О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
гр. София, 09.05.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 139/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по частна жалба /наименована „частна касационна жалба”/ на [фирма] – [населено място], срещу определение № 492 от 11.08.2017 г., постановено по в. т. д. № 287/2017 г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата на дружеството – частен жалбоподател за връщане на надвнесена държавна такса за въззивно обжалване в размер на 1 700 лв.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на определението и се прави искане същото да бъде отменено, като се разпореди връщане на надвзетата такса. Частният жалбоподател поддържа, че отказът на въззивния съд да върне таксата, събрана за обжалване на частта от първоинстанционното решение, с която съдът се е произнесъл „плюс петитум”, противоречи на закона и на задължителната практика на ВКС по приложението на чл.4б ЗДТ. Навежда аргументи, че таксата е недължимо платена, след като е събрана от първоинстанционния съд при отсъствие на предприета по надлежния ред промяна в цената на първоначално предявения иск, единствено релевантна за определяне на размера на държавната такса.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което не следва да се взема предвид, тъй като определението на въззивния съд подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК и произнасянето по жалбата не е обвързано с предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е подаден отговор от ответника по частната жалба [фирма] – [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение молбата на [фирма] за връщане на сумата 1 700 лв., представляваща част от внесена по сметка на Варненски апелативен съд държавна такса за обжалване на решение по т. д. № 51/2016 г. на Варненски окръжен съд в частта за отхвърляне на предявения от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 39 544.42 лв. до сумата 418 962.62 лв., Варненски апелативен съд е приел, че таксата от 1 700 лв. не е недължимо платена по смисъла на чл.4б ЗДТ и не подлежи на връщане.
При произнасяне по молбата въззивният съд се е позовал на практиката на ВКС в определение по ч. гр. д. № 1193/2013 г., според която на основание чл.4б ЗДТ по искане на заинтересованата страна се връща само държавна такса, платена за целите на исково или охранително производство, което впоследствие не е образувано, таксата, събрана от страната въпреки освобождаването й от задължение за такса, както и надвнесената държавна такса. Съобразявайки разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗДТ, съдът е възприел разрешението, че доколкото законът предвижда таксата да се заплаща предварително при отправяне на искането за извършване на съответното съдопроизводствено действие – в случая при подаване на въззивната жалба, без да обвързва заплащането на такса с очаквания от вносителя правен резултат, изходът на въззивното производство не може да е аргумент за недължимо плащане на част от внесената такса с последиците по чл.4б ЗДТ. В мотивите си съдът е посочил, че обезсилването на първоинстанционното решение в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл „плюс петитум”, е резултат от извършена в интерес на двете страни проверка на допустимостта на обжалваното решение, поради което заплащането на таксата не е лишено от основание.
Обжалваното определение е правилно.
Държавната такса, чието връщане е поискано с отправената до въззивния съд молба, е внесена от частния жалбоподател във връзка с предприетото обжалване на решението по т. д. № 51/2016 г. на Варненски апелативен съд. В резултат на реализираното обжалване въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение като недопустимо поради произнасяне „плюс петитум” в частта, с която предявеният от жалбоподателя иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата 333 962.62 лв. до сумата 418 962.62 лв., т. е. за сумата 85 000 лв., върху която е изчислена таксата от 1 700 лв. След като срещу внесената такса е образувано въззивно производство и въззивната инстанция е осъществила инстанционен контрол върху обжалваното решение, обезсилвайки го като недопустимо в частта за произнасянето извън заявения с исковата молба петитум, внесената от жалбоподателя такса от 1 700 лв. не е недължимо платена по смисъла на чл.4б ЗДТ и не подлежи на връщане. Обстоятелството, че за сумата 85 000 лв. не е предприемано увеличение на цената на иска, е без значение за дължимостта на таксата. Размерът на държавната такса за въззивно обжалване е определен съобразно правилото на чл.18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – върху обжалваемия интерес, а той включва и сумата 85 000 лв., по отношение на която първоинстанционното решение е обезсилено като недопустимо.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че отказът на въззивния съд да върне таксата от 1 700 лв. противоречи на практиката на ВКС по приложението на чл.4б ЗДТ. В практиката на ВКС последователно се поддържа становището, че недължимо платена е само таксата, срещу която не е образувано производство, която е надвнесена и за която страната е била освободена по предвидения за това ред. В случая не е налице нито една от посочените хипотези, поради което изводът на въззивния съд за отсъствие на основание по чл.4б ЗДТ за връщане на внесената за въззивно обжалване такса до размер на сумата 1 700 лв. напълно съответства на установената съдебна практика.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 492 от 11.08.2017 г., постановено по в. т. д. № 287/2017 г. на Варненски апелативен съд, в обжалваната част, с която е оставена без уважение молбата на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], за връщане на надвнесена държавна такса за въззивно обжалване в размер на 1 700 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :