О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
[населено място], 20.07.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1496/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, пр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 178 от 30.03.2017 г., постановено по в. ч. гр. д. № 120/2017 г. на Апелативен съд – П.. С посоченото определение е оставена без разглеждане подадената от [фирма] – чрез адв. Г. Б., частна жалба вх. № 36942/13.12.2016 г. срещу разпореждане № 10485/28.11.2016 г. по в. гр. д. № 2357/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е върната частна жалба на [фирма] срещу определение № 2184 от 30.09.2016 г. по същото дело за връщане на въззивна частна жалба срещу определение № 8058/28.07.2015 г. по гр. д. № 16195/2012 г. на Районен съд – Пловдив, постановено в производство по чл.248 ГПК.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Поддържа оплакване, че определението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е оставил частната жалба без разглеждане като недопустима по съображения, че дружеството – жалбоподател е заличено от търговския регистър, без да съобрази представените доказателства за наличие на висящо производство по иск с правно основание чл.29 З., с който е поискано да се установи, че вписването на заличаването е вписване на несъществуващо обстоятелство, и да спре производството по частната жалба до приключване на преюдициалното производство по чл.29 З.. В частната жалба се прави и искане за спиране на производството пред Върховния касационен съд до приключване с влязъл в сила съдебен акт на образуваното по иска с правно основание чл.29 З. т. д. № 773/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не са подадени отговори от ответниците по частната жалба [фирма] /в ликвидация/ и Х. М. Л..
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от страна, участвала в производството, в което е постановено обжалваното определение за оставяне без разглеждане на частна жалба срещу преграждащо развитието на делото разпореждане на окръжен съд. Обстоятелството, че дружеството – частен жалбоподател е заличено от търговския регистър преди подаване на жалбата, не е пречка за нейното разглеждане. С обжалваното определение е отречена допустимостта на извършени от заличеното дружество процесуални действия, което налага на дружеството да се признае ограничена процесуална правосубектност и надлежна процесуална легитимация за целите на настоящото производство.
За да постанови обжалваното определение, съставът на Апелативен съд – П. се е позовал на справка в Търговския регистър, при която е установил, че дружеството – частен жалбоподател [фирма] е заличено от регистъра на търговците след приключило производство по ликвидация, като това обстоятелство е вписано на 28.09.2015 г., а частната жалба е подадена след заличаването – на 13.12.2016 г. При тези данни съдебният състав е направил извод, че със заличаването му от Търговския регистър [фирма] е престанало да съществува в правния мир и пълномощията на представителя му по делото адв. Г. Б., чрез когото е подадена жалбата, са прекратени съгласно чл.41 ЗЗД, считано от датата на заличаването. В зависимост от извода, че жалбата е подадена от несъществуващ правен субект, същата е преценена като недопустима и е оставена без разглеждане.
Частната жалба срещу така постановеното определение е основателна.
Принципно правилно е становището на Апелативен съд – П., че като последица от заличаването му в търговския регистър [фирма] е изгубило процесуалната си правосубектност и възможността да извършва занапред валидни процесуални действия в образуваното преди заличаването исково производство. Надлежна процесуалноправна легитимация за участие като страна в исковия граждански процес притежават само правосубектните лица – аргумент от чл.26, ал.1 вр. с чл.27, ал.1 ГПК. За търговските дружества правосубектността възниква с вписването им в търговския регистър, а заличаването от регистъра има за последица изгубване на правосубектността. От момента на заличаването търговското дружество престава да съществува като субект в правния мир и едновременно с това губи надлежната си процесуална легитимация да води искове, да отговаря като ответник по предявени срещу него искове и да извършва процесуални действия по дела, в които е участвало като страна. В този смисъл е и създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС – напр. решение № 124 от 26.11.2009 г. по т. д. № 152/2009 г. на І т. о. и решение № 58 по т. д. № 49/2011 г. на ІІ т. о.
В конкретния случай обаче загубването на правосубектността не е съставлявало процесуална пречка за произнасяне по съществото на подадената от заличеното търговско дружество частна жалба. С частната жалба е обжалвано разпореждане на Окръжен съд – Пловдив, с което е върната частна жалба на дружеството по съображения, че не са изпълнени указанията за посочване на негов правоприемник. Нередовността, заради неотстраняването на която е разпоредено връщане на жалбата, е относима към допустимостта на жалбата и предполага разрешаване на процесуалния спор дали търговското дружество – жалбоподател притежава процесуална легитимация да обжалва съответния съдебен акт, след като е заличено от търговския регистър. С подаване на частната жалба срещу разпореждането за връщане на жалбата този процесуален спор е пренесен пред Апелативен съд – П.. Предвид предмета на подадената пред него частна жалба апелативният съд е следвало да приеме, че за целите на производството по обжалване, в което следва да се разреши спора за валидността на извършените от заличеното търговско дружество процесуални действия, дружеството разполага с „ограничена” правосубектност и да се произнесе по съществото на частната жалба. Като е оставил частната жалба без разглеждане, вместо да се произнесе по съществото й, Апелативен съд – П. е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. След отмяната делото следва да бъда върнато на Апелативен съд – П. за произнасяне по частната жалба на [фирма], както и по наведените в нея доводи за наличие на висящо производство по иск с правно основание чл.29 З. за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство /заличаване на [фирма] от търговския регистър/, във връзка с което е направено искане за спиране на гр. д. № 2357/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Обжалваното определение не съдържа произнасяне по съществото на частната жалба, поради което изходът на настоящото производство не е обусловен от изхода на спора по чл.29 З., предмет на образуваното пред Окръжен съд – Пловдив т. д. № 773/2017 г. По изложените съображения искането на частния жалбоподател за спиране на производството пред Върховния касационен съд до приключване на т. д. № 773/2017 г. следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 178 от 30.03.2017 г., постановено по в. ч. гр. д. № 120/2017 г. на Апелативен съд – П., с което е оставена без разглеждане подадената от [фирма] частна жалба вх. № 36942/13.12.2016 г., и ВРЪЩА делото на Апелативен съд – П. за произнасяне по частната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма] за спиране на производството по делото до приключване на т. д. № 773/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :