О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
гр. София, 27.03.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 491/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Т. Г. – чрез адв. П. К. от САК, срещу определение № 3792 от 03.12.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 5649/218 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на И. Т. Г. (Н. Т. Г., чрез законния му представител Е. А. Г., от когото няма подадена жалба) срещу определение № 20137 от 28.09.2018 г. по гр. д. № 11652/2018 г. на Софийски градски съд за прекратяване на делото и изпращането му по компетентност на Пловдивски окръжен съд на основание чл.119, ал.3 вр. чл.115 ГПК (ред. ДВ бр.65/2018 г.).
В частната касационна жалба се сочат основания за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна и за връщане на делото на сезирания с исковата молба съд – Софийски градски съд.
Приложното поле на касационното обжалване се поддържа бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка със следните въпроси, формулирани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК : „1. Допустимо ли е с вътрешно законодателство на държава-членка на ЕС да се въвежда ограничение на права и конкретно на процесуални възможности, създадени с Регламент на ЕС; 2. Като се имат предвид текстовете на Регламент (ЕС) № 1215/12 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. – Раздел 3 „Компетентност по дела във връзка със застраховане”, чл.11 и следващите, следва ли, че е установено безусловно право за предявяване на иск срещу застраховател по местожителство/седалище на застрахователя и има ли текст в регламента, изключващ това правило по отношение на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите; 3. С въвеждане във вътрешното законодателство на държава-членка на ограничения във връзка с подсъдността при отговорност на застрахователите и изключване на установения в т.15 от Регламента принцип, че „компетентността по правило се основава на местоживеене на ответника”, нарушава ли се изискването за висока степен на предвидимост при предявяване на иск срещу застраховател на територията на ЕС; 4. Въведената във вътрешното законодателство подсъдност, различна от установената в Регламента, как следва да се прилага – като допълнителна такава или като изключваща тази, установена с Регламента; 5. С промяната на подсъдността по чл.115, ал.2 ГПК нарушава ли се правото на пострадалия да бъде защитаван от избран и вече упълномощен от него адвокат преди промяната, с действие и адрес на кантора по седалище на застрахователите, предвид множество налични упълномощавания за застрахователни събития от преди датата на промяната и породената необходимост представителството да се поеме от адвокат с адрес на кантора по местоживеене на пострадалия”.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е направено искане за отправяне по реда на чл.267 ДФЕС на преюдициално запитване, „отнасящо се до тълкуване на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно подсъдността на искове срещу застрахователи”.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.
Производството по гр. д. № 11652/2018 г. е образувано пред Софийски градски съд по искова молба, подадена на 31.08.2018 г. от И. Т. Г. с посочен адрес в гр. Сопот и Е. А. Г., действаща като майка и законен представител на Н. Т. Г. от гр. Сопот. С исковата молба са предявени осъдителни искове с правно основание чл.432 КЗ против ЗД „Бул Инс” АД за заплащане на обезщетение за вреди, причинени при настъпило на 31.03.2018 г. в района на гр. Сопот ПТП.
Първоинстанционният съд е констатирал, че искът е предявен след изменението на чл.115, ал.2 ГПК от ДВ бр.65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г., с което е уредена изборна местна подсъдност по искове срещу застраховател – по постоянния или настоящия адрес на ищеца или по местонастъпване на застрахователното събитие. Поради това и в съответствие с правомощията по чл.119, ал.3, изр.2 ГПК съдът е прекратил заведеното пред него дело и го е изпратил по подсъдност на Пловдивски окръжен съд, в чийто район се намират постоянните адреси на ищците и местонастъпването на увреждащото ПТП.
Сезиран с частна жалба от ищците, Софийски апелативен съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд. Изложил е съображения, че с новата редакция на чл.115, ал.2 ГПК е уредена изборна местна подсъдност за искове на увредени лица по Кодекса за застраховането, която определя като компетентен да разгледа иска съдът по постоянния адрес на ищеца или съдът по местонастъпване на застрахователното събитие, предоставяйки правото на избор на съд на ищеца. Като е съобразил обстоятелството, че в конкретния случай както постоянният адрес на ищците, така и местонастъпването на увреждащото ПТП се намират в съдебния район на Пловдивски окръжен съд, на който са родово подсъдни исковете, въззивният съд е счел за правилен извода на първоинстанционния съд, че делото следва да се изпрати по компетентност на този съд. При постановяване на определението е съобразено обстоятелството, че за спазването на местната подсъдност по чл.115, ал.2 ГПК съдът следи служебно, независимо дали е направено възражение за неподсъдност от страна на ответника.
Въззивният съд е преценил като неоснователни доводите в частната жалба, че при определяне на местната подсъдност на спора следва да намери приложение Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. и конкретно – чл.10 – чл.13 от регламента. Посочил е, че предмет на уредба в регламента е международната компетентност на съдилищата на държавите членки, в които може да се предяви иск срещу застраховател, като международната компетентност няма отношение към разпределението на делата между отделните съдилища в държавите членки, което се урежда от тяхното вътрешно законодателство.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване се допуска, когато с обжалваното решение, респ. определение, е разрешен правен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело (чл.280, ал.1 ГПК), ако по отношение на този въпрос са изпълнени някои от допълнителните изисквания по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК; Посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос е задължение на касатора, който следва да обоснове и специфичните за достъпа до касационно обжалване основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. След изменението на чл.280 ГПК от ДВ бр.86/2017 г. касационно обжалване се допуска освен в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, също и при наличие на основанията по чл.280, ал.2 ГПК – вероятна нищожност или недопустимост и очевидна неправилност на въззивния съдебен акт (които в случая не се твърдят и няма данни да са осъществени).
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, с които частната жалбоподателка е обосновала приложното поле на касационния контрол, не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК да са от значение за изхода на делото в смисъла, изяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите са зададени с оглед тезата на жалбоподателката за призната от правния ред възможност да предяви пряк иск срещу застрахователя на делинквента пред съда по седалището на застрахователя. Въззивният съд не е възприел тази теза поради явното й несъответствие с приложимата редакция на чл.115, ал.2 ГПК от ДВ бр.65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г., уреждаща изчерпателно местно компетентните съдилища, измежду които ищецът може да упражни правото си на избор за предявяване на искове срещу застраховател. В рамките на Европейския съюз процесуалната уредба на местната подсъдност е от компетентността на държавите членки на ЕС и както е отбелязал въззивният съд, правилата за международна компетентност на съдилищата,съдържащи се в Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, нямат отношение към нея. Поради това всички въпроси, свързани с приложението на цитирания регламент, не притежават характеристиките на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК.
По отношение на последния въпрос от изложението, в който са включени твърдения за нарушаване на правото на ЕС чрез ограничаване на правото на пострадалия да бъде защитаван от вече упълномощен адвокат, следва да се има предвид и това, че : Изборната подсъдност по чл.115, ал.2 ГПК не представлява ограничение на правата на увреденото лице, тъй като е създадена с цел да улесни защитата му чрез осигуряване на възможност да предяви исковете си за обезщетение по Кодекса за застраховането пред най-удобния за него съд. При уреждането на тази подсъдност законодателят не е счел за необходимо да зачете и интересите на упълномощения от увреденото лице адвокат в случаите, когато последният за свое удобство е предявил исковете на доверителя си пред съда по седалището на ответника – застраховател по причина, че там се намира неговата кантора. Адвокатът има право на избор и преценка дали да поеме защита по искове, които по правилата за местна подсъдност подлежат на разглеждане от съд извън района, в който се намира кантората му. Поради това фактът, че приложимата по конкретното дело местна подсъдност не устройва процесуалния представител на частната жалбоподателка, е ирелевантен за разрешаването на спора относно подсъдността.
Несъответствието на поставените въпроси с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване, но за пълнота следва да се отбележи, че не е налице и бланкетно посочената допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По приложението на разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК в редакцията от ДВ бр.65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г., е създадена практика на ВКС, обективирана в определение № 536 от 31.12.2018 г. по ч.т.д. № 2917/2018 г. на ВКС, І т.о., възприета впоследствие и от останалите състави на ВКС, Търговска колегия. В определението е прието, че с новата редакция на чл.115, ал.2 ГПК, приложима за подадени след 07.08.2018 г. искови молби, законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по искове за обезщетения на увреденото лице по Кодекса за застраховане, изключваща общата подсъдност по чл.108, ал.1, изр. 1 ГПК, според която исковете срещу ответник – юридическо лице се предявяват по неговото седалище; В рамките на тази специална местна подсъдност са регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен съд измежду изброените в чл.115, ал.2 ГПК – съдът, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият/постоянният адрес или седалището на ищеца, или съдът по местонастъпване на застрахователното събитие; Правото на избор принадлежи на ищеца; Възражение за неподсъдност на делото на основание чл.119, ал.3, вр. с чл.115, ал.2 ГПК може да се направи от ответника в отговора на исковата молба и да се повдигне служебно от съда до приключване на първото по делото заседание; При констатация, че искът е предявен пред некомпетентен според правилото на чл.115, ал.2 ГПК съд, изборът от страна на ищеца не е правилно упражнен. В съобразителната част на определението е дадено и разрешение на въпроса как следва да процедира съдът при констатация, че искът е предявен пред ненадлежен съд и ищецът не е упражнил правото си на избор на съд, но то е неприложимо по конкретното дело по причина, че и в двете алтернативни хипотези на чл.115, ал.2 ГПК делото е местно подсъдно на Пловдивски окръжен съд, на който е изпратено служебно от сезирания с исковата молба Софийски градски съд.
По изложените съображения определението по ч. гр. д. № 5649/2018 г. на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Поради недопускане на въззивното определение до касационно обжалване процесуалният спор относно местната подсъдност на предявения от частната жалбоподателка иск не може да се разреши по същество от касационната инстанция, което предпоставя неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл.267 ДФЕС. Като самостоятелен мотив за неоснователност на искането следва да се посочи и това, че подсъдността на делата в отделните държавите членки на ЕС се урежда от националните законодателства на всяка държава членка и тълкуването на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г., който определя международната компетентност на съдилищата в рамките на ЕС, за целите на конкретното дело би било безпредметно.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3792 от 03.12.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 5649/218 г. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Т. Г. – чрез адв. П. К. от САК, за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл.267 ДФЕС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :