Определение №554 от 12.10.2015 по търг. дело №3370/3370 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 554
София, 12.10.2015 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3370/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. „Ловно – рибарско дружество „Ястреб” със седалище в [населено място], обл. Р., против решение № 118 от 15.07.2014 г., постановено по в. гр. д. № 264/2014 г. на Варненски апелативен съд. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 13 от 12.03.2014 г. по т. д. № 101/2012 г. на Разградски окръжен съд в частта, с която по иск, предявен от С. „Ловно – рибарско дружество „Сокол”, е прекратено С. „Ловно – рибарско дружество „Ястреб” на основание чл.13, ал.1, т.3, б.”а” от ЗЮЛНЦ.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на закона. Касаторът навежда оплаквания, че въззивният съд е направил незаконосъобразен извод за учредяването му в нарушение на чл.30, ал.6 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ и не е съобразил разпоредбата на чл.27, ал.1 от Правилника за прилагане на същия закон, според която решението за учредяване на ловно сдружение се взема от членовете на ловните дружинки, а не от самите дружинки. Като порок на въззивното решение касаторът сочи и липсата на мотиви, от които да е видно въз основа на какви правни изводи въззивният съд е приел за правилно решението на първоинстанционния съд.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че „допускането до разглеждане на настоящото дело ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”, като се има предвид следния въпрос : „Следва ли да се прекратява регистрирано сдружение с нестопанска цел, без да бъде определен 6-месечен срок за отстраняване на допуснати нередовности? В кои случаи?”.
Ответникът по касация С. „Ловно – рибарско дружество „Сокол” със седалище в [населено място], обл. Р., изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 28.10.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Разградски окръжен съд в частта, с която по предявен от С. „Ловно – рибарско дружество „Сокол” иск е прекратено на основание чл.13, ал.1, т.3, б.”а” ЗЮЛНЦ С. „Ловно – рибарско дружество „Ястреб”, Варненски апелативен съд е приел, че учредяването на ответното сдружение е незаконно по смисъла на чл.13, ал.1, т.3, б.”а” ЗЮЛНЦ. Въззивният съд се е позовал на императивните разпоредби чл.30, ал.6 ЗЮЛНЦ и чл.27, ал.1 ППЗЛОД, според които една ловна дружинка може да участва в учредяването и регистрирането само на едно сдружение с нестопанска цел по ЗЮЛНЦ. Изложил е съображения, че ограничението на чл.30, ал.6 ЗЛОД и в чл.27, ал.1 ППЗЛОД предполага към момента на учредяването и регистрирането на сдружение с нестопанска цел съответната ловна дружинка да е прекратила участието си в друго сдружение, в което е членувала до момента. Като е взел предвид, че в учредяването и регистрирането на С. „Ловно – рибарско дружество „Ястреб” са участвали ловните дружинки в [населено място] и в [населено място], които членуват в С. „Ловно – рибарско дружество „Сокол” и за които няма доказателства по делото да са прекратили участието си в това сдружение преди провеждане на събранието за учредяване на „С. „Ловно – рибарско сдружение „Ястреб”, въззивният съд е направил решаващия извод, че е осъществено нарушение на императивните разпоредби на чл.30, ал.6 ЗЛОД и чл.27, ал.1 ППЗЛОД, което обуславя правен интерес за ищеца да иска прекратяване на ответното сдружение и същевременно съставлява основание по чл.13, ал.1, т.1, б.”а” ЗЮЛНЦ за прекратяване на сдружението.
При постановяване на решението си въззивният съд е преценил, че поради изначалния характер на нарушението, засягащо учредяването на ответното сдружение, и липсата на представени с въззивната жалба доказателства за предприети действия по прекратяване членството на двете ловни дружинки, не следва да се предоставя на ответника 6-месечен срок по чл.13, ал.3 ЗЮЛНЦ за отстраняване на основанието за прекратяването му и на последиците от него.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Посочването на значимия за всяко дело правен въпрос е задължение на касатора, който следва да го формулира ясно и точно в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал въпроса дали следва да се прекратява регистрирано сдружение с нестопанска цел, без да е определен 6-месечен срок за отстраняване на допуснати нередовности, и в кои случаи. Така поставеният въпрос не отговоря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото, доколкото разрешаването му от въззивния съд не е обусловило изхода на спора по иска с правно основание чл.13, ал.1, т.1, б.”а” ЗЮЛНЦ”. Прекратяването на сдружението – касатор по реда и на основанието по чл.13, ал.1, т.1, б.”а” ЗЮЛНЦ е обусловено от решаващия извод на въззивния съд, че при учредяване на сдружението е допуснато нарушение на императивни законови разпоредби, което прави учредяването незаконно и е основание за прекратяване на сдружението. Касаторът не е поставил правни въпроси във връзка с този решаващ извод на съда, а предвид указанията в цитираното тълкувателно решение касационната инстанция няма правомощия да извежда служебно значимия за изхода на делото правен въпрос. Преценката на въззивния съд, че с оглед естеството на допуснатото нарушение не се налага предоставяне на 6-месечен срок по чл.13, ал.3 ЗЮЛНЦ за отстраняването му, няма самостоятелно значение за уважаването на иска, което лишава единствения формулиран в изложението въпрос от значимост за изхода на конкретното дело. За прецизност следва да се посочи, че касационната жалба не съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на чл.13, ал.3 ЗЮЛНЦ, което също изключва възможността да се допусне касационно обжалване по въпрос, отнасящ се до приложението на чл.13, ал.3 ЗЮЛНЦ.
Несъответствието на поставения въпрос с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и не се налага обсъждане на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на която касаторът се е позовал бланкетно.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, постановено по в. гр. д. № 264/2014 г. на Варненски апелативен съд
Ответникът по касация не е претендирал разноски и такива не следва да се присъждат, независимо от изхода на производството по чл.288 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 118 от 15.07.2014 г., постановено по гр. д. № 264/2014 г. на Варненски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top