О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
С., 01.07.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1461/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/ – чрез пълномощника адв. С. П., срещу определение № 851 от 27.03.2015 г. по ч. т. д. н. № 3574/2014 г. на Софийски апелативен съд. Определението е обжалвано в частта, с която по реда на чл.248 ГПК е допълнено постановеното по делото определение № 195 от 23.01.2015 г. с осъждане на [фирма] /в несъстоятелност/ да заплати на [фирма] разноски за адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.4 и ал.5 ГПК в размер на 500 лв.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че въззивният съд незаконосъобразно е намалил размера на присъденото адвокатско възнаграждение до размер на 500 лв., вместо до минималния размер от 200 лв., предвиден в чл.11 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените в жалбата съображения моли за отмяна на определението и за редуциране на възнаграждението до размер на 200 лв.
В писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК ответникът [фирма] – [населено място], изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, Софийски апелативен съд е приел, че с оглед прекратяването на производството по делото поради недопустимост на сезиращата частна жалба на [фирма] /н./ ответникът по жалбата [фирма] има право да бъде възмезден за разноските, които е направил във връзка с недопустимото въззивно производство. Въззивният съд е съобразил приложения списък на разноските и представените доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв., но с оглед релевираното от насрещната страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК е преценил, че възнаграждението от 1 000 лв. е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото и го е намалил до 500 лв. Изводът за прекомерност на възнаграждението е аргументиран със съображения, че процесуалната защита, изразяваща се в изготвяне на отговор на недопустима частна въззивна жалба, насочена срещу неподлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, и самото съдържание на отговора не насочват към висока правна и фактическа сложност на делото, предпоставяща присъждане на адвокатско възнаграждение в размер, многократно надвишаващ минималния размер по чл.11 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС.
Обжалваното определение е правилно, а частната жалба – неоснователна.
Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК урежда правомощие за съда да присъди на страната разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък размер при съобразяване на минималния размер по чл.36 от Закона за адвокатурата, ако заплатеното възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и насрещната страна е поискала своевременно намаляване на възнаграждението.
В рамките на правомощието по чл.78, ал.5 ГПК въззивният съд е преценил, че адвокатското възнаграждение от 1 000 лв., уговорено и платено за изготвяне на отговор на недопустима въззивна частна жалба, е прекомерно по размер спрямо фактическата и правна сложност на делото. Обоснован и законосъобразен е изводът на въззивния съд, че макар определения в чл.11 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС минимален размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на отговор на частна жалба да е 200 лв., в конкретния случай възнаграждението следва да бъде редуцирано до размер на 500 лв. Посоченият размер е адекватен на фактическата и правна сложност на конкретното дело и е съобразен с действителното съдържание и обем на осъществената адвокатска защита, по повод на която е уговорено и платено възнаграждението. При прилагането на чл.78, ал.5 ГПК съдът не е задължен да редуцира адвокатското възнаграждение до минимално предвидения в наредбата размер, а има право на преценка до каква сума да намали адвокатското възнаграждение в случай, че го намерени за прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Поради това няма основание за отмяна на обжалваното определение и за намаляване на присъденото възнаграждение от 500 лв. на 200 лв.
По изложените съображения определението по ч. т. д. н. № 3574/2014 г. на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено в обжалваната с частната жалба на [фирма] /н./ част.
С оглед изхода на производството по чл.274, ал.2 ГПК на ответника по частната жалба следва да се присъдят поисканите с отговора по чл.276, ал.1 ГПК разноски в размер на сумата 300 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 07.05.2015 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 851 от 27.03.2015 г. по ч. т. д. н. № 3574/2014 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която по реда на чл.248 ГПК е допълнено постановеното по делото определение № 195 от 23.01.2015 г. като е осъдено [фирма] /в несъстоятелност/ да заплати на [фирма] разноски за адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.4 и ал.5 ГПК в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА [фирма] /в несъстоятелност/ с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 300 лв. /триста лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :