посредством препращане по реда на чл.272 ГПК. Отсъствието на противоречие, релевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, изключва възможността въззивното решение да се допусне до касационен контрол по посочения въпрос.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 213/2018 г. на Апелативен съд – Б..
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 102 от 29.11.2018 г., постановено по в. т. д. № 213/2018 г. на Апелативен съд – Б..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :