О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 635
София, 16.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 932/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба /неправилно именувана частна касационна жалба/ на [фирма] против решение № 111 от 21.11.2014г., постановено по в.т.д. №276/2014г. по описа на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение №275 от 25.07.2014г., постановено по т.д.№631/2013г. по описа на Бургаски окръжен съд и с което са присъдени в полза на ответниците Р. П. и В. П. разноските, направени във въззивната инстанция.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение. Твърди се, че незаконосъобразно въззивният състав не е уважил предявения по реда на чл.422 ГПК иск за установяване на дължимите от кредитополучателите суми, представляващи вноски по кредита и други вземания за лихви и неустойки, които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Отделно се поддържа, че неправилно въззивният състав е приел, че ищецът не е упражнил субективното си потестативно право да обяви вземанията по договора за кредит за предсрочно изискуеми, въз основа на който извод, не е уважил въззивната жалба. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и същото да бъде отменено.
В представеното с касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се твърди, че е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Не се сочат конкретни допълнителни предпоставки, нито е посочен въпрос, обуславящ допускането на касация, но в самата касационна жалба е посочено като правно основание на жалбата – чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК, и е формулиран следния въпрос: „Изискуеми ли са, и съответно дължими ли са, вземанията за лихви и неустойки с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в извлечението от счетоводните книги в процедурата на установителен иск по чл.422 ГПК”. В подкрепа на твърдението за това, че въпросът е решен в противоречие на практиката на ВКС, към изложението са приложени решение №139 от 5.11.2014г. по т.д.№57/2012г. на ВКС, т.о., І-во отд. и решение №2276 от 10.12.2014г. по т.д.№3982/2014г. по описа на САС.
В писмен отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответниците по касация Р. И. П. и В. Л. П. изразяват становище, че касационната жалба е недопустима. В отговора се твърди, че жалбата не е приподписана от представител на жалбоподателя, както и че не следва да бъде разглеждана на основание чл.280 ал.2 ГПК доколкото общият размер на неплатените вноски по кредита и акцесорните вземания за лихви и неустойки е под 10 000 лв. Същевременно се твърди, че не са налице изискванията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване във връзка с оплакването относно извода на въззивния съд, че вземанията по кредита не са станали предсрочно изискуеми. Излагат се съображения и за неоснователността на жалбата. Иска се касационната жалба да бъде оставена без разглеждане като недопустима или същата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Неоснователно е възражението на ответниците за недопустимост, свързано с липса на подпис върху жалбата на представител на дружеството. Изискването по чл.284 ал.2 ГПК за приподписване на касационната жалба от адвокат или юрисконсулт е само за случаите, при които касационната жалба е подадена лично от касатора или от негов законен представител без юридическа правоспособност. В случая касационната жалба е подадена и подписана от юрисконсулт на банката-ищец, редовно упълномощен от нейните изпълнителни директори. Неоснователно е и възражението на ответниците за недопустимост на касационната жалба, основано на рестрикцията на приложното поле на касационното обжалване, регламентирана в разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК за спорове с цена на иска под 10 000 лв. В т.2 от касационната жалба се излагат съображения за неправилност на въззивното решение в неговата цялост и се иска неговата цялостна отмяна. Цената на исковата претенция е 30 265.99 евро и постановеното решение може да бъде обжалвано пред ВКС.
С решение №275 от 25.07.2014г., постановено по т.д.№631/2013г. по описа на Бургаски окръжен съд, са отхвърлени исковете на [фирма], предявени по реда на чл.422 ГПК, за установяване, че ответниците Р. П. и В. П. дължат на банката въз основа на Договор за жилищен и ипотечен кредит от 27.10.2009г., главница в размер на 24 796.54 евро, договорна лихва в размер на 5 288.82 евро за периода от 22.01.2011г. до 26.06.2013г., санкционна лихва в размер на 180.63 евро, за периода от 30.05.2013г. до 26.06.2013г. и законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2013г. до изплащането.
С обжалваното пред касационната инстанция решение № 111 от 21.11.2014г., постановено по в.т.д. №276/2014г. по описа на Бургаски апелативен съд, е потвърдено изцяло първоинстанционното решение. В решаващите мотиви въззивният състав приема, че вземанията на банката, произтичащи от неизпълнение от страна на ответниците на сключения договор за кредит от 27.10.2009г. не са се превърнали в предсрочно изискуеми на основание чл.20.2 от Общите условия. Съдът е обосновал този извод, съобразявайки се с тълкуването, направено в т.18 от Тълкувателно решение №4/2013г. на ВКС, ОСГТК, според което, в хипотезата на предявен иск по чл.422 ГПК, вземането става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем, което право следва да бъде упражнено преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и ако кредиторът е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Анализирайки доказателствата по делото, въззивният състав е изложил съображения защо приема за установено, че [фирма] не е изпълнила задълженията си по чл.60 ал.2 ЗКИ – както да упражни воля за предсрочна изискуемост, така и да уведоми надлежно кредитополучателите за предсрочната изискуемост на кредита.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Неоснователно е оплакването на касатора за недопустимост на въззивното решение, за което липсват аргументи в касационната жалба. Въззивното решение е постановено от законен състав като съдът се е произнесъл по спора на предявеното с исковата молба основание и в рамките на своята компетентност по чл.269 ГПК.
Поставеният в касационната жалба /а не в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК/ въпрос – Изискуеми ли са, и съответно дължими ли са, вземанията за лихви и неустойки с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в извлечението от счетоводните книги в процедурата на установителен иск по чл.422 ГПК?”не представлява значим за конкретния спор правен въпрос, обуславящ наличието на общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/2010г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009 на ВКС,ОСГТК. Въззивният състав извежда решаващите си изводи въз основа на приетото от него за установено обстоятелство, че банката-ищец не е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и че не е уведомила длъжниците за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Установяването по реда на чл.422 ГПК на размера на забавените вноски, респ. на размера вземанията за лихви и неустойки от забавените вноски, не е предмет на въззивното решение. В тази връзка поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос няма отношение за формиране решаващата воля на съда. Що се отнася до оплакванията за необоснованост и неправилността на решението /по т.2 от жалбата и т.2 от изложението, за които няма поставени конкретни въпроси/, свързани с приложението на т.18 от Тълк.решение №4/2013г. на ВКС, ОСГТК, тези оплаквания не са предмет на производството по чл.280 ал.1 ГПК по допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Непосочването в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат поддържаните допълнителни основания за това. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по отношение на поставения въпрос не е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – въпросът да е решен в противоречие с практиката на ВКС. На първо място, доводите в жалбата за установяване на изискуемостта на вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания /лихви и неустойки/, които са с настъпил падеж към датата на подаването на заявлението, се въвеждат за първи път в процеса. На второ място, вземанията, произтичащи от забавени вноски, не са включени във въпроса по чл.280 ал.1 ГПК. Пред въззивната инстанция жалбоподателят не е поддържал основателността на вземането си за санкционна неустойка. Най-накрая следва да се има предвид, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение главницата и договорните лихви са посочени като глобални суми на основание предсрочната изискуемост на целия кредит, което е възпроизведено по същия начин и в петитума на исковата молба. При посочените по-горе обстоятелства решението №139 от 5.11.2014г. по т.д.№57/2012г. на ВКС, т.о., І-во отд., на което се позовава жалбаподателят, се явява неотносимо и не обуславя наличие на задължителна практика на ВКС за конкретния случай по см. на чл.280 ал.1т.1 ГПК /аналогични са мотивите към решение по т.д.№2561/2014т., ВКС, т.о.ІІ-ро отд./
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 111 от 21.11.2014г., постановено по в.т.д. №276/2014г. по описа на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :