О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 609
София, 04.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3184/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], против въззивно решение № 647 от 30.06.2014 г., постановено по в. т. д. № 374/2014 г. на Варненски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 5257 от 22.11.2013 г. по гр. д. № 20906/2011 г. на Варненски районен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] евентуално съединени искове за установяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 197, том №, рег. № 5422, нот. д. № 381/2008 г. на нотариус с район на действие Варненски районен съд, на основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД – поради невъзможен предмет, и за установяване нищожност на договор за прехвърляне на право на строеж, обективиран в същия нотариален акт, на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД – поради нарушение на добрите нрави, и на ответника са присъдени разноски в размер на 2 500 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е нищожно и недопустимо, тъй като с него съдът не се е произнесъл по очертания с исковата молба и с въззивната жалба предмет на спора, а е основал изводите си на факти, които не са твърдяни в исковата молба. Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради липса на произнасяне по предявен с исковата молба иск за нищожност на договора поради нарушение на чл.574 ГПК, както и за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при преценката на доказателствата и при формиране на изводите за неоснователност на исковете за нищожност на договора поради невъзможен предмет и поради накърняване на добрите нрави.
Допускането на касационно обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и че разрешеният с него казус е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 14.10.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по т. д. № 374/2014 г. е образувано пред Варненски окръжен съд по въззивна жалба на [фирма] против решение по гр. д. № 20906/2011 г. на Варненски районен съд. С посоченото решение, постановено при условията на чл.270, ал.3, изр.3 ГПК след обезсилване на решение, постановено по същото дело от същия състав на Варненски районен съд /обстоятелство, което не е релевирано като процесуално нарушение във въззивната жалба и не е обсъждано от въззивния съд/, са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] евентуални искове за прогласяване нищожност на договор от 18.07.2008 г., обективиран в нотариален акт № 197, н. д. № 381/2008 г. на нотариус с район на действие Варненски районен съд, поради липса на предмет на основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД и поради накърняване на добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.
С обжалваното в настоящото производство въззивно решение Варненски окръжен съд е потвърдил решението на Варненски районен съд, след като е приел, че същото е валидно, допустимо и правилно.
Въззивният съд е счел за неоснователни оплакванията във въззивната жалба на ищеца [фирма] за нищожност и за недопустимост на първоинстанционното решение поради постановяването му по непредявени искове и по спорен предмет, различен от въведения с исковата молба. По отношение на нищожността са изложени съображения, че наведените в жалбата оплаквания не сочат на нищожност на решението от гледна точка на критериите, обобщени в Тълкувателно решение № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС /изготвяне на решението от законен съдебен състав в рамките на правораздавателната му компетентност и при спазване на изискванията за писмена форма, за подписване от съдебния състав и за разбираемост на изявената от съда решаваща воля/. След проверка на допустимостта на решението е направен извод, че първоинстанционният съд не е нарушил диспозитивното начало в процеса, тъй като се е произнесъл по исковете за нищожност на договора, обективиран в нотариален акт № 197, н. д. № 381/2008 г., съобразно въведените с исковата молба основания за нищожност и задължителните указания в решението по в. гр. д. № 331/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което делото е върнато за ново разглеждане на Варненски районен съд. Във връзка с допустимостта е изразено становище, че произнасянето по иск за установяване нищожност на договор за учредяване право на строеж за изграждане на магазин, вместо по иск за установяване нищожност на договор за покупко – пордажба на магазин /в каквато насока са твърденията в исковата молба/, не води до недопустимост на решението, доколкото предметът на договора е индивидуализиран в нотариалния акт, съставен при сключването му.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен главният иск за нищожност на договора поради невъзможен предмет, Варненски окръжен съд е приел, че в нотариалния акт е изявена ясна и безпротиворечива воля на страните за възмездно прехвърляне на правото на строеж за изграждане на магазин № 8 в комплекс „Извора”, а не воля за прехвърляне на правото на собственост върху магазина, който не е бил построен към момента на сключване на договора. Като е изходил от съдържанието на нотариалния акт, въззивният съд е направил извод, че предметът на договора – право на строеж за изграждане на магазина, не е невъзможен и че договорът не е нищожен на поддържаното от ищеца основание по чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД, обосновано с твърдение, че с договора е прехвърлено право на собственост върху несъществуващ към момента на сключването му обект.
След преценка на фактите и доказателствата по делото Варненски окръжен съд е счел за неоснователен и евентуалния иск за нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави. Въз основа на доказателствата е прието, че сключването на договора за прехвърляне на правото на строеж за изграждане на магазина е резултат от усложнени отношения между страните, възникнали във връзка с участието им като купувачи по договор за приватизационна продажба на комплекс „Извора” – обособена част от [фирма], по повод на които е сключен предварителен договор за учредяване на право на строеж. Анализирайки отношенията между страните и уговорките в предварителния договор, въззивният съд е достигнал до извод, че предварителният договор има характер на спогодба, тъй като предвижда задължение за ищеца да учреди в полза на ответника право на строеж срещу насрещна престация, включваща два компонента – плащане на цена от 10 000 лв., от която 5 000 лв. за придобиване на правото на строеж и 5 000 лв. за извършване на строителството на магазина, и отказ от воденето на две дела, образувани по иск и по жалба на ответника с цел оспорване на законосъобразността на извършвани от ищеца строителни дейности в комплекс „Извора”. В зависимост от така възприетото съдържанието на дължимата от ответника престация, въззивният съд е приел, че еквивалентността на насрещните престации по договора за прехвърляне на право на строеж следва да се преценява не само с оглед на уговорената цена, но и с оглед на отстъпките, които ответникът се е съгласил да направи като се откаже от заведените срещу ищеца съдебни дела. Като е съобразил тежестта на направените отстъпки и благоприятните за ищеца правни последици от тях, съдът е направил решаващия извод, че договорът не е нищожен поради нарушение на добрите нрави, тъй като дължимите от прехвърлителя и от приобретателя на правото на строеж насрещни престации не са неравностойни и договорът няма за последица несправедливо обогатяване на ответника за сметка на ищеца. Отделно от изложеното въззивният съд се е позовал на заключението на съдебнотехническата експертиза по делото, според което пазарната цена на правото на строеж за изграждане на магазин № 8 към момента на сключване на договора е 7 818 лв. с ДДС. Съобразявайки заключението, съдът е приел, че разликата между пазарната цена и уговорената в договора цена на правото на строеж е незначителна, поради което не насочва към спекулативен характер на договора и към сключването му с цел несправедливо облагодетелстване на купувача за сметка на продавача в ущърб на добрите нрави.
Във въззивната жалба ищецът е поддържал и оплакване, че първоинстанционният съд не се е произнесъл с решението си по предявен с исковата молба иск за нищожност на договора поради нарушение на чл.574 ГПК. Решаващият състав на Варненски окръжен съд е преценил, че нарушението на чл.574 ГПК не е релевирано като самостоятелно основание за нищожност на договора, а е поддържано във връзка с основанието на евентуалния иск – нищожност поради накърняване на добрите нрави. Отделно от това е посочил, че липсата на произнасяне не води до неправилност на решението, а представлява основание за неговото допълване по реда на чл.250 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В изпълнение на изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, което в основната си част съдържа оплаквания за нищожност, за недопустимост и за неправилност на въззивното решение. По повод на тези оплаквания са наведени твърдения, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и че разрешеният с него казус е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд следи служебно за валидността и за допустимостта на обжалваното с касационната жалба въззивно решение и в стадия на производството по чл.288 ГПК; Ако съществува вероятност решението да е нищожно или недопустимо, същото следва да се допусне до касационен контрол за преценка на валидността и на допустимостта му с решението по съществото на касационната жалба. В случая касаторът се е позовал на нищожност и на недопустимост на въззивното решение, но от данните по делото не може да се направи предположение, че решението е нищожно или недопустимо.
В правната доктрина и в съдебната практика е възприето разбирането, че е нищожно решението, което е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен съдебен състав, извън правораздавателната власт на съда; нищожно е и решението, което не е изготвено в писмена форма, не е подписано или е абсолютно неразбиранемо. Касаторът не твърди, а и по делото не се установява решението да страда от някои от изброените пороци, за да е нищожно, поради което не се налага да бъде допускано до касационен контрол за проверка на неговата валидност.
Няма основание решението да се допуска до касационен контрол и във връзка с поддържаната от касатора процесуална недопустимост. С депозираната пред Варненски районен съд искова молба касаторът е предявил два иска за установяване нищожност на договор от 18.07.2008 г., сключен във формата на нотариален акт № 197, том ІІ, рег. № 5422, дело № 381/18.07.2008 г. Като основания за нищожност са въведени противоречието на договора с добрите нрави и сключването му при невъзможен предмет. Първото основание е обосновано с твърдения, че договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави, което „касае самата сделка – мотивацията на ищеца за сключването й на нищожно ниска цена, и характера и вида на насрещните престации”, както и че противоречието с добрите нрави произтича от значителната липса на еквивалентност на насрещните престации. Второ основание за нищожност е основано на твърдения, че договорът е с невъзможен предмет, тъй като предмет на прехвърляне с него е магазин № 8, който не е бил построен /не е съществувал/ към момента на сключването му. В съдебно заседание на 05.06.2012 г. процесуалният представител на касатора – ищец е уточнил, че двата иска са съединени в условията на евентуалност, като главен е искът за нищожност на договора поради невъзможен предмет, а евентуален – искът за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави, изразяващо се в това, че „дружеството неоснователно се е облагодетелствало чрез придобиване на процесния недвижим имот на нищожно ниска цена, в пъти по-малка от действителната пазарна цена на същия”. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по исковете за нищожност на основанията, въведени с исковата молба, и съобразно условията на съединяване, посочени от ищеца. В мотивите към решението съдът е обсъдил подробно съдържащите се в исковата молба твърдения за невъзможен предмет на договора и за противоречие на договора с добрите нрави, но след преценка на фактите и доказателствата по делото е достигнал до изводи, че предметът на договора – правото на строеж за изграждане на магазин, не е невъзможен, респ. че уговорените в договора насрещни престации не са нееквивалентни и че сключването на договора няма за последица неоснователно облагодетелстване на една от страните за сметка на другата в ущърб на добрите нрави. Произнасяйки се по този начин, въззивният съд е разрешил правния спор в пределите, очертани с исковата молба, и не се е отклонил от диспозитивното начало, както неоснователно поддържа касаторът. Твърдението, че с исковата молба е предявен и иск за нищожност на договора поради нарушение на чл.574 ГПК, който не е разгледан от въззивния съд, е неотносимо към допустимостта на въззивното решение и няма значение за допускане на касационното обжалване.
Извън доводите за нищожност и за недопустимост на въззивното решение, изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулиран правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а именно – въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Според твърденията в изложението, разрешените с обжалваното решение правни въпроси от значение за изхода на делото са въпросът за основателността на предявените искове; въпросът налице ли е изяснена фактическа обстановка при постановяване на решението; въпросът за неправилността и незаконосъобразността на решението, предвид факта, че в мотивите не са коментирани поддържаните от ищеца основания за нищожност на договора; въпросът, че уговарянето на цена по-ниска от пазарната не представлява нарушение на добрите нрави; въпросът за допуснатите от въззивния съд множество процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите за неоснователност и недоказаност на исковете; въпросът, че противоречието с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала. Поставените въпроси инкорпорират в съдържанието си оплакванията на касатора за неправилност на въззивното решение на основанията, предвидени в чл.281, т.3 ГПК, и нямат характер на правни въпроси от значение за формиране на решаващите правни изводи на съда, с които е мотивирано отхвърлянето на исковете с правно основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД и чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. В т.1 от цитираното тълкувателно решение е разяснено, че в стадия за селекция на касационните жалби по чл.288 ГПК касационният съд не се произнася дали правните изводи на съда в обжалваното решение са законосъобразни; Правилността на решението от гледна точка на основанията по чл.281, т.3 ГПК не е предмет на производството по чл.288 ГПК и касационното обжалване не може да се допусне по свързани с нея въпроси. Всички въпроси, с които касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване, имат значение за правилността на обжалваното въззивно решение, поради което касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне.
Отсъствието на общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК освобождава касационната инстанция от задължението да обсъжда поддържаните в изложението допълнителни предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Независимо от това следва да се отбележи, че представеното с изложението решение № 338/11.10.2012 г. по гр. д. № 1383/2011 г. на ВКС, ІV г. о., не доказва основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като съдържа отговор на правен въпрос, абсолютно неотносим към разрешения с обжалваното решение правен спор – дали унищожаването на пълномощно на основание чл.31 ЗЗД води като последица и до унищожаване на сключената въз основа на него сделка на същото основание. Не е налице противоречие на въззивното решение и с практиката в решение № 7/11.03.1985 г. по гр. д. № 122/84 г. на ОСГК на ВС, която касаторът неправилно е отнесъл към основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, вместо към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Практиката в това решение е свързана с разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес и не касае релевантен за изхода на конкретното дело правен въпрос, а е представена в подкрепа на оплакването, че „въззивната инстанция е постановила своя съдебен акт в нарушение на чл.154 от ГПК, т. е. въпреки недоказаността на твърденията на въззиваемата страна е потвърдила първоинстанционното решение”. С изложението е представено и решение от 23.06.2014 г. по гр. д. № 900/2013 г. на Ломски районен съд, което не съдържа отбелязване да е влязло в сила и не следва да се обсъжда. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено бланкетно и ненадлежно – с твърдение, че процесният казус е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и че разглеждането на касационната жалба ще допринесе за точното прилагане на закона, поради което касационната инстанция не дължи произнасяне по него.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Варненски окръжен съд въззивно решение по т. д. № 374/2014 г.
Ответникът по касация не е претендирал разноски и такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 647 от 30.06.2014 г., постановено по в. т. д. № 374/2014 г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :